Дори за изучаване теорията на Айнщайн или квантовата физика е необходим нов подход, където действа друга математика и други явления.

А още повече, когато говорим за духовния свят – необходими са ни допълнителни сетива, и не са достатъчни петте ни обикновени сетива и разума, работещ по същата схема.

Нашите животински усещания са ограничени, но в каква посока да ги разширим? Трябва да развием точката в сърцето в ново измерение – и тогава, едновременно с добре познатия ти човек в този свят, възниква още едно създание.

В теб вече съществува неговият корен, трябва само да привлечеш висшата светлина, особената енергия, която ще развие от това зърно духовния ген – още един допълнителен човек. И именно той ще се нарече човек! Кабалистите наричат това също и душа.

Когато отъждествиш себе си с него, то от неговите свойства, които през цялото време ще се изменят благодарение на твоята работа, ти ще започнеш да постигаш свят, отнасящ се към това създание – специално развито от теб, за да можеш с негова помощ да изследваш висшето. Той ще се нарича твоя душа, намираща се в духовния свят.

И този допълнителен човек може постепенно да се развива така, че да обхване цялото мироздание. Той притежава неограничени сетива, желания и възможности!

Ти си се родил животно, което е разширило малко своя диапазон с помощта на телескопи или очила, и не можеш да отидеш по-далеч от това. Защото не се е променил твоя разум – той работи точно според своята природа.

Затова, ние засега се числим към животинското ниво, а човек – това е тази духовна същност, която ще изградя като допълнение към себе си. И в него, цялото ми възприятие може да се промени.

До такава степен, че от състояние в състояние, от едно духовно стъпало до друго, аз дори няма да се позная – нито себе си, нито своя свят, който внезапно ще ми се открие! Всеки път, аз изведнъж ще ставам не такъв, какъвто съм бил миг преди това, и няма да позная света около себе си – всичко ще е ново!

Тъй като противоположно на този свят, всички мои сетива ще се изменят, а също мозъкът и сърцето. И не просто ще раста, а ще променям абсолютно координатната система и цялото възприятие. До такава степен, че намиращият се на по-ниско стъпало е невозможно да разбере висшето.

Както тук работя със сетивата си, за да открия природата – така е и там, и това се нарича „естествена наука” за природата. Само че, тук природата е нисша, материална, а там е висша, духовна. Но това е същият научен подход.

Разбира се, учените на този свят няма да го приемат – тъй като работят само с петте физически сетива. Затова, те смятат, че това не е наука. Естествено, ако ти си ограничен в някаква мъничка сфера на възприятие и си съгласен да приемеш само нея, то няма за какво да се спори с теб.

От урока по статията „Тяло и душа”, 28.11.2010

[28073]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Духовността съществува не в някакво далечно пространство, а е скрита в нашите егоистични връзки. Щом успеем да ги поправим, в точката на контакт между нас, ще разкрием духовността; цялата система ще започне да работи; светлината ще се разкрие и ще създаде духовната картина в теб.

Точно за това трябва да мислим, докато четем книгата Зоар.

От урока по книгата Зоар, 07.10.2010

[22823]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Как да дам поръчителство на групата? За какво трябва да се грижа?

Отговор: Ти се грижиш за приятелите, желаейки да им дадеш чувство на увереност. В цялата реалност няма никакъв недостиг освен нашето желание, насочено към взаимна връзка.

Светлината желае да напълни всички ни, но ние стоим на пътя ù. Аз не мисля за теб, аз дори те мразя и така блокирам канала, по който светлината трябва да дойде до теб. Излиза, че твоите проблеми ги има заради мен и по същия начин не позволявам на безкрайното наслаждение да те достигне.

Това, всъщност, е разбитата система. Творецът е създал света на Безкрайността, всички души и каналите между тях, и ни ги е поверил. Но аз с моята омраза блокирам всички канали за всеки. И това го прави всеки един от нас.

Кабалистите казват, че сега е дошло времето, когато ние трябва заедно да отворим каналите за потока светлина. Благодарение на общите усилия, светлината ще започне да струи по тях отново, и всеки ще осъзнае, че не усеща никаква липса. Това е законът на затворената система на природата. И ние в нашия свят усещаме нейния негативен ефект все повече.

Няма избор: каналите, които ни свързват, са били блокирани свише и ние трябва да пробием тапите с индивидуални усилия. В крайна сметка, тези канали представляват нашия егоизъм, въпреки който аз искам да разширя запушения канал. Полагайки усилия, аз привличам светлината и позволявам да работи, да тече по каналите в тънка струя и да съживи цялата система.

От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010

[23677]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Поръчителство - No Comments→

Въпрос: На урока ние трябва да се стремим към едно място и да обединим всичко в едно. Но през годините в мен са се развили различни представи за духовните явления. Когато чета за бина и малхут, аз ги възприемам по различен начин. Възможно ли е да ги намаля до една точка?

Отговор: Те наистина трябва да станат едно цяло. По същество, бина и малхут са свойствата на Твореца и на творението. Не знаем точно какво е това, но въпреки това, тяхната взаимна връзка и взаимоотношения свидетелстват за съюз.

Бина спуска част от себе си в малхут, буквите „ЕЛЕ” от името Елоким.  Малхут се издига в бина, променяйки името МА на МИ. Зад описанията на тези процеси в книгата Зоар ние различаваме връзките, които ги свързват.

