Въпрос: На урока ние трябва да се стремим към едно място и да обединим всичко в едно. Но през годините в мен са се развили различни представи за духовните явления. Когато чета за бина и малхут, аз ги възприемам по различен начин. Възможно ли е да ги намаля до една точка?

Отговор: Те наистина трябва да станат едно цяло. По същество, бина и малхут са свойствата на Твореца и на творението. Не знаем точно какво е това, но въпреки това, тяхната взаимна връзка и взаимоотношения свидетелстват за съюз.

Бина спуска част от себе си в малхут, буквите „ЕЛЕ” от името Елоким.  Малхут се издига в бина, променяйки името МА на МИ. Зад описанията на тези процеси в книгата Зоар ние различаваме връзките, които ги свързват.

В съответствие с тях, ние трябва да изградим нашето намерение. Свързвайки се с групата, аз я виждам като мястото, фокусната точка, където свойството бина, отдаване или Елоким се разкрива. Тук издигам моите желания и копнежи, тук искам да се свържа като поправена част на малхут.

Надявам се, че бина ще ми помогне посредством нейните съсъди ЕЛЕ, които са се спуснали целенасочено, за да се грижат за мен, да са като майчина утроба за мен и да ме отгледат духовно. Така аз трябва да се отнасям към групата.

Групата е система, която има силата да ми представи Елоким, АВАЯ. От нея аз получавам препитание, и от нея идват към мен светлината и промените.

Моята представа за групата зависи само от това, колко аз съм способен да отрека себе си пред нея. Висшият може да приема много форми, но това се случва само до степента, до която нисшият се издига по степените на себеотричане, и става подобен на Него като преминава през етапите на зародиш, кърмене, съзряване.

Това е, което аз искам, когато се излагам на въздействието на групата, мястото, което ме храни. Това трябва да бъде моето намерение на урока: постоянно да търся моето място в разказа за взаимната връзка на бина и малхут.

Те се свързват чрез Зеир анпин, чрез АВАЯ, свойството милосърдие, светлината. Това е цялата система, която ни развива. Нашата територия е долната част на бина, зеир анпин и самата малхут. Тук е целият ни живот – и материалният, и духовният.

Това е така, защото реалността е една. Въпреки че сега виждаме въображаема картина, това е само недостатък в нашето възприятие, илюзия, причинена от оскъдно разбиране и усещане. Когато мъглата започне да се изяснява, висшият свят ще дойде, нашата връзка с групата, с другите души, които идват от АХАП, тоест от долната част на бина (ЗАТ), зеир анпин и малхут.

За това говори цялата наука кабала. Това е изразът на 4-те връзки с Твореца, със съюза на АВАЯ и Елоким, който трябва да постигнем.

Затова трябва да разберем, че ЗАТ де бина е поправената група, в която се намираме. Никога няма да разкрием нещо повече. Ние различаваме само степента на нашата способност да се свържем в долната част на бина,  групата. Това е нашето място. Като се отдадем на неговата сила, ние ще разкрием нашата истинска реалност, която за сега е скрита от нас от мъгливо възприятие.

От урока по книгата Зоар, Предисловие, 09.12.2010

[29237]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Молитва, Намерение | Add Comment →