Тора, Бемидар, 25: Ето, Аз давам Моята спогодба за примирие…защото той завидял на своя Бог и изкупил синовете на Исраел.

По същество, ние винаги търсим примирие, връзка с Твореца, за да получим от Него всички средства, правилно да ги подредим и да ускорим своето развитие. Затова Творецът дал на човека разум: само за да се издигнем над своите инстинкти и да може да форсира своето развитие, изпреварвайки темпа на Природата, Твореца. Така ние Го „изпреварваме” (оквим), подобно на Яков, който купил първородството на Есав.

Такъв е нашият път към целта и ние трябва да го изградим съобразно с това. Цялата наша дейност е призвана да ускори етапите на развитие, надминавайки техния естествен темп. Разбира се, така ние променяме своето отношение към развитието и нашите усещания в процеса. Ние се занимаваме имено с това, което е възложено на човек (Адам) – запълвайки своя живот с „работата на Твореца” вместо с животинското съществуване, което е напълно лишено от разбирането на процеса и целта. В това лежи цялата разлика между противостоенето и мира в духовния свят.

От урока по статия на Рабаш, 27.02.2011

[36464]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да придобием увереност на материално ниво – в икономически, в медицински, в социален план?

Отговор: Тези проблеми могат да се решат само с отдаване, с помощта на светлината. Ако искаш да си здрав, ако искаш да получиш имунитет за предстоящите проблеми, тогава трябва  да живееш в общество, в което съществува силата на поръчителството.

Струва ти се, че това особено нещо го има в твоите приятели? Банкови сметки в Швейцария? Собствени фирми? Стабилен бизнес? А може би, всички те са лекари, адвокати, счетоводители и въобще, големи специалисти? Нищо такова. Но, ако между  тях се осъществява правилна, добра връзка, тогава няма да бъдат надвити. Те имат пълна сигурност, защото свише получават такова „захранване”, че никой не може да ги използва за своите интереси или да успее, повече от тях. Защото в тях има напълване, за разлика от всички останали. Увереността се проявява само в единството.

Виждаме това дори в нашия свят: на какво е способен човек, когато е сам? Дори да доведеш Шварценегер, да събереш двама, трима, хиляди, да им поставиш броня – чувстваш ли сигурност сега? Днес не сме сигурни в нищо, в това число и в силата. Колко оръжия можем да произведем? Колко отбранителни средства? Колкото и да се въоръжаваме, това не може да ни обещае никаква сигурност. Само населението е по-спокойно.

Например, в Израел на всички периодично раздават и сменят противогазите. Наистина, казват, че този път не искат особено да ги получават. Всички, вече са се уморили от това. На хората трябва да се дава увереност от друг род.

Каква полза има от милионите в банката? Днес това има някакво значение, но бъдещото общество ще трябва да се грижи за себе си на други основи, по закона за отдаването. Пълното отдаване между членовете му, ще направи материалната грижа за утрешния ден повеля на духовните закони, защото хората няма да имат никакво вътрешно усещане за това. Грижата за насъщния хляб ще стане за човека изпълнение на задължение, наложено свише – „спазване на заповед”.

От урок на темата „Усещането за увереност”, 03.03.2011

[36965]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Информационният ген (решимо) – това е форма на състояние, съществувало преди, в което е имало напълване – светлината, вътре в желанието.

То включва информация за всички екрани и всички съставни, които са били там – и в светлината, и в желанието: НАРАНХАЙ и АВАЯ, пряката и отразена светлина, стъпалата на височина и ширина.

Но всичко, един вид се пази „в паметта”, а не е реализирано. Именно това се нарича „решимо”.

Тоест аз изтеглям някакви данни от архива – като в компютъра – и докато ги изведа на екрана и осъществя в реалната картина, с помощта на електрическите сили и цялото оборудване, това все още се нарича „решимо”. Но, във вътрешността на този информационен ген, вече съществуват всички данни, цялата информация – не достигат само сили, за да се реализира.

Да допуснем, че нямам такава сила, или я имам, но още не съм я реализирал. Тоест в „решимо” се намират всички детайли и подробности, но само като потенциал, а не в живо въплъщаване.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 03.03.2011

[36953]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Аз трябва да се променя в съответствие с висшия свят. За да направя това, аз привличам сили от този свят чрез групата и се променям посредством тези сили. По този начин се изкачвам по 125-те стъпала и разкривам висшия свят. Така той ми се отваря и става все по-ясен.

В процеса аз не работя върху нещо външно, а върху онова, което е вътре в мен. Аз привличам силите на промяна към себе си вместо да прилагам своите сили към нещо, което е извън – както правим в нашия свят.

Това определя моите взаимодействия с обкръжението: аз не искам да го променям, да премахвам нещо в него или да го завладявам, както завладявам хората около мен в този свят, управлявайки ги, подчинявайки ги на моята сила и използвайки ги, за да постигна моите собствени цели. Това е особено ясно сред политиците в нашия свят.

В духовното, обаче, всичко е обратно: аз работя в обкръжението от приятелите тихо, често дори без да имаме някакви особени дискусии. Ако всички те са избрани от висшата сила да постигнат духовния свят, тогава прекланяйки се пред тях, аз поемам техните сили. Тези сили се натрупват в мен и се присъединяват към точката в сърцето и тогава аз се променям.

По този начин моят критерий за придвижване не са външните завоевания, а вътрешните промени, които се проявяват като нови свойства и усещания, ново разбиране по отношение на ученето и предметите, описани в науката кабала. Не е лесно да се преориентираш и да преминеш към подход, който съответства на духовния свят. Отнема много време за човек да достигне отчаяние и да открие, че няма друг начин, да разбере, че трябва да действа по различен начин, да започне да чува и да осъзнава какво чува, и да изгради всичко в правилен ред, поставяйки себе си под въздействието на обкръжението.

По същество, това е най-важното нещо. Който е предприел тези стъпки и е формирал правилното отношение към групата вече е преминал през първото и най-опасно състояние по пътя без да става жертва на собствения си егоизъм. Изключително важно е да поставиш себе си пред обкръжението по правилен начин. Рабаш специално подчертава това в своите статии.

Дори можем да кажем, че следващите стъпки са по-лесни, защото аз вече имам правилния подход и фокус. Аз разбирам, че светлината е първична, че тя е единственото нещо, което действа в реалността, и ние трябва да и дадем възможност да прави това, вместо да и пречим с нашия егоизъм сякаш ние имаме силата и разума да направим нещо сами. Всъщност, единствената възможност, която имаме, е да склоним глава пред обкръжението и тогава да получим силите за промяна и поправяне.

От урок по статия на Рабаш, 28.02.2011

[36570]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява средната третина на сфира Тиферет и защо тя се нарича свободна?

Отговор: Това е така сякаш тя не съществува сама по себе си. Както Баал а-Сулам казва, тя съществува само като мястото, за което клипа и светостта се борят.

Това е мястото, където човек усеща себе си и своята независимост. Тук той има вътрешна борба и съмнения: с какво да се идентифицира – с висшия или с нисшия? Това се нарича средната третина на Тиферет, мястото на свободен избор.

Въпрос: От какво се състои тази част? И как се разкрива свободата на избор там, ако тази част се влияе или от висшия, или от нисшия, зависейки от това, с кого тя се идентифицира? Тогава къде е независимостта?

Отговор: Свише така е организирано мястото на свобода на човек. Това не е объркване или липса на яснота, както свободата в нашия свят се отнася към липса на точно знание за това, с какво да се идентифицираш. А в средната третина на Тиферет на мен ми е напълно ясно какво е свойството на отдаване отгоре и какво е свойството на получаване отдолу. Аз съм по средата и тази среда е изцяло моя. Така да се каже, цялата ми реалност е средната част на Тиферет.

Когато съм под влиянието на висшия или на нисшия, аз усещам тяхното влияние, тоест аз ги усещам и не съотнасям това към себе си. Но в средната третина на Тиферет аз разкривам цялата АВАЯ, себе си. Тази част съдържа всичките 10 сфирот, разграничаванията на целия Парцуф.

Ако искам да постигна висшия, тогава аз се издигам към горната част, а ако искам да постигна нисшия, аз се спускам към долната част. Но кой съм аз? Това е средната част на Тиферет, като тънък слой между висшия и нисшия. И все пак, всъщност не е тънък.

Средната третина на Тиферет идва от факта, че в четирите фази на разпространение на пряката светлина Бина е решила, че не иска да получава, а да стане подобна на висшия, а за да направи това, тя трябва да постигне отдаване. Но тя не може да постигне отдаване, защото нейния материал, желанието за наслаждение, не се променя. За да го направи като отдаващо, тя трябва да получава заради отдаване. Тоест тя използва силата на любов на Твореца.

Без силата на Даващия ми любов аз не мога да променя моето получаване в отдаване на Него. Но ако знам, че Той ме обича и аз възнамерявам да получа от Него само заради тази причина, тогава аз използвам силата на Неговата любов. Отначало аз трябва да разкрия Неговата любов и вътре в нея да разкрия моето получаване, и тогава да получа от Него само за да Му покажа моята любов.

От същото поле, където втората фаза (от четирите фази на разпространение на пряката светлина) взима решението, се ражда нашето понятие за средната третина на Тиферет, в която творението се чувства свободно да взима решения.

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 02.03.2011

[36836]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Колкото повече усилия влагаме заради успеха на групата, толкова повече се чувства, че ние работим за своя егоизъм…

Отговор: Трябва да се радвате – защото това е разкриването на злото. Без да разкрием злото, няма да дойдем до доброто.

И така, аз виждам, че от своите действия заради групата, в крайна сметка искам да извлека само лична изгода. После какво?

Работата е там, че само тази „точка на прозрение” е недостатъчна, с нея нищо не можеш да направиш. Моето действие трябва да бъде насочено, то трябва да има вектор. А иначе моята вътрешна сила остава само потенциална, подобно на заглушен двигател. Нека това и да е хубав двигател с мощност 200 к.с. – но какво по-нататък?

Аз трябва да „заведа” своето желание, да го насоча към определено действие. А, означава, че на мен ми трябват две точки, от които се състои вектора. Това насочване на моята сила придава разум. Ето защо, силата и разумът се „сработват” добре помежду си. Това е закономерно.

И така, макар и да съм се отчаял от своето отношение към групата, това все още не ми дава възможност за действие. Сега трябва да свържа своето състояние с целта.

Аз току що съм почувствал, че съм противен сам на себе си. В моите действия или в някое действие се е появил егоизъм: аз съм направил това заради себе си, не съм могъл да го обърна към другарите.

Преди всичко, трябва да си спомня, че няма никой освен Него. Работата не е в това, че при мен не се е получило, а в това, че Творецът е организирал за мен тази ситуация и нейния анализ. Изяснява се, че аз нищо не съм могъл да направя от своя егоизъм, от това, на което Творецът е пожелал да ме научи, да ми покаже, че се намирам под неговата власт.

Какво трябва да направя? Какво е поискал Той, за да усетя това? За да му благодаря за  това, аз осъзнавам важността на целта – свойството за отдаване, противоположно на това, което ми се е разкрило сега.

Откъде ще взема тази важност? От това същото състояние. Защото няма светлина без съсъд, няма усещане, в което да не се съчетават двете: светлината и кли. В сравнение с какво аз се усещам лош? В сравнение с това как аз разбирам отдаването, представяйки си, че бих могъл да постъпя и по-добре и да се отнеса към другарите по друг начин.

Това вече са двете точки!

Как сега да се пренеса от точката на собственото презрение и отвращение към точката на отдаване? Какво не ми достига? Не ми достигат сили. Тях трябва да изискам.

Но това все още не е всичко. За какво да ги искам? За да се облагодетелствам? За да не храня повече презрение към себе си? Защото моят егоизъм страда от неотдавнашното „откровение”. Тогава излиза, че аз по предишному съм егоист, само че след втората „навивка”, на следващата степен на самолюбие.

Не, аз не искам моята работа или нейните резултати да преследват лична изгода. Искам да извърша такова действие, в което да разкрия удоволствието за Твореца. Той ме поправя, и аз искам това да Му доставя наслаждение.

С това аз се опитвам да премина още мъничко напред, и още, доколкото е възможно. Такива са моите първи проби, които аз трябва буквално да „сдъвкам”, да „дегустирам” върху езика, а още по-вярно – да „смеля” със зъби.

От урок по статия на Рабаш, 28.02.2011

[36595]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „обновление”?

Отговор: Това не е проста дума. Първо, „няма нищо ново под слънцето”, но „над слънцето” всичко се обновява, – става въпрос за света Ацилут.

Обновяване – това е, когато по-рано някакво свойство не се е проявявало, не се е отделяло, с него не са работили, а сега се е разкрило, с него работят. Казва се, че е станало неговото обновяване. Но, разбира се, няма нищо ново, – просто сега нещо се е открило.

Така и всички форми на отдаване, които ние разкриваме: всичко това не е ново, само така се проявява по отношение на творенията. Когато Творецът е създал Крайното състояние, Той е включил в него всичко останало. А иначе откъде ще дойдат?

Те са заложени в корените и просто се обновяват: излизат оттам и, някак, се разпространяват, откриват се. Но няма ново, – има само разкриване. А разкриването – това не е ново, – това изглежда само така по отношение на теб.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот““, 31.12.2010

[36330]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако погледнем в интернет, повечето хора търсят отговор на въпроса, как да се излезе от минуса в сметките в банката….

Отговор: Преди всичко, нас специално ни държат „на минус”. Минусът е разновидност на робството, такъв тип връзка между хората, който обвързва човека и по този начин го заробват. Ние не разбираме това и смятаме, че сме свободни..

Но ти, в нищо не си свободен. Ако не можеш свободно да нахраниш себе си и своето семейство днес – в тази степен си вързан с окови. А ако имаш и минус в банковата сметка, тогава си напълно поробен.

