Целта на творението, целта на всеобятната природа е да ни приведе към равновесие на всички нива – неживо, растително, животинско и човешко.

На своето, човешко ниво разваляме природата, и това разрушение се рапространява от човешко ниво на всички по-долни нива. Ние вече чувстваме това върху себе си.

Тъй като принадлежим на животинското ниво, то и усещаме всички страдания на неживо, растително и животиснко нива.

А човешкото ниво трябва да достигнем по подобие на свойствата с Твореца. Пътят към това лежи в съединението между нас.

И затова в последно време, идвайки до развитието на човешкото ниво в човека, ние започваме да усещаме и в него страдания. Не само природата, но и човешкото общество с всички негови системи се намира в дълбока всеобща криза, която усещаме.

Разбира се, че природата е тази всеобемна сила, включваща ни в себе си, която ще победи и ще ни доведе към целта. Но ние можем да постигнем тази цел по осъзнат път, да развием в себе си човека.

Не можем да достигнем целта, ако някоя сила ни тласка напред или ни побутва отзад. Няма да се получи. Страданията във всички случаи ще достигнат такова ниво, че няма да ни позволят да останем равнодушни и бездействени.

Ще ни се наложи да действаме и да осъзнаем във всяко действие намерението на Твореца, Неговата цел и да я приемем по собствено желание, а не по необходимост. Всички сили на природата ще оказват натиск върху нас и ще ни задължат да се развиваме.

Затова имаме два пътя на развитие за постигане на целта: страдания или наслаждение, «беито» (в своето време) или «ахишена» (ускорявайки времето). Но това не значи, че можем да вървим по пътя «беито» и някога да достигнем до целта в своето време. Не, това няма да стане.

Тъй като да вървим «в своето време» означава, че всеки миг ще ми се наложи да се подлагам на огромни страдания и всеки път да се уча от тях. Честно казано, ние и до сега така сме се придвижвали.

Но ако е трябвало да вървим по такъв път, нямаше да ни се разкрие науката кабала. Но в програмата на творението е заложено,  с помощта на тази наука да преминем от пътя на страданието на пътя на светлината, пътя на поправянето и да не дочакаме ударите, които ще се сипят върху нас на всяка малка крачка.

Разбира се, че това не е лек път. Но когато придобием анти-егоистичен екран и с негова помощ вече можем да управляваме природата си, пътят ще стане лек, приятен и кратък.

От урока по статията “Мир в света”, 23.12.2010

[30651]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →