Преди всички заедно да дойдем на урок, всеки трябва да се подготви за това.

Сега аз смятам да се поставя под въздействие на обкръжението. В приятелите ми се крият огромни сили – силите на Твореца и аз искам да се намирам под тяхното въздействие. Само това може да ме промени.

Обкръжението е като реактор, като голям механизъм, като терапевтично отделение или цяла болница. То променя, изцелява, формира ме в съответствие с първото духовно стъпало.

По този начин трябва да се отнасям към него – като неотложна помощ, от която постоянно се нуждая. Аз идвам отново и отново, за да получа терапевтични сеанси и постепенно оздравявам.Все повече чувам, все повече разбирам, все повече се съгласявам, все повече чувствам.

Виждам как в мен се проявяват основи, които не са съществували по-рано и в тях ставам все по-чуствителен към обкръжението като цяло. Започвам да усещам  произлизащите от него особени явления, свидетелства за присъствие на Висшата сила в него.

По малко това се проявява в усещанията ми, а после и в разбирането. Новите впечатления се отпечатват върху чувствата и промените в тях ми носят нови мисли, които се обединяват и съчетават в разбиране. Така аз установявам все по-силна връзка с Висшата сила, която вече ми се разкрива.

Ето защо е необходимо да се изгражда правилно отношение към обкръжението, особено по време на обучението. Това е най-важно за човека, защото по този начин той все едно посещава единствената лечебна процедура, извършва единственото действие по поправянето, което може да се осъществи в него и да го доведе до завоюване на духовния свят. Именно по този начин човек го „покорява” – променяйки себе си. Затова е казано: „Герой е този, който покорява своето зло начало” – тоест променя го съобразно с духовното си желание.

Не е по силите ни да излезем навън без вътрешни промени. Само в нашия свят това някак си проработва, макар после винаги да виждаме, че това не е донесло истинска полза, която да е останала с нас завинаги. Това се случва всеки път, а после се връща обратно като бумеранг на поредния провал – за да се научим на едно просто правило: всяко използване на егоизма е вредно за нас.

От урока по статията на Рабаш, 28.02.2011

[36567]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да съвместя  и правилно да подредя помежду им трите вида желания, които усещам сега на урока:

1.изкуственото желание, предизвикано от необходимостта да искам поправяне за обкръжението,

2. изкуственото желание да се поставя в поле, което ще ми въздейства,

3. истинското ми желание да се избавя от дребните ми земни проблеми, които ми се струват големи?

Отговор: Длъжни сме да вярваме на мъдреците, които говорят, че ако човек действа систематично и упорно, неговите усилия се натрупват в голям капитал.

Няма друг избор освен да продължаваш да полагаш усилия. Резултатите, които ще дойдат в последствие, ще ти обяснят и ще ти покажат всичко. Друг отговор по пътя няма, когато не усещаш, не разбираш и не можеш да свържеш нищо. Трябва просто да продължиш.

Сега не можеш да свържеш своите отношения със света, с групата – с успеха си и всичко случващо се, а Твореца и науката кабала – със своето желание да се избавиш от страданията и проблемите. Още повече, че кабалистите не дават големи обещания, че по този начин ще се освободиш от бедите и проблемите.

Всъщност, глобално погледнато, ние няма какво да отговорим на човека, изучаващ кабала, освен с помощта на групата да го доведем до осъзнаване на целта. И когато дойде светлината и го поправи, той ще види целта.

Защото с егоистични очи не е възможно да видиш в духовното нищо приятно и добро за егоизма си. И макар че можеш да си казваш, че така ще се избавиш от всички проблеми, ще придобиеш целия свят, но не по този начин ще се върви напред.

Във всеки миг от живота ти, в съответствие със силите си, се свържи колкото може по-силно със своето обкръжение, за да ти влияе то възможно най-силно и да си задължен още повече да се свързваш с него. Чрез него ще получиш сили.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 01.03.2011

[36736]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Конгрес в Мецукей Даргот, урок 1

Въпрос: За да разкрием Висшата сила, ние трябва да излезем от себе си, от егоизма си. Но всъщност правим това заради самите себе си, за да получим вечното наслаждение. Не е ли това най-егоистичното, което може да съществува?

Отговор: Вярно! Разбира се, че всички наши действия ние извършваме само заради себе си. И колкото и да се самозалъгвам, че искам да се съединя с другите, да достигна любовта към ближния – това всичко, в който и да е случай е заради самонаслаждението.

Но по средата става нещо много особено, което ние дори и не осъзнаваме. Когато ние се призоваваме един друг: “Хайде да се обединим! Хайде да пеем, да танцуваме! Заедно да се учим!“, по този начин, ние привличаме към себе си висшата сила. Тя въздейства на нас, и дори и без нашето намерение тя ни изменя. Това се нарича “сгула“ – “чудодейното свойство“ на висшата светлина.

Тогава изведнъж аз чувствам: Истина ли е?! Нима аз наистина искам да се изменя? Как така стана това?! Аз какво – полудях ли?! Да ставам отдаващ? Да обичам наистина ? Да мисля за ближните? А с мен какво ще стане?..“

Изведнъж аз започвам да усещам, че да мисля за ближния за мен е станало по-важно. Още не съм в това свойство, но вече започвам да искам това да се случи. По-рано аз отхвърлях дори мисълта за това, а сега постепенно достигам до такова състояние, че наистина желая да придобия свойството отдаване и любов към ближния.

Как така изведнъж?! – Светлината е подействала на мен. Това се нарича чудото, за което е казано: “Приходящата светлина възвръща  към източника“.

Същата светлина, която ни е създала по такъв начин, че ние мислим само за себе си – тя ни изменя. И това е чудото, което се нарича “чудото при изхода от Египет“.

Когато това се случва, ние чувстваме, как вътре в нас нещо се променя, преобръща се. Това променя изцяло моите основи, моето отношение към света, моя поглед над света и цялото човечество, моите мисли за всички. Аз изведнъж се превръщам в своята пълна противоположност.

Това е действието на сътворението, деяние на Твореца. Усещайки в себе си този вътрешен преврат, ние виждаме действията на Твореца. И затова целия този процес, който преминаваме ние се нарича работа на Твореца. Защото ние само предизвикваме това действие, а го извършва Творецът.

Така че не се бойте да бъдете правдиви: ние наистина не искаме нищо друго, освен да се насладим и да мислим единствено за себе си, и колкото и красиво да говорим, отвътре ние сме все още егоисти. Но за сметка на всички наши действия – в ученето, разпространението, обединението – идва светлината и ни променя.

Дайте на светлината да работи!

От 1-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 24.02.2011

[36809]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

В наше време всеки желаещ може да разкрие Твореца

В предишните времена, за да се постигне Твореца е трябвало да се премине през всички външни науки, да се живее в аскетизъм. И независимо от всичко това, малко са намирали благоволение в очите на Твореца (разкривали са Го).

Но откакто ние сме удостоени с учението на Ари и духовната работа по системата на Баал Шем Тов, това действително е възможно за всеки човек, и на хората вече не им трябва гореспмената подготовка.

Баал а-Сулам. „Плодовете на мъдростта“, Послания, стр.116, писмо 38, 1927 г.

[36598]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Малко история: парите са много древно изобретение, открита е монета, която е била в обръщение още 650 години преди нашата ера.

В началото те са били оценявани според тяхната тежест и стойността на самия метал, но постепенно е станал преход към хартиените банкноти. В началото на 17 век в Европа вече са съществували хартиените банкноти.

И в наши дни парите си остават в центъра на всеобщото внимание и предизвикват множество спорове, преминавайки от ръка на ръка и служейки като средство за съединение между хората. С какво е свързано това развито използване на парите?

Съществува само светлина и желание, което трябва да ни свърже един с друг. Тази връзка възниква за сметка на това, че всеки скрива собственото си его зад екран, който се нарича “покритие“ (кисуфа) – и от тази дума произхожда и думата “пари“ (кесеф). Ако аз имам покритие на своите желания и следователно съм способен да ги използвам правилно, това означава, че притежавам “екран“, “покритие “, “пари“.

Като следствие на това явление в нашия свят, отражението на духовния корен в материалните клони, в нашия свят съществува правилото, че за всяко получаване е необходимо първо да се положи усилие. И тази работа създава и покритието на желанието. Чрез това колко съм готов да работя заради някое желание, се определя и доколко в края на краищата аз ще успея да го напълня.

В древността хората са работили само срещу препитание. По примера на животните, които цял ден са заети само с търсенето на храна и живеят в интереса на животинското тяло: храната и продължаването на рода.

Парите са най-естествения предмет, и дори и ако няма пари и човек е сам със себе си, природата или Твореца – той все пак плаща със своите усилия за да удовлетвори желанията си.

Тъй като в него през цялото време се пробуждат нови желания, заради които на него му се налага да работи, за да създаде за тях екран, покритие.

И затова необходимостта от пари, екран, възниква в този същия момент, в който се появява желанието.

В течение на цялата история на своето развитие хората постоянно са били в обмен: “ти – на мен, аз – на теб“ – плащайки ако не с пари, то поне с една усмивка, благодарност, добро отношение. Не съществува нищо, което може да се вземе от някого, без да се заплати. Или плащаме по собствено желание, или по задължение, съблюдавайки приетите в обществото договорености, а ако не правим това – то висшата система в края на краищата ще почисти нашите дългове и ще върне неизплатеното на продавача.

