Въпрос: Има състояния, през които преминава цялата група, включително и детските групи. Ние чувстваме, че сме достигнали определено ниво на единство, а след това егоизма нараства, всичко се разваля и ние губим увереност. Как да придобием тази увереност отново?

Отговор: Това е добро състояние. Ние вървим заедно по духовния път, обединяваме се, за да достигнем духовния свят. С други думи, ние обединяваме егоистичните си сили, с намерение да достигнем духовното и да се доберем до Твореца. Струва ни се, че това е наше начинание, че ние „водим играта”.

А след това започваме да разкриваме между себе си ненавист, отблъскване, проблеми. Тъй като трябва да осъзнаем, че не сме способни да отдаваме, че всички сме егоисти, които не желаят да се обединят, ако пред тях стои цел, неясна на егоизма ни.

Пристъпвайки към обединение, ние сме мислили и сме говорили за духовното, изучавали сме го на уроците. И с това всъщност сме „развалили” себе си. Защото от тук сме привлекли светлината направо в нашето егоистично обединение – поради дисбаланса, различието в свойствата между нас то, разбира се, че се разваля. Ние сякаш сме разкрили разбиването.

Тук трябва да разберем: ние сме открили истината, издигнали сме се от материално ниво на стъпалото на разбиване. Ако сега на това стъпало започнем да се обединяваме между себе си посредством същата тази светлина, то задействаме методиката на поправяне и тогава в поправените келим ще разкрием духовната реалност. Именно сега ние пристъпваме към поправяне, а до сега не е имало какво да поправяме, тъй като сме се обединили със своя егоизъм, радвайки се на това, колко е хубаво.

Всеки, който достига до разбиването и действа против своя егоизъм, трябва независимо от отблъскването, да се сплоти с другарите си. А това може да се случи само с помощта на висшата светлина. Тя ме отделя от другите, а сега трябва да почувствам, че тя ме съединява с тях. И веднага щом тя го направи дори в най-малката степен, аз започвам да усещам духовния свят. Тъй като връзката между нас – това вече е духовното.

От урока на тема „Усещане на увереност“, 03.03.2011

[36957]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, Предисловие, Статия „Общо изясняване на всичките 14 заповеди и как се съотнасят със седемте дни от началото на творението”, п.9: „… И това се изяснява във въпроса за съвместяването на свойствата на съда със свойството милосърдие.

Когато Малхут се издигнала на мястото на Бина, тогава се разделили всички стъпала на две части: Галгалта Ейнаим и АХА”П или МИ ЕЛЕ.

… И основната разлика, отличаваща парцуфа ИШСУТ, е, че в него има само ВАК на светлините в Галгалта Ейнаим келим, които затова са наречени с името МИ. И нейният АХА”П, т.е. трите букви ЕЛЕ, паднали на стъпалото под нея, т.е. в трите свята БЕА.”

„Зоар” разказва за това, как е устроена отгоре надолу стълбата от духовни стъпала. Всяко следващо стъпало не се намира точно под предишното. Част от висшето стъпало влиза в нисшето, така че в нито едно стъпало няма свободно място, освен неговата средна точка, наречена средна част на Тиферет.

От горната третина на Тиферет и нагоре, всяко стъпало получава от висшето стъпало, което е потопено в него. От долната третина на Тиферет и надолу, всяко стъпало се намира вътре в нисшето. Така е устроена цялата стълба от стъпала.

АХА”П на висшия се намира вътре в Г”Е на нисшия, а АХА“П на нисшия  – вътре в Г”Е на своя нисш и т.н. Вътре във всяко стъпало има малък слой – средната третина на Тиферет, оставаща свободна от влиянието на висшия  и от необходимостта да отдава на нисшия.

В горната част на своя Г”Е, където е потопен АХА”П на висшия, всеки парцуф се намира във властта на висшия. В долната част на своя АХА”П, спуснал се в Г”Е на нисшия, всеки парцуф е поставен в служба на нисшия.

Излиза, че във всеки парцуф остава независима само средната третина на Тиферет, в която той взема решение към кого иска да се съотнесе – към висшия или нисшия, да се издига през цялото време нагоре или да остане долу.

Така е построена отгоре надолу стълбата от стъпала, а ние трябва правилно да я използваме, за да се издигнем.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 02.03.2011

[36839]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Голям етап по нашия път е етапът на придобиване на свойството вяра, или с други думи, свойството отдаване. До степента, в която го придобием, ние се повдигаме над нашата природа и се обличаме в свойството отдаване над нашето свойство получаване.

В резултат ние получаваме пълно обличане на всички свои желания, на всички техни аспекти, на всички възможни видове смесвания. След това ние продължаваме своя подем, но вече към пълна вяра. Това означава, че преминаваме от проста вяра към втория етап на поправяне и придобиваме свойството любов. Тогава ние поправяме своите желания, напълваме ги със светлината Хохма, наслаждение, и посредством това постигаме отдаване.

Това е първият стадий – хафец хесед, степента Бина – в който ние само поправяме получаващото желание чрез алтруистичното намерение, което облича върху него свойството вяра, отдаване. Така ние придобиваме първите три Сфирот на Бина.

А след това преминаваме към нейните седем нисши сфирот, придобивайки способността да привлечем към себе си чужди келим, чужди желания, и така да ги поправим и напълним. Подобно на Бина, която напълва нисшите, ние можем също да напълним останалите келим.

Как, ако те са външни за сега и аз не мога да направя това? Аз ги напълвам, когато ги присъединя към себе си, така че те да се намират вътре в мен като на стадия на зачеване или кърмене, или възрастно състояние (мохин). Такова е моето отношение към тях.

Това вече се нарича вяра, светлината Хасадим с напълването на светлината Хохма.

От урока по статия на Рабаш, 01.03.2011

[36726]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

По последните събития в света ние виждаме как масите се задвижват, издигат се на вълни. По същия начин огромно ято птици кръжи в небето, извършвайки заедно синхрони движения сякаш са споени заедно с една обща мисъл.

Така масите в света ще демонстрират все по-голямо съгласуване и обединяващата сила изведнъж ще започне да се проявява в тях. Дори самите хора няма да разбират защо това се е случило. Те ще придобият способността да се обединят много повече отпреди, в очакване на поправянето на света. Точно като птиците, те ще извършват синхрони действия без да осъзнават причините за тях, правейки това по вътрешните заповеди на природата.

Тогава ще видим стотици хиляди хора на улиците, обединяващи се и отиващи нанякъде. Това ще стане изведнъж, привидно без причина, без предварителна подготовка от няколко месеца. Техните вълни ще се прокарат от едно място на друго, в много точки по целия свят.

Днес ние вече виждаме как това се случва и как се предава от една държава в друга, подобно на вирус. Това са външни признаци на вътрешно явление: тези маси се повдигат, за да поправят себе си чрез обединение и съвместни действия.

Така постепенно ще се организира и проясни общото усилие. Очевидно хората не разбират същността и причините на случващото се. Те приписват желанието, което се пробужда в тях на външни фактори, но това просто е превръзка върху техните очи, за да не видят какво се случва в действителност. В това време техните желания за наслаждение съзряват, преминавайки през обичайните степени на своето развитие – неживо, растително, животинско и човешко.

И този процес повече не се случва в отделни индивиди, а в огромна маса от хора.

От урока по статия на Рабаш, 01.03.2011

[36709]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Кабалистите се отличават един от друг по стъпалата на своето развитие, по стъпалата на разбирането и постижението. Разбира се, това е свързано с видовете души, които се спускат в нашия свят във всяко поколение.

В своето ”Пророчество” Баал а-Сулам пише, че Творецът му е казал:” Вземи меча в ръката си”. Този меч, всъщност е знак за това, че Твореца му е дал сила за да поправи големия човешки дисонанс. „ Върви и преуспей. Защо досега Съм нямал още толкова верен човек като теб”.

А в едно от своите послания Баал а-Сулам пише, че Ари е най-великия от кабалистите, който ни е разкрил методиката на поправянето.

Ние не можем да оценим истинската им висота. Например, раби Акива, по думите на Баал а-Сулам, разбира се, е бил по-висш от Рашби, но Рашби е разкрил много повече от раби Акива и затова за нас той е по-ценен, защото ние получаваме повече от неговото учение.

По същия начин и Ари за нас е най-важен и велик – той е разработил методиката на нашето поправяне, защото неговата душа се отнася към типа на Машиах, син на Йосеф /Машиах бен Йосеф/. Баал а-Сулам пише, че оттогава е нямало никого, който до край да е разбрал методиката на Ари. Имало е много мъдреци, но Баал а-Сулам става първия, който се удостоява да получи душата на Ари.

Това зависи не от силите на човека, не от неговата мъдрост и даже не от усърдието в обучението. Тук сработва вътрешното предназначение, предизвикано от системата на душите и затова Баал а-Сулам казва, че той просто е бил удостоен с това, а много други преди него не са били удостоени.

Ние не разбираме това и само виждаме, че така или иначе, всеки в света има своя съдба – както се казва,”свое щастие”, свой корен. И трябва да се радваме на това, че сме получили учение от човек, в който душата на Ари е извършила нов кръговрат, за да ни даде методиката на поправяне в съвременната епоха.

Ето защо използваме трудовете на Баал а-Сулам. Много е важно при подготовката към урока да се почувства, че ще се учиш по първоизточника, от най-високия и верния източник.

Може и да не се ориентираме в духовния свят, но и в материалния свят понякога ни се струва, че на някой му е провървяло, че някой е преуспял по чиста случайност. За един успеха му струва големи усилия и страдания, а на друг все едно му се усмихва съдбата.

Съгласно науката кабала, ние разбираме, че това произлиза от корена на душата. И затова, да се удостоиш с такъв учител като Баал а-Сулам е причина за голяма радост и основа за твърда увереност. Ние имаме помощ от особена душа, чрез която Творецът ни въздейства и чрез която се съединяваме с него.

В крайна сметка ние получаваме отгоре сила, чрез цялата система на поправените души и се грижим за това да я предадем по-нататък – към непоправените души, за всеки, който още не е встъпил в контакт с поправящата и напълващата ни сила.

От урока по статията на  Рабаш, 01.03.2011

[36723]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Ако можехме честно да си дадем равносметка какво се случва с нас в нашия свят, за какво съществуваме, в каква форма, как пропиляваме живота си и с каква цел – ние бихме ограничили изразходваните от нас земни ресурси до необходимия минимум.

А всички излишъци бихме преразпределили така, че да осигурим с тях населението на Земята. Но при това, трябва да поискаме всеки да внесе своя принос.

Щом няма с какво да ангажираме всичките тези 7 милиарда, нека тогава ги сложим да учат – това ще означава, че те припечелват „за да живеят”. Кой е казал, че в този свят трябва да се работи по 15 часа на ден? Вижте как живее някое примитивно племе, колко време изразходват, за да си приготвят храна и да почиват. А ние през целия си живот само работим.

Ние извършваме ненужни действия, живота не е предназначен за това да запълни всичките 24 часа със сън-ядене-работа. Защо ни е такъв живот? Всички хора, които не са ангажирани с нищо, трябва да седнат зад чиновете и да четат кабалистични книги. С това те ще „печелят” за всички светлината, възвръщаща към източника.

Който иска, нека се учи, който има стремеж  да работи – нека работи. Има хора, които са способни да работят само с ръцете си – само и само да не мислят с главата. А има и обратно, такива, които могат само да дават идеи, а с ръцете нищо не могат да направят.

За всеки ще се намери занимание, защото той ще се съедини с Твореца и през него към нас ще преминава енергията на живота. Дайте му тогава да прави това! Нека нищо да не върши, а само да седи заедно със всички, да се учи, да обсъжда връзката си с Твореца. С  това той ще осигурява за всички останали силата на живота – вместо храна, дрехи и всичко останало. И тогава цялото население в света ще бъде осигурено с всичко необходимо.

Не е нужно нищо свръх необходимото. Така трябва да се работи, това е правилният ред. И тогава, нека населението в света се увеличи с още няколко милиарда души, ако те са заети да установят поне някаква връзка с висшата светлина, с Твореца – в света ще има пълно изобилие.

И само така може да се постигне равновесие и пълна защитеност.

От урока на тема пари, 02.03.2011

[36858]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 1

Въпрос: Каква е връзката между корена на душата на човек и неговата способност или неспособност да се съедини с другите души, според степента на неговото желание към съединение?

Отговор: Всеки човек в света има корен на душата – духовна искра, точка в сърцето. Тази точка може да се развие дотолкова, че човек да усети влечение към нещо по-висше, което е зад пределите на този свят – и тогава стига до науката кабала, влиза в група.

Има и такива хора, в които тази точка още не се е развила и всеки от тях живее своя частен материален живот.

Но дори ако в човека „гори” тази вътрешна точка и той страстно желае да постигне духовното, Твореца, целта на своя живот, неговия смисъл – това е само точка и нищо повече.

Какво да прави понататък? Необходимо е да се разбере, че душата на човека се образува от онези духовни искри, които присъединява към своята точка на душата – от всеки от седемте милиарда човека. Защото душата на всеки човек е съвкупното съединяване на всички тези точки заедно.

Затова, ако сега се съединя с всички, които се намират тук, на този конгрес, ако присъединя към себе си тези 600 духовни искри, ще постигна мощта на съединението на всичките 600 точки заедно.

Как е възможно това? Как мога да се съединя с техните желания и да постигна духовното? Само с помощта на „възлюби ближния като самия себе си”, за да станем „като един човек с едно сърце”, както е написано в статията „Даряването на Тора”.

Ако по този начин се съединя с тях, в мен ще се образува плоскост на съединението – желание, състоящо се от множество искри. Ние сякаш ставаме „като един човек” – и в това желание мога да разкрия духовното.

Това желание се нарича съсъд/кли на моята душа, защото Аз съм присъединил към себе си всички тези точки. Ако някой друг, една от тези точки, които съм присъединил към себе си, също присъедини към себе си всички останали – това се нарича негова душа. Тоест неговата точка е изходна и той я присъединява към другите точки. Това е неговата душа.

Всеки присъединява към себе си всички точки, които са извън него – така се образува неговата душа. А ако не ги е присъединил към себе си, той няма душа, а само точка – корен на душата му.

Съгласно силата на съединяването на тези точки в мен, тяхното количество и сила на единение помежду им, аз разкривам в тях светлината, живота и съществуването. Свързвайки се помежду си, те започват да се съединяват и разкриват във вид на единна система – подобно на животинското тяло, в което тече кръв и лимфа, преминават нервни импулси, стават всевъзможни действия. Там започвам да усещам живота.

Присъединяването на точките към мен става поетапно. Съединявайки се с тях, започвам да усещам, как в мен се формира малко устройство – зародиш. След това то расте, развивайки се в продължение на девет месеца. Чувствам как присъединявам към него все повече точки – и така, той през цялото време расте.

В него вече се извършват различни вътрешни действия, възниква някакъв живот. Започвам да разпознавам всевъзможните процеси в него – докато накрая се роди. Да се роди означава, да започне да живее свой собствен живот. Тогава се откъсва от висшата сила и живее сам по себе си. Именно това е душата. Така, всеки от нас изгражда своята душа.

От 1-вия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 24.02.2011

[36701]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Съществуват три нива на увереност за своето съществуване:

* Материална защитеност, при която всеки иска да гарантира за себе си нормален живот днес и за в бъдеще. (И науката кабала казва, че човек трябва да се погрижи не само за своето днес, но и за утрешния ден, да има пенсия, медицинска застраховка и да не лежи на гърба на обществото).

* Защитеност за сметка на обществото, когато човек се намира в такова обкръжение, където всеки се грижи за всички.

* Трето ниво за защитеност – то вече не е за сметка на пари и заработено материално състояние, и дори не е за сметка на обществото – а за сметка на Твореца.

Това са тези степени, по които трябва да се издигнем. Но трябва да разберем, че това не означава безгрижие и не отменя опасенията и проблемите. И разбира се, че ще дойдат материални проблеми, както сега светът го чакат проблеми с продоволствието и дори глад – и всичко това, за да ни подтикнат към правилна защита.

От урока на тема пари, 02.03.2011

[36862]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общество на бъдещето - Няма коментари→

Ако човек изпитва влечение да стане Човек и правилно проявява това влечение, той се нарича „Исраел“, което означава: „направо към Твореца“ (яшар-Ел).

Той иска да контролира всички свои действия, всички обстоятелства, с които се сблъсква, по такъв начин, за да се свържат с Твореца. И тогава във всяка ситуация, във всеки миг от живота той иска да се намира под въздействие на светлината, възвръщаща към Източника.

Чрез правилното построяване на тези неща, човек открива, какво стои пред светлината, пред Твореца, и че цялата негова работа се заключава само в това, да се устреми към търсене, насочено към тази поправяща Сила. Тъй като най-общо, в света се намират само те двамата.

В такъв случай, човек правилно построява и своето обкръжение. Защото другарите му са част от неговата душа, отнасяща се към същото това желание. Според степента, в която той ги присъединява към себе си, идва светлината и поправя това обединение, придавайки му вместо форма на получаване, форма на взаимно отдаване. Тогава всички творения, обкръжаващи човек стават негови части и посредством светлината всичко се слива в едно цяло.

Така достигаме до изучаване и използване на кабалистичната методика и към целта на творението. Като се старае да вземе правилно направление преди обучение, а и не само, човек определя темпа на своето напредване.

От урока по статия на Рабаш, 02.03.2011

[36826]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всеки трябва според големината на своите способности да се занимава с кабала.

Ние отново трябва (след провала на този проект в Русия) да седнем на ученическата скамейка, за да изучим наново социалистическата идея [„от всеки според способностите му, за всеки според потребностите му“] в светлината на фактите и противоречията, проявяващи се в наши дни.

И изобщо да не се опасяваме от концептуалния пробив, защото „спасението на живота стои над всичко“. (Да не се страхуваме да разкрием, че източника на поправяне на човека и обществото е – висшата светлина. В светлината на надигащата се заплаха от унищожение, и произтичащото развитие, ще могат да възприемат това)

Баал а-Сулам. Трудове за последното поколение, вестник „Народ“

[36848]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Криза, глобализация - Няма коментари→