Онези части на създаденото от Твореца желание, които са способни да се пробудят духовно, се наричат Исраел. А тези, които засега не могат да се пробудят, се наричат „народи на света”.

Такива части има вътре във всеки човек – съгласно неговото желание. Науката кабала се занимава не с телата, а само с човешките желания.

И всеки човек, в който се появи желание към духовното, се нарича Исраел. А когато това желание изчезне, изгасне и се скрие между неговите егоистични желания – той незабавно започва да се числи към „народите на света”. Така е с всеки от нас.

А егоистичните желания, така наречените „народи на света”, също се делят на 2 части: „праведници” и „вредители” – тоест, едните искат да навредят на ближния, а другите получават желаното, но не за чужда сметка.

Така всички желания се делят на тези 4 групи:

* Егоистичните желания, наричани „народи на света” са : такива, които вредят и безвредни

* Желанията, склонни към „отдаване”, наречени Исраел са: предани на отдаването или не.

Ако човек се занимава с кабала, той поставя целия свят на везната, клоняща към добрата страна, защото със своите занимания привлича висшата светлина, от което светът на егоизма става по-добър. Но, ако той се занимава с обичайната (открита) Тора, само с физическото изпълняване на заповедите, той увеличава страданията на света (поставя света на везната, клоняща към страната на вината).

Междинно състояние не съществува. Затова всеки, който е свързан с Тора, е задължен да премине към изучаване на кабала! Иначе, той вреди на света.

За това разказва книгата „Зоар”, а Баал аСулам само ни обяснява нейните думи.

Цялата система е устроена така, че ако хората се занимават единствено с материалното изпълняване на заповедите, без да изучават кабала, всички останали части на душата, които нямат отношение към духовната работа, а само към егоистичното желание, набират по-голяма сила и усещат повече възможности да реализират своето его.

Тоест хората, занимаващи се само с материалното изпълняване, предизвикват цялото зло, което после се разкрива в другите три части на душите.

А душите, отнасящи се към трите долни части, не притежават никаква свобода на волята – да бъдат добри или лоши. Избор имат само онези, които се занимават с Тора – те могат да склонят света към доброто или към злото. И най-горната група, която се занимава с „вътрешната Тора”, тоест с кабала – също няма много голям избор, ако правят всичко, което зависи от тях!

Право на избор имат само занимаващите се изключително и само с „вътрешната Тора” – те са най-проблемната част. Всичко зависи от това, ще започнат ли да се занимават с кабала и в каква степен.

Тези, които могат да се занимават с нея, а не го правят – безусловно нанасят вреда на света. Но онези, които се занимават, макар и не с пълна сила – не вредят, а носят по-голяма или по-малка полза. В това е голямата разлика!

Ако всички хора, които имат някаква връзка с духовното, макар и в малка степен се занимаваха с кабала – в света нямаше да има никакво зло! Нито кризи, нито някакви проблеми. В това е ключа към успеха, повече нищо не е необходимо да се поправя – нито в банковата система, нито в екологията. И нищо друго няма да помогне срещу всички наши беди.

Ще помогне само едно – всички, които са свързани с Тора, трябва да се занимават именно с вътрешната Тора, вместо с външната. Тогава целият свят ще отиде към доброто, всички хора ще чувстват вътре в себе си желание да постъпват добре.

Такъв извод прави книгата „Зоар” и кабалистите за всички следващи поколения.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар””, 05.12.2010

[28799]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди | Add Comment →