В съответствие с тях, ние трябва да изградим нашето намерение. Свързвайки се с групата, аз я виждам като мястото, фокусната точка, където свойството бина, отдаване или Елоким се разкрива. Тук издигам моите желания и копнежи, тук искам да се свържа като поправена част на малхут.

Надявам се, че бина ще ми помогне посредством нейните съсъди ЕЛЕ, които са се спуснали целенасочено, за да се грижат за мен, да са като майчина утроба за мен и да ме отгледат духовно. Така аз трябва да се отнасям към групата.

Групата е система, която има силата да ми представи Елоким, АВАЯ. От нея аз получавам препитание, и от нея идват към мен светлината и промените.

Моята представа за групата зависи само от това, колко аз съм способен да отрека себе си пред нея. Висшият може да приема много форми, но това се случва само до степента, до която нисшият се издига по степените на себеотричане, и става подобен на Него като преминава през етапите на зародиш, кърмене, съзряване.

Това е, което аз искам, когато се излагам на въздействието на групата, мястото, което ме храни. Това трябва да бъде моето намерение на урока: постоянно да търся моето място в разказа за взаимната връзка на бина и малхут.

Те се свързват чрез Зеир анпин, чрез АВАЯ, свойството милосърдие, светлината. Това е цялата система, която ни развива. Нашата територия е долната част на бина, зеир анпин и самата малхут. Тук е целият ни живот – и материалният, и духовният.

Това е така, защото реалността е една. Въпреки че сега виждаме въображаема картина, това е само недостатък в нашето възприятие, илюзия, причинена от оскъдно разбиране и усещане. Когато мъглата започне да се изяснява, висшият свят ще дойде, нашата връзка с групата, с другите души, които идват от АХАП, тоест от долната част на бина (ЗАТ), зеир анпин и малхут.

За това говори цялата наука кабала. Това е изразът на 4-те връзки с Твореца, със съюза на АВАЯ и Елоким, който трябва да постигнем.

Затова трябва да разберем, че ЗАТ де бина е поправената група, в която се намираме. Никога няма да разкрием нещо повече. Ние различаваме само степента на нашата способност да се свържем в долната част на бина,  групата. Това е нашето място. Като се отдадем на неговата сила, ние ще разкрием нашата истинска реалност, която за сега е скрита от нас от мъгливо възприятие.

От урока по книгата Зоар, Предисловие, 09.12.2010

[29237]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Човек по най-естествения начин чувства, че този свят не го удовлетворява.

Едни са по-лениви, други по-малко, всеки със своето желание, всеки нещо иска, всеки е готов да се наслаждава и въпроса е само в това, колко усилия той е готов да положи, за да получи желаемото.

Всъщност, проблема тук е в друго: дали изграждам в себе си последователност  от приоритети, скала на ценностите?

Да кажем, аз искам да стана богат като Ротшилд. Нека се замисля: даже ако постигна успех, ще ми трябва цял един живот. Струва ли си? Вероятно не.

Всеки прави своята собствена равносметка в зависимост от обстоятелствата. Ние претегляме и съпоставяме изгодността на едни или други цели в живота.

Какво да се прави, ако аз намирам немалко цели, които бих искал да достигна? Духовното също фигурира в списъка – в първата или втората десятка. Но освен това, има и по-изгодни неща: пари, уважение, здраве и т.н.

Излиза, че проблема ни е в това да извисим важността на духовното в очите си, да го издигнем от недрата на списъка на най – първия ред.

Това може да се направи само с помощта на групата. Обкръжението е способно да ме накара да мисля по определен начин, макар и съвършенно неоправдан от гледна точка на егоизма. Духовния свят за мен е нещо размито, аз не намирам в него абсолютно нищо, и въпреки всичко, ще поискам да попадна там.

Ако групата придава важност на това и говори за него, ако от всички страни до мен достига ехото на величието на духовната цел, аз също ще се устремя към нея, без още да знам какво е това. Аз я искам повече от всичко.

Така че, проблема не е в моето собствено желание. Не трябва да се съкрушаваме, ако то е слабо, ако го обхващат терзанията на ума, сърцето, та дори и стомаха. Трябва да се съкрушаваме само от това, че не се включваме в групата, която ще възвеличи за нас духовната цел. В това е целия проблем.

Не веднъж сме говорили за раби Йоси бен Кисма, който се е отказал да изостави учениците си заради почетно и добре платено място в друг град. Защото именно от тях той е получавал важността на отдаването.

Нищо, че те са били малки и още нищо не са знаели, но сърцето им горяло – и това е било повече от достатъчно. Те го пробуждали отново и отново.

Така големият, възпламенява малките, намирайки се сред тях. По същия начин ни инициират нашите деца. И така покълва семето оставено в земята.

Земята е неживото ниво доставящо на зърното солите, минералите и другите хранителни вещества. Слънцето, въздуха, водата – всички те се отнасят към неживото ниво, но именно благодарение на тях разцъфтява създаването на следващото стъпало.

Ако ти склоняваш глава пред групата, даже ако приятелите ти се струват малки, тогава тяхното влияние, тяхното желание те издига към отдаване и ти разцъфваш.

От урока по статията на Рабаш, 10.12.2010

[29347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→