Всевъзможните кредити, различните плащания, дълговете, които има всеки – това е вид съвременно робство. На пръв поглед всичко е наред – можеш да вземеш още един дълг, няма нищо страшно…

Този нов период започна неотдавна, когато хората започнаха да живеят с дългове. Цели страни живеят на минус – дългът на някои страни се изчислява на стотици милиарди долари. Минус за сметка на страната. И тогава, не можеш да направиш много. Могат да ти „блокират” сметката и докато не платиш, няма да получиш.

Така, цяла страна попада в робство: „Готов съм да направя всичко, което кажете, само ми дайте храна!” – като роб, който работи за храна. Именно това се случва с хората и с цели страни, а изход от минуса няма!…

От урок на тема пари, 01.03.2011

[36845]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Творецът се разкрива в различните форми на отдаване – разкрива се в нас, в получаващото желание. Защото иначе, не бихме усещали тези форми. Те идват свише, а ние трябва да ги приемем и да им се уподобяваме долу, от самите себе си.

В това се състои голямата разлика. Така, в нашия свят получаваме пример: разбираме, виждаме, чувстваме, пробваме на вкус, а после трябва да го повторим сами.

В това се състои голямата работа. В духовния свят, Има спуска долната си част в Зеир Анпин и му дава пример със своята отразена светлина (ор хозер). Когато висшият постъпва по такъв начин, нисшият не може да претърпи неуспех, защото вижда готовия образец.

По същия начин даваме на малките деца проверени, надеждни образци, които не им позволяват да се откажат. Но когато детето иска само да възпроизведе онова, което сме му показали – това вече е проблем. То се отказва и вижда, че първо е нужно да се запаси със сили и знания.

В духовното процесите са аналогични. Въпреки, че Творецът ни дава примери, макар всички стъпала да идват отгоре – те идват в противоположен вид. В тях не достигат нашите усилия, свързани както с желанието, така и с разбирането, тоест с усилията в сърцето и в разума.

Само добавяйки своите старания в желанието и в разума, ние ще реализираме примерите, дадени от висшето и те ще се обърнат от тъмнина в светлина. Защото отначало, за нас те са потопени в тъмнина, тъй като чувстваме, че сами не сме способни на това. Рабаш пише по този повод в статията „Включване на свойството милосърдие в съда”.

Творецът се нарича „мъдрец”, защото притежава светлината хохма и всички необходими сили. А човекът, вземащ пример от Твореца, се нарича „ученик на мъдреца”, тъй като копира от Него формата на отдаване.

Нужно е, обаче, да разберем, че това не е просто действие „под индиго”. Преди всичко, трябва да се съгласим да приемем тези форми – тъй като изобщо не искаме това.

Ако се съгласяваме, тоест съкращаваме себе си в нещо, тогава създаваме място, където те могат да се проявят, тогава сме готови да възприемем тези форми в своето получаващо желание, а после да разберем как са устроени, как да ги възпроизведем. Става дума за учене въпреки желанието, заедно с желанието и с разума, докато не видим, как можем сами да изразим, да реализираме на практика примерите на Твореца.

Дълга поредица от действия лежи между готовността да получиш пример и претворяването му в живота. И всичко това се нарича „работа за Твореца”, защото използваме получения пример и го осъществяваме върху себе си, посредством силата и мъдростта, които също идват свише.

В хода на целия този процес, трябва само да се запасим с желание да се движим напред – с желанието, което получаваме от обкръжението.

От урок по статия на Рабаш, 02.03.2011

[36815]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Последното поколение“: Целият свят е едно семейство и рамките на комунизма трябва в крайна сметка да обхванат целият свят по равно за всички нива на живот.

Въпрос: Получава се, че кабала трябва да донесе на света комунизъм?

Отговор: Проблемът е в това, че ние не разбираме истинското значение на думите, които употребяваме. Когато произнасяме думата „Тора“, то си представяме „свещена“ книга, говорейки за „заповедите“ си представяме някакви физически действия, които сме длъжни да изпълняваме, а „вярата“ за нас е когато сляпо вярваме на някакви разкази.

С други думи, ние подменяме истината с лъжливи представи. Защото „заповеди“ е степента на поправяне на егоистичното желание, а Тора е силата за тяхното поправяне.

Същото се отнася и до думата „комунизъм“, която произлиза от думата „комуна“ и означава равенство, единство, братство. Но големите егоисти са използвали тези висши думи за своите нисши цели, обратни на комунизма.

Те установили диктатура, по-лоша от която не е имало в историята – диктатура на малцинството над мнозинството, режим на пълно духовно подтискане, насилие, което било насочено не само към използване на човека като работна сила, като роб, а и по насилствен път за пълно унищожение на желанието му за наслаждение, на егоизма.

А всъщност, „комунизъм“ е много висша, много красива дума, която подразбира братска любов между хората, живеещи в съответствие със закона за взаимното поръчителство, и свързани в едно желание.

От урока по темата за парите, 02.03.2011

[36923]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→