От урока на тема пари, 01.03.2011

[36771]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

В реалността съществуват всичко две неща: Творец и творение. Накрая творението усеща това, което му дава Твореца.

И ако то се изменя, това е защото Творецът го изменя – към по-добро или по-лошо, в най-различни форми, в зависимост от субективните усещания.

Ние даваме различни названия на въздействието на Твореца върху творението: “съд“ и “милосърдие“, “добро“ и “зло“ – съобразно с онова, което ни се разкрива.

Но така или иначе тези определения не излизат от рамките за добро и зло, тъй като са обусловени от нашите желания за наслаждение. Просто има много видове добро и зло, защото това желание е съставено от различни степени. И светлината, чрез своето въздействие, е отпечатала в желанията различни форми.

Ето защо ние подразделяме въздействието на Твореца на три различни вида:

• светлината, проявяваща съсъдите
• светлината, поправяща съсъдите
• светлината, напълваща съсъдите

Такъв е редът: проявяване, поправяне, напълване. Този процес се състои от множество стадии, присъщи на всяко желание и групи желания, включени една в друга. Всичките те се различават по нивото на авиюта (дълбочина, мощ), и тяхното смесване предизвиква в нас хиляди и хиляди отклици.

Като пример – част от моите желания се намират на стадия проявяване, друга част преминава поправяне, а трета част е възможно да е вече и напълнена. Взаимоотношенията на желанията са толкова многообразни и променливи, че ние изпитваме безброй множество реакции и усещания. И точно те съставят картината на света, в който се намираме.

В крайна сметка, ние чувстваме само проявата на силата на желанието, раздробено в нашите възприятия на многобройни части.

Разбира се, ние не можем да контролираме желанията, техните групи и смесване, и още повече, етапите, които преминаваме. Затова в своя напредък ние трябва само да се придържаме в максимална близост с Твореца, със свойството отдаване и любов, с единството.

Благодарение на този стремеж  предизвикваме на себе си светлината, нейната сила, нейното проявяване. И според скоростта, с която тя се приближава, ние преминаваме в своите желания етапите на проявяване, поправяне и напълване.

От урока по статията на Рабаш, 01.03.2011

[36730]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как работи информационният ген в процеса на развитието (решимо)?

Отговор: В мен се разкрива следващият информационен ген (решимо), и аз започвам да усещам неговия потенциал – отношението на светлината (решимо де-итлабшут) и желанията (решимо де-авиют).

Решимо напълно съответства на духовното състояние, в него е цялата негова светлина и желания – не стига само екранът, който би свързал едното с другото, т.е. не стига реализацията!

Аз започвам да усещам някакво духовно състояние, само че нереализирано. И затова усещам с всичка сила горчивината от противостоенето между светлината и желанията, които не могат да се съединят и да влязат едно в друго. Това се усеща или като духовно страдание, или като материално – епидемии, катастрофи, болести, нещастни случаи, войни, всичко, по всякакъв начин.

По този модел става, ако аз не съм готов за идването на решимо. Ако аз сам предизвиквах неговото идване, бих се радвал на разкриването му, възнамерявайки да го реализирам. Но ако то идва към мен неочаквано, без аз да съм подготвен, когато аз не възнамерявам да получа екран и да превърна това решимо в духовно състояние, тогава то ми се разкрива като огромно страдание – това е противопоставянето на светлината от желанието, където светлината и тъмнината стоят една срещу друга, а аз се оказвам по средата между тях.

Защото се получава, че аз съм този същия недостатък на екрана, който е трябвало да ги свърже! В това и се състоят всичките разлики между пътя на светлината и пътя на страданията.

На пътя на светлината аз сам приготвям себе си и желая идването на новото решимо:  дано само да се разкрие! Приготвям си обкръжение, уча се, подготвям себе си, така че да мога да използвам това решимо – и чакам, къде се бави то! Аз припирам това развитие и разкриването на решимо. И в мигът, в който аз съм вече готов – решимо се разкрива.

Но ако не го припирам, то ще се разкрие съгласно неговата собствена скорост – в този момент, когато аз ще съм готов да приема това страдание, решимо ще се разкрие и ще ми добави тази болка. И с това то ще ме застави да бягам в тази или онази страна, само да се разкрие.

Но е възможно това страдание все още да не ми помогне да достигна до кабала и в групата, до методиката за поправяне, и аз само ще се мъча от него – ще боледувам, воювам, умирам и отново ще се раждам. Но през това време страданията ще ме “прекопават“ и окопават почвата ми, което се нарича “страданията смекчават егоизма“. Аз неосъзнато ще плащам със своите страдания и ще смекчавам разликата между светлината и желанията в решимо.

Така се осъществява неосъзнатото развитие в началните степени, но след това на мен все пак ще ми се наложи да застана на пътя на светлината.

А и на пътя на светлината понякога аз сам вървя и припирам решимо, както е казано: “Стремящият се към Твореца (Исраел) ускорява времето“. Но, понякога се случва така, че аз не съм в състояние да припирам времето и по този начин също встъпвам на пътя на страданията. И затова този среден път се нарича “пътят на земята“.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 28.02.2011

[36590]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава, че светлината изяснява състоянието на човек? Има ли и разумът роля в това?

Отговор: Не, няма. Когато светлината изяснява моето състояние, на мен не ми е нужен земния разум, защото той не добавя нищо. Нужни са ми духовни изяснявания, които идват от усещанията на моите желания и висшата светлина. Аз трябва да ги усетя или поне да се приближа до тях, като влизам в неутралната зона между желанието за наслаждение и желанието за отдаване.

Аз мога да бъда 1) вътре в моето егоистично желание, 2) на неутрална територия, след като съм излязъл от моето желание и се стремя да постигна духовното или 3) в духовното намерение.

Когато съм на неутрална зона, аз все още не разбирам какво ми се случва, но все пак аз действам само заради целта. Тогава светлината ми повлиява и аз преминавам през различни състояния, без да знам за тях. Аз не мога да кажа какво се случва, както едно бебе не може да каже какво му се случва. То изцяло е в стремежа да расте и със стремежа то извиква светлината, силата на израстване и развитие. Така сме и ние.

От урока по Книгата „Зоар”. Предисловие, 28.02.2011

[36579]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Когато се подготвям за урока, аз трябва да си представя, че отивам на среща с Твореца, за да се приближа до Него и да навляза в Неговото поле на полезрение. Това е защото аз идвам в групата, мястото, където Творецът се разкрива. Той няма да се разкрие извън групата.

В Писанията за това е написано: „Аз живея сред своя народ”. До степента на величието и силата на групата, тоест количеството и качеството на нейните усилия, аз ще мога да се наслаждавам на светлината, която получавам чрез нея.

Групата е Шхина, Малхут на света на Безкрайността. Групата е моят ковчег, майчината утроба и моя душа в истинския смисъл. Това е защото това е събирането на всички желания, които не ми достигат, за да ги поправя, и да постигна поправяне.

Затова аз трябва да си представя, че Исраел, Тора и Творецът са едно, че аз съм едно цяло, едно кли заедно с групата, като един човек с едно сърце, в което царува взаимно поръчителство. Това кли постига единната светлина.

Дали има една светлина или няколко светлини, зависи от това, колко близко сме свързани ние. Ако сме свързани, тогава светлината ни въздейства и нейната сила се повишава в съответствие с нашето съединение, което също става по-силно. Тогава достигаме поправяне.

В какво се заключва поправянето? То се заключва в самото съединяване. Щом постигнем свързване, светлината идва и ни поправя и напълва.

От урок по статия на Рабаш, 01.03.2011

[36718]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: По какъв начин парите са свързани с духовното и как напредваме чрез тях?

Отговор: Парите (кесеф) са покритие (кисуй) на моя егоизъм. Те са силата, която ми позволява да имам покритие над своя егоизъм и чрез тях да го напълня или да ги използвам, за да напълня другите. Парите ни дават възможността да работим с този егоизъм – или в негова полза, или срещу него.

Затова в интегралния свят парите трябва да се използват само за връзка между хората. За себе си човек трябва да остави необходимото за живот, а останалите излишъци да отдаде за поправянето на света.

В поколението на бъдещето, в поправения свят парите ще изчезнат. Защото ако аз ще получавам всичко необходимо за мен от обществото – то тогава за какво ще са ми пари? Ако целият свят ще е поправен и всекиго ще обезпечават с необходимото, а от излишни напълвания той няма да се нуждае – то за какво ще са нужни парите? Няма да остане необходимостта от тях.

Тогава ще трябва все пак по някакъв начин да регулираме процеса на обмен, предаването на продукти от една компания на друга, между фабриките, за да се обезпечи целият свят и да достигне поправянето, съвършената форма – но това вече няма да става с хартиените пари. Ще трябва някак да измерваме връзката помежду ни и ние ще я пресмятаме с „пари“, но няма да е с тези пари, които са днес в обръщение, а с размера на отдаването един на друг.

Ако ние преминем към отдаване, то на нас пак ще са ни нужни „пари“, но те ще придобият формата на екрана, който се измерва със съединението, към което той довежда.

„Ти колко плати?“ – В размера на това съединение, което възникна!

А днес заплатената цена зависи от това, колко ще получа за себе си, оттървайки се от другите и създавайки с това разделение между нас.

От урока на темата пари, 01.03.2011

[36749]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общество на бъдещето - Няма коментари→