Преди всички заедно да дойдем на урок, всеки трябва да се подготви за това.

Сега аз смятам да се поставя под въздействие на обкръжението. В приятелите ми се крият огромни сили – силите на Твореца и аз искам да се намирам под тяхното въздействие. Само това може да ме промени.

Обкръжението е като реактор, като голям механизъм, като терапевтично отделение или цяла болница. То променя, изцелява, формира ме в съответствие с първото духовно стъпало.

По този начин трябва да се отнасям към него – като неотложна помощ, от която постоянно се нуждая. Аз идвам отново и отново, за да получа терапевтични сеанси и постепенно оздравявам.Все повече чувам, все повече разбирам, все повече се съгласявам, все повече чувствам.

Виждам как в мен се проявяват основи, които не са съществували по-рано и в тях ставам все по-чуствителен към обкръжението като цяло. Започвам да усещам  произлизащите от него особени явления, свидетелства за присъствие на Висшата сила в него.

По малко това се проявява в усещанията ми, а после и в разбирането. Новите впечатления се отпечатват върху чувствата и промените в тях ми носят нови мисли, които се обединяват и съчетават в разбиране. Така аз установявам все по-силна връзка с Висшата сила, която вече ми се разкрива.

Ето защо е необходимо да се изгражда правилно отношение към обкръжението, особено по време на обучението. Това е най-важно за човека, защото по този начин той все едно посещава единствената лечебна процедура, извършва единственото действие по поправянето, което може да се осъществи в него и да го доведе до завоюване на духовния свят. Именно по този начин човек го „покорява” – променяйки себе си. Затова е казано: „Герой е този, който покорява своето зло начало” – тоест променя го съобразно с духовното си желание.

Не е по силите ни да излезем навън без вътрешни промени. Само в нашия свят това някак си проработва, макар после винаги да виждаме, че това не е донесло истинска полза, която да е останала с нас завинаги. Това се случва всеки път, а после се връща обратно като бумеранг на поредния провал – за да се научим на едно просто правило: всяко използване на егоизма е вредно за нас.

От урока по статията на Рабаш, 28.02.2011

[36567]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →