Баал а-Сулам, „Същност и цел на религията”: Колкото по-сладък е плодът на края, толкова по-горчив и грозен е в по-ранните етапи на развитието си.

Никой не e толкова мъдър колкото преживелият човек. В началния етап той вече вижда крайното съвършенство. А как да сме мъдри, ако не виждаме края?

Трябва да учим от примерите на кабалистите и да намираме доказателства за тях с всяка следваща стъпка, която правим. Трябва да намалим всички състояния, през които преминаваме, до едно, като ги постигнем с малкия си духовен опит.

Всичко се случва постепенно, чрез изкачвания и спускания: малко горчиво, малко сладко. Ние трябва да преодоляваме проблемите всеки път, за да напредваме все повече и повече. Целият ни напредък се основава на преодоляването на горчивите състояния на плода, докато започнем да разпознаваме сладостта.

Да се развиваме не означава да усилваме нашето първоначално състояние, защото тогава то ще става все по-горчиво. По-скоро трябва да обърнем горчивото в сладко, да създадем обратното, като придобием качеството отдаване над качеството получаване, така че то да започне да расте. Тогава подслаждаме първоначалното състояние, етапите на съзряване на плода, духовния съсъд.

Във всяко състояние ние трябва да се фокусираме не на количеството на растеж, а на качественото подобрение. Обръщаме всичко горчиво в сладко чрез силата на разбирането, че горчивината ни е дадена, за да я преодолеем. Ние работим над нея и тогава в нас се появява по-голяма сладост, от нарастващата горчивина, докато плодът (съсъдът) узрее.

От урок на тема “Глобално образование”, 24.03.2011

[39007]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Изучавайки Книгата „Зоар”, ние трябва да пристъпим към нея с намерението да разкрием истината. Защото не виждаме нищо от духовния свят, напълно не усещаме духовното свойство.

Трябва да дойде светлината и да ни освети, като с лъч от прожектор къде, всъщност се намираме: свойствата, усещанията, пространството, в което ние пребиваваме, а и сега се намираме в единственото съществуващо място/желание, егоистично/алтруистично, всичко в едно, наложени сякаш едно върху друго. Но не го разкриваме, тъй като то съществува в духовното измерение – не в нашите свойства.

Ние се намираме в същото пространство, но възприемаме от него със своите свойства, само материалната част/съставляващата реалност. Трябва да дойде лъч светлина, под определен „ъгъл”, подобно на поляризираната светлина и тогава в друга нейна насоченост, плоскост, изведнъж разкриваме целия свят, намиращ се тук.

Затова на нас така ни е нужна висшата светлина, за да ни освети и разкрие света, в който и сега съществуваме.

От урока по Книгата „Зоар”, 25.03.2011

[39076]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

По пътя ни се разкриват различни неизправности. Така и трябва да бъде. Но съвсем друга работа е, когато имам възможност да ги приема с разбиране, благодарение на подготовката и поддръжката на обкръжението. Тогава в неизправността аз виждам нещо като упражнение. А упражнението – това вече съвсем не е беда.

Сблъсквайки се с проблема, аз не се хващам за главата от безсилие и неразбиране. Напротив аз знам, че този проблем са ми го дали, за да го преодолея и да получа възнаграждение. Той не ме обръща с краката, не запречва пътя към доброто.

Цялата работа е в подготовката, която ми позволява във всичко да видя шанс за предвижване, а не град от напаст, от който ти се иска да избягаш в небитието или дори да се разделиш с живота. Курса към целта решава всичко. Ако се намирам в грижовно обкръжение, то ми „промива мозъка” и ми обяснява, че всички недостатъци се разкриват като упражнение за човека, желаещ да расте. И тогава ги използвам, за да напредвам. Нещо повече, аз се радвам на разкриващите се недостатъци.

И обратно, без съответното възпитание, без поддръжката и помощта на обкръжението аз не мога да поправя и да превърна всеки недостатък в трамплин за скок напред. Вместо това, аз през цялото време съм потопен в зло.

Тук пред човечеството стои свободата на избора: как да приема всичко, което се разкрива по пътя?

Защото, ако аз по-отрано разпозная проблема, ако подготвям за себе си обкръжение и искам да напредвам, тогава недостатъците се проявяват меко. Аз вече ги разбирам, готов съм за тях и ги приемам като признак на придвижване.

Въпрос: За какви недостатъци става дума? За осъзнаване на злото в себе си или за цунами и други природни катаклизми?

Отговор: Ако си се подготвил, на теб цунами вече не ти е нужно. Тогава недостатъците няма да бъдат за тебе бедствия, а призиви, не неразрешими проблеми, а задачи. Точно като за укротеното дете не се налагат строги мерки, а вместо това му даваме да събере конструктор или пъзел и т.н. От наша страна то не получава тежък живот, а упражнения, които му харесват. Нека те го изпотят, но за сметка на това ще му доставят удоволствие.

Така и на духовния път всичко зависи от началното желание, от подготовката, от това, как приемаме текущите етапи. Подготвеният човек вижда, че Природата си играе с него, за да го развие. Именно в това е смисъла на думите: „Творецът играе с китовете”. Ние се включваме с Него в завладяваща игра, в диалог и тогава Го побеждаваме. Казано е: „Победиха Ме синовете Мои”. Сега човек сам стимулира своето развитие, от воден, става водещ.

Ето защо ни е толкова необходимо да построим правилно обкръжение – „духовен инкубатор”, „оранжерия”, в която ще работим правилно с недостатъците.

От урока на тема “Принципи на единното възпитание”, 24.03.2011

[39000]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да помогнем да другарите, които си тръгват от групата?

Отговор: Трябва да им помогнете да разберат, че цялото зло ни се разкрива преднамерено. А ние зацикляме на лошите усещания и освен тях не виждаме нищо друго. Но трябва да изясним източника на злото: откъде идва то и защо, какво иска то да пробуди в мен?

Но когато се разкрива злото, човек забравя за всичко. Аз мога да си призная, че с мен се случва същото, независимо, че съм с 30 годишен опит в кабала. Защото става разкриване на нова, следваща степен, за която е казано: „Няма праведник на земята, който да би изпълнил заповед, без преди това да я е нарушил”. Отначало ти грешиш, т.е. изчезва всичко, което по рано си постигнал и се нахвърляш в този свят, сякаш не съществува никаква духовност.

Написано е за Рав Шимон, че преди да се повдигне на Края на поправянето, той така паднал, че се почувствал като прост Шимон, като търговец от пазара. Т.е. човек пада и усеща само зло – и не усеща нито Твореца, нито духовния свят. Затова този свят и съществува, защото всеки път сме принудени да се спускаме до него.

Дори ако се намираш във висшите степени на света Ацилут, то между степените ти падаш чак до нашия свят, до същото това животинско ниво, както всички – и наново започваш да се набираш нагоре.

Затова трябва да се обясни на човека, че всички наши усещания ни се дават свише с определена цел. И ако му се разкрива злото и ненавистта по отношение на останалите – това е същата тази планина Синай (сина – ненавист), на която ние трябва да се повдигнем. Всичко се разкрива само заради целта и нищо не е случайно.

Какъв е смисъла просто така да ни дават някакви преживявания – любов към нещо или ненавист? Ние всички се намираме само в процес и всички проблеми и войни в света, са ни дадени само, за да се разкрие мястото на нашето разбиване и да ни задължат за неговото поправяне.

От урока по статия на Рабаш, 25.03.2011

[39043]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако желанието за получаване е материал на творението, тогава какво означава отдаване заради отдаването? Къде е работата с желанието?

Отговор: Работата е в това, че самото желание за получаване работи за отдаване. То поддържа ближния, помага на ближния, произвежда различни действия по отношение на него.

А въобще, за да разберем отдаването заради отдаване, трябва първо да разберем какво е това получаване заради отдаване. То означава, че аз работя със своите желания за получаване, за да може чрез тях да развивам ближния и да му отдавам, подобно на Бина, работеща в своя АХАП.

В моите желания за получаване аз включвам желанията за получаване на ближния и го напълвам с всичко, което той иска – а той иска безкрайността. Тогава с моя помощ неговите желания нарастват до безкрайна величина, а светлините идващи към него чрез мен, строят до безкраен размер НаРаНХаЙ.

Всъщност аз така работя, получавайки за да отдавам: грижа се да дам на ближния всичко, което не му достига, като използвам своите възможности и изобщо не се замислям за собствената си изгода.

Но за това ми е нужна Висша сила, каквато нямам в своята природа. Вродената природа ми позволява да осъществя само такива действия, които влекат зад себе си лична изгода – а тук става дума за абсолютно безкористни действия, които не носят никакъв доход на моите получаващи желания.

И така, аз приемам потребността на ближния в моите желания и чрез тях напълвам ближния. Най-общо става дума за желания, които се отнасят до взаимовръзката между нас, доколкото духовната работа се води на ниво на обединение на душите, където напълваме себе си с висшата светлина.

Tака че тук има още една възможност: да не задействам желанията си за получаване, а само да предавам цялото благо от себе си към ближния, да участвам в неговото напълване, а не напълване на собствените си желания. Това е чисто отдаване. Като правило, такива действия предхождат взаимното отдаване. Те поправят нашето обединение. Благодарение на тях ние анулираме егоизма си, за да се издигнем над него, към единството.

А самото единство се активизира вече чрез непосредственото използване на нашите получаващи желания.

По такъв начин отдаването заради отдаването е междинно, малко, слабо, „бледо” състояние. Но друг изход няма, трябва да преминем през него, доколкото чрез това ние очистваме в себе си желанията и се приповдигаме над всички свои егоистични свойства. Без това е невъзможно да пристъпим към работа с тях. Преди всичко, трябва да ги „почистим” – да ги напълним със светлина хасадим.

От урока на тема ” Принципи на единното възпитание”, 23.03.2011

[38899]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Аз ще отида на конгреса, както и много други хора. Искам да се съсредоточа върху това, да проникна във вътрешната мрежа на връзката между нас.

Има ли някакви правила, към които трябва да се придържам постоянно в мислите и вътрешното отношение, за да вляза в тази мрежа?

Отговор: Главното е да се стараеш да усетиш вътрешното състояние, царящо между всички. Да се стараеш! Това зависи от чувствителността на душата.

В книгата „Вяра и увереност” (автори – Хазон Иш, А. Карелиц) е написано: „Вярата е фината склонност на деликатната душа”. Всичко това са толкова неуловими понятия, че нито една дума няма типично, земно тълкуване. Но в нашия случай, то може да се изясни.

Всичко зависи от това, доколко се старая, доколко е възможно без да се намесвам със своите свойствата, да вляза в общото усещане на хората, които се съединяват заедно, желаейки да усетя тяхното вътрешно единство, състоянието между нас.

Творецът е казал: „Вътре в Моя народ, се намирам Аз”. В единството ни, искам да разкрия Шхина, царуваща там, в скриването на Твореца, защото Той се намира вътре, в добрата връзка между нас – в групата желаеща да се съедини.

И въпреки, че моите другари все още не могат явно да почувстват това и не разбират напълно за какво и защо го правят, а просто следват съветите на кабалистите, но всеки, със своето усилие, с деликатността на своята душа, доколкото постига тази деликатност в усилията си към единението, може да влезе и да започне да усеща Твореца, царящ вътре в „своя народ”.

Там, вътре, се крие състоянието (духовното място), наречено „Шхина”, нашите стремежи един към друг – мястото, което запълва Творецът – „Кадош Барух Ху” (Свят, Благословен от мен, защото светостта е свойството бина, пълното отдаване и аз я благославям).

Шхина са всички желания, стремящи се едно към друго, намиращи се в мрежата на връзката между тях. А Творецът е висшата светлина, която ги напълва. Тази мрежа иска да отдава и в отдаването си, в светлината Хасадим, тя разкрива светлината Хохма – висшата светлина, Твореца.

Ако човек се стреми да усети това състояние, да го изпита, да живее в него, той може да го разкрие, независимо от никой в света. Тази е работата, която трябва да се стараем да извършваме – особено на такива конгреси, защото това е времето да се съединим с вътрешното състояние на високото единство между нас.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 24.03.2011

[39082]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Как може да се ускори темпото на нашето напредване? От какво зависи?

Отговор: Първото, което определя правилното темпо на напредване – това е моята способност постоянно да чувствам вътрешната система, в която всички мои другари в групата са взаимосвързани. Единствено аз се намирам извън тази връзка и трябва да реша, че съм длъжен да се свържа с тях и там да намеря силата за поправяне.

А после аз трябва да проверя всички свои желания и мисли, за да разбера, ще мога ли, като паяк, да оплета всички нас с хиляди паяжинки, за да се свържа колкото се може по-здраво с другарите.

Въпрос: А кой определя темпото?

Отговор: Твоите усилия определят темпото. Тъй като същият миг, в който завършва едно духовно действие, става началото на следващо действие. В духовното няма прекъсване.

От урока по писмо на Рабаш, 11.03.2011

[39125]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Докато изследваме природата, ние изучаваме много явления, които се случват пред и вътре в нас. За да ги приведем към общ знаменател, ние виждаме, че всеки вид и всяка част в природата се грижат за собственото си съществуване. И колкото повече се грижат за себе си, толкова по-високо е нивото на тяхното развитие. Така растителното ниво произлиза от неживото, животинското от растителното, а човешкото от животинското.

Ние разбираме от науката кабала, че това не се случва от само себе си, а благодарение на решимот, „развиващите гени”, които успешно са реализирани едно след друго в рамките на изначално зададения модел.

Всичко това съществува вътре в стремежа за собствено благо. Програмата, заложена във всички природни елементи, поставя пред нас една задача: какво трябва да направя, за да се чувствам добре? Било то осъзнаване на злото, съзнателно придвижване към добро, сила, скорост, съединение, чувство или разум – в зависимост от своя потенциал, всеки вид се стреми към доброто и се отделя от злото. Това е нашата природа.

На неживото, растителното и животинското ниво тази природа е „еднопосочна улица” – подтиквайки ни да действаме за свое благо. Но на човешкото ниво има още едно особено действие. Човекът е способен да чувства своя ближен и затова той е готов да му даде нещо, очаквайки по-късно да получи възнаграждение и наслаждение. Ние сме научили различни начини, по които да използваме своя ближен, които не съществуват на по-ниските нива.

На неживото, растителното и животинското ниво съществува само получаване. Но човекът знае също как да отдава на своя ближен, за да получи изгода за себе си. Нещо повече, взаимодействието с ближния трябва да му даде много по-голяма изгода, отколкото обикновеното получаване. Иначе той просто е неспособен да получи нещо директно. Но по единия или другия начин – и в двата случая той действа за себе си.

По принцип, директното получаване е примитивен метод за човека. Пораствайки, детето получава възпитание, където го учим как да взаимодейства със света и обикновено това означава как да използваме ближния, така че да избегнем вреда и и да извлечем собствена изгода накрая. Това е човешкото възпитание. Ако нещата са по такъв начин, тогава е най-добре да включим в разчета и ближния. В крайна сметка, често ние искаме просто да вземем, да завладеем и да откраднем без да оставяме следа.

Такъв е нашият свят и затова само възприемаме това, което получаваме вътре в нас. Нашето желание е ограничено и накрая то ни довежда до пустота и отчаяние.

Но съществува също и друга, противоположна възможност – отдаване: от мен нагоре към ближния, а също и извън себе си, надолу към себе си, а след това нагоре към ближния. В първия случай аз отдавам заради отдаване. (Бина, хафец хесед), а във втория случай аз получавам заради отдаване (степента на любовта). Това се нарича точно обратен разчет и съществува само в човека.

Така ние имаме две възможности: получаване с помощта на отдаване или отдаване с помощта на получаване.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 23.03.2011

[38902]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Едно духовно действие зависи изцяло от подготовката. Затова самото действие е предварително предопределено. Нищо не може да се измени в цялата програма от началото до края на творението. Всички тези етапи са вече еднозначно определени.

В определена част от тази програма човек може да се намеси само за да промени нейната скорост. Но има също така и една част, в която той може да промени характера на програмата, която се разкрива в него, т.е. да определи как той ще усети своето развитие.

През тази част на програмата той установява своята независимост и има възможност да изрази себе си. Така той се издига като независима личност, властваща, цялостна, разбираща и постигаща цялата програма на творението, която е била замислена само за тази цел.

Затова подготовката за бъдещото действие изменя своя характер от началото до самия край. Всичко зависи от подготовката и затова отделяме толкова голямо значение на нея.

Сега, в очакване на конгреса в Ню Джърси, в толкова особено време за целия свят, е изключително важно нашата подготовка да бъде правилна и да ни донесе добри резултати от нашето обединение на конгреса.

Нека мощните вълни да се разпрострат от това място в покрайнините на Ню Йорк, от центъра на Америка като добра вълна цунами, която ще измие целия свят с любов и сила на отдаване. Това ще позволи на хората да разберат как да се отнасят един към друг в очакване на новия свят и промените, през които трябва да преминем, съгласно програмата на природата.

Това ще помогне на света да премине през тези промени спокойно, бързо и по-добър начин, подготвяйки се за тях и реализирайки случващото се, а не като пребити животни, пришпорвани напред от камшика на историята и не разбиращи какво да правим.

Затова всичко зависи от нашата подготовка за конгреса, благодарение на който ще подготвим света за промените, през които при всички случаи трябва да премине. Подготвяйки се добре за тях, светът ще може правилно да ги приеме и да види, че те са за добро.

През следващите 10 дена в оставащи часове до началото на конгреса ние трябва да извършим огромна работа. Трябва да видим всеки един момент като подготовка за изключително важно събитие и да разграничим как искаме да преминем през тези моменти, за да се сдобием, ние и целият свят, с очаквания резултат.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 22.03.2011

[38799]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Всеки човек трябва всеки ден да чувства въздействието на обкръжението върху себе си, а не една вечер по време на конгреса, когато е толкова въодушевен, че се издига над себе си, излиза от себе си навън и се включва в общото добро, забравяйки за егото си. Трябва да дадем на целия свят това усещане на увереност, въодушевление, подем и устременост към целта. Иначе как можем да предложим на света да се „присъедини към доброто”?

Но аз чувам от много хора, че те преживяват упадък и разочарование. Това означава, че ние очакваме да получим нещо за своите действия, а ние не го получаваме и тогава настроението ни е лошо. Но човек, който желае да отдава (хафец хесед), е щастлив със своята съдба. Какво има той? Нищо! Той няма дори риза на гърба си като в притчата за праведника, който живеел в гората – т.е. без обличането на светлината Хохма.

Той няма светлината Хохма или друго напълване, но въпреки това той е щастлив, защото се е издигнал над своето его. Това е поправянето, което трябва първо да постигнем. Очевидно Творецът няма никога да се откаже пред нашата упорита настойчивост и Той няма да се разкрие. Неговото разкриване означава нашето поправяне. Ако постигнем поправяне, което се нарича „получаване заради отдаване”, тогава ще започнем да Го разкриваме.

Аз съм действията на Твореца. Ако получа заради отдаване, тогава това действие, което извършвам, се нарича Творец – силата на Водещия, която действа вътре във водения. Така трябва да работим всеки път, отделяйки се все повече и повече от своето егоистично желание, от разчета: колко съм заработил?

Тогава само обществото може да ме поддържа, така че всеки път да се рея във въздуха и да не падам. Само то може да ми даде силата и стабилността да оправдая пътя, въпреки че не получавам нищо. Аз ще се гордея, защото нямам нищо и въпреки това продължавам. Аз мога да съм щастлив именно защото не получавам нищо за себе си и съм устремен към отдаване! Аз проверявам всичко това и го оценявам съобразно с обкръжението. Затова трябва да изградим това обкръжение, така че постоянно, без прекъсване да чувстваме въодушевление, така както на най-вълнуващата вечер на конгреса, а с времето дори и много повече.

От една страна, трябва да правим конгреси и срещи, но от друга – трябва да се стремим това въодушевление да остава непрекъснато в нас, вместо да се издига и пада. Написано е за съботния ден, който завършва седмицата, че целта е да постигнем състояние, което ще бъде като съботния ден, т.е. че няма да има повече падения, а ще има само един непрекъснат подем, краят на поправянето (Гмар Тикун).

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 21.03.2011
[38676]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: По време на урока ние работим със светлината, която ни поправя. А с какво работим по време на конгреса?

Отговор: Това се случва дори много повече по време на конгреса! Ние нямаме никакви други средства да повлияем на случващото се с нас освен светлината, възвръщаща към източника. Това е единственото нещо, което можем да пробуди.

Ние пробуждаме своите бъдещи състояния, които все още не са били разкрити в нас и които ще се разкрият. Това са състояния на отдаване навън, където всеки човек отдава навън, към своя ближен. Именно това е свойството, което искаме да разкрием – всеки човек вътре в себе си и във всички нас като цяло.

Когато разкрием свойството отдаване – това означава, че сме разкрили Твореца. Както кабалистите ни казват, това свойство ни поражда, формира, разпръсква далече един от друг, така че обединявайки се един с друг, ние отново ще го разкрием.

Междувременно Творецът е в изгнание. Какво означава това? Можем да кажем, че Той също се разпада на малки парченца и се намира вътре във всички тези разбити частици, които са далече една от друга. Когато започнете да ги свързвате, тогава започвате да пресъздавате, да възстановявате Него, общата сила на отдаване.

Ние трябва да изградим за себе си образ, който е близък до истината. Иначе ние живеем в различни религиозни фантазии, представяйки си нереални, нематериалистични картини.

Трябва да разберем, че разликата между вярванията и религиите и науката кабала е в това, че вярванията и религиите искат да си представят духовното в материалните желания, които възприемат всичко „вътре” и затова изграждат своите идеи съобразно земната действителност, в която творението е нисшо, а Творецът висш, така сякаш са разделени от някаква дистанция, вместо от свойства. Те не разглеждат поправянето на човека.

В сравнение, науката кабала казва, че всичко е вътре в човек. Така висшата реалност или измерение се разкрива във вътрешните поправяния и промени на човека. Затова най-важното за нас е да поправим човека. Поправяйки своите свойства, човек чувства, че Творецът се разкрива вътре в него.

От урока по книгата „Зоар”, 21.03.2011

[38657]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - No Comments→

Между Твореца и творението, светлината и съсъда, желанието за отдаване и желанието за получаване на наслаждение, съществува закон за съответствие на свойствата и формата. Само ако между тях има подобие, творението може да усеща Твореца, да се приближи към Него, да го докосне.

Но какво да се прави, след като творението е създадено противоположно на Твореца? Наистина, материалът на творението е желание за наслаждение. Но това желание може да получи върху себе си одежда, „намерение” и да работи с този материал „в името на отдаването”. Тогава, то напълно ще съответства на светлината.

Желанието за наслаждение включва в себе си 613 частни желания и ние трябва да поправим всички така, че вместо просто желание за получаване на удоволстие, да поискаме да се наслаждаваме само от отдаването – като Твореца, светлината.

Такова поправяне на всяко желание, добавянето към него на одежда „заради отдаване” се нарича изпълняване на заповедите. Тоест поправяйки 613-те желание, ние изпълняваме 613-те заповеди.

Поправянето на желанието е възможно само със силата на светлината, която го е създала. Ако се стремим към отдаване, то нас ни водят в кабалистична група, където можем да го реализираме. Там разкриваме, че не сме способни на отдаване и сме напълно противоположни на съединението. Тоест разкрива ни се нашия реален материал – желанието за наслаждение.

И тогава, благодарение на собственото ни обучение, можем да разкрием светлината, която връща към Източника, наречена „вътрешна светлина на Тора”.

Външната част на Тора са оригиналните кабалистични текстове, в които се разкрива тази светлина. И благодарение на желанието си да се поправим, четейки тези текстове заедно, ние привличаме към себе си светлината.

Светлината разкрива още по-голямото ни зло, за да пожелаем още по-силно да се избавим от него, за да установим, че сами не можем да направим това и да поискаме да се съединим със светлината. Така удвояваме желанието си за светлина.

Първо молим светлината да ни поправи на отдаващи. А после молим, за сметка на това отдаване да се прикрепим към светлината – да стигнем до прегръдка, до сливане, което е и била целта на творението.

Човекът, които иска такова поправяне се нарича „Исраел”, от думите „направо към Твореца” (яшар-ел). Ако той учи в група и иска да се съедини с другите, тогава получава от светлината сила, която го съединява и поправя. Тази сила се нарича светлина Хасадим (милосърдие). Тя запълва цялото пространство между тях и вместо ненавист, те започват да усещат съединение и любов, а вътре в това съединение чувстват самата светлина, т.е. разкриват Твореца.

Така, желанието за наслаждение придобива одежда на отдаване и вътре в нея разкрива своя Създател.

Тоест ние трябва да се погрижим за дрехата на своята душа! Има много такива одежди, 125 стъпала на съединението помежду ни. 125 пъти трябва да разкрием: ненавист -> съединение и отново ненавист -> съединение, повишавайки все повече и повече своята чувствителност. Така се поправяме, получаваме все „по-светли” одежди за душата, докато не завършим цялото поправяне. А светлината, която ни облича, също става все по-възвишена и светла.

От урока по статия на Рабаш, 25.03.2011

[39058]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Зад всяка дума или фраза на „Зоар” трябва да се опитаме да разпознаем форми на връзката между човека и неговото обкръжение.  Точно това е описано в „Зоар”. Няма нищо повече в реалността освен формите на връзката между човек и околните.

Дори сега когато гледам хората и стените на тази стая пред мен, или се вслушвам в шумовете отвън, всичко това са форми на връзката между нас. Няма нищо освен тези свързващи ни сили, които са сили или желания, проявяващи се пред мен по този начин в земното ми възприятие за реалността.

По същия начин, ако се опитаме, ще започнем да си представяме други видове връзка, други сили, които не действат в получаване, а в отдаване между нас. Тогава ще видим, че в действителност между нас никога не са съществували егоистични връзки. Усещали сме ги като в сън, за да може, основавайки се на тази илюзорна връзка, която е противоположна на истинската, да разпознаем действителната, единствената, която съществува в сравнение с илюзорния свят – желанието за наслаждение с цялата негова сила.

В крайна сметка, желанието съществува само за да го променим в желание за отдаване. Творецът го поддържа в тази материална форма, но тя няма реална същност сама по себе си. Само силата на отдаване съществува в света.

Затова „Зоар” ни описва цялото разнообразие от сили на отдаване, които ние разкриваме в различни форми, както и противоположните силите на получаване, като основа, върху която се разкриват силите на отдаване в процеса на вътрешната борба на човек.

Само за това трябва да мислим, докато четем книгата „Зоар”, като правим усилия, така че разкриването на тези духовни стъпала да ни помогне и да ни се открият, за да ги включим в себе си.

От урок по книгата „Зоар”, 23.03.2011

[38881]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - No Comments→

Въпрос: До каква степен е необходимо да разкрием ненавистта между другарите, за да стигнем до истинската потребност от поправяне?

Отговор: Напълно трябва да се разкрие първото решимо от разбиването, отблъскващо ме от останалите.

То се разкрива до такава степен, че не просто ги пренебрегвам и не им обръщам внимание, а дори им желая злото, отделям се от всички и смятам, че за мен е по-добре да бъда сам, да се уча от дома и да не поддържам никаква връзка с останалите.

Хората дори идват при мен и ме молят да им давам индивидуални уроци. Човек не разбира, че реализирането на духовната методика се осъществява в групата.

И след такава вътрешна борба, отделяне, разочарование и отчаяние, с течение на времето, той започва да разкрива своята вътрешна връзка с другарите – като че ли престава да забелязва техните външни лица и физически тела. Започва да прониква вътре в тях и да усеща вътрешното желание на всеки към духовното. Дори онова, което самите хора не чувстват в себе си. А той сякаш се докосва до техните души.

Ето тогава може да се каже, че се е приближил към съединяването с другарите. И тук открива, че сам не е в състояние да се съедини с тях – че му е необходима помощта на висшата сила. Той желае да разкрие тази сила вътре във връзката, за да може тя да го съедини – и така постига реализацията.

Това е поетапна работа, придобиване на все по-голямо знание за себе си – все по-големи вътрешни състояния.

От урок по статия Рабаш, 25.03.2011

[39067]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Докато вървим по духовния път, преминаваме през поетапно и в същото време през творческо развитие. Така е и в нашия свят – човек не живее само за единия хляб.

Не храним децата си, само за да укрепват и не ги оценяваме само по добавянето на килограми. Най-важно е в каква степен детето става човек – разбиращ, чувстващ, откликващ, привлечен и стремящ се към качествени, а не към количествени постижения. Именно това показва, че расте. Проблем е, ако е лишено от това.

И в духовното е същото. Нима можем да проверим себе си по количеството часове, прекарани в учене? Не. Защото искаме качествено израстване, за да могат нашите желания и мисли всеки път все повече да се фокусират върху принципа „Исраел, Тора и Творецът са единни” – върху целта на нашето израстване.

От Природата получаваме целенасочения характер на развитието и това ни задължава да възпитаваме себе си така, че целенасочено да се отнасяме към всичко, което правим в живота. Което означава, че е необходимо да определим за себе си, какъв трябва да бъде човек. Защото мъдрият гледа далеч напред. Ако се развиваме целенасочено, тогава трябва да разберем, какво иска природата.

Природата ни демонстрира цялостност, взаимовръзка, интегралност на всички части, непрекъснато развитие. Така че и ние трябва да различаваме в своето развитие съответните етапи, приемайки ги като желателни.

Днес от правилно възпитание се нуждаят и бащите, и децата. Трябва да доведем до всеки основните принципи: постоянно самоусъвършенстване, курс към обединяване,  доброто, което ще донесат количествените и качествени връзки между нас, естествено произтичащи от асоциирането, единението, хармонията, хомеостазиса с Природата.

Ако самите ние се държим по този начин и започнем да учим на това младото поколение, ако норма станат постоянните стъпки към обединяване, сближаване, взаимно разбиране, включително до любовта към ближния като към себе си – тогава ще напредваме все по-напред към целта. Нашето възпитание ще бъде целенасочено.

И макар че по време на развитието ще преминаваме през състояния, противоречащи на нашия егоизъм, трябва да разберем, че краят на действието е заложен в изначалния замисъл. Природата е определила крайната цел – длъжни сме да се обединим помежду си. Затова друг изход няма – необходимо е да обучаваме себе си и подрастващото поколение на методиката за постигане на обединение.

В противен случай вместо да се устремим към сладкия плод, все повече ще се потапяме в горчивината на предшестващите го стадии на узряване.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 24.03.2011

[39003]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Книгата «Зоар». Глава “Итро”, п.465: В съботния ден Тора се увенчава с тях, тя се увенчава от всичките заповеди, от всичките забрани и наказания, които се намират в седемдесетте клони на светлината, светеща от всяка страна.

… Кой е видял клоните, излизащи от всеки от седемдесетте клона? … Кой е видял портите, които се отварят от всяка тяхна страна – където всяка се състои от десет, и всичко прави петдесет порти? Всички те сияят и светят със светлината, която излиза и не престава.

Къде мога да открия всичките тези детайли? Само във вътрешната връзка между другарите. «Зоар» описва всички видове връзки, които ще разкрием – включително безкрайната връзка помежду ни, когато напълно я поправим.

Всички състояния, отношения, за които става дума в книгата «Зоар», всевъзможни образи на неживата, растителната и животинската природа и хора, различни ситуации, или на езика на кабала – парцуфим/души, оламот/светове, решимот/духовни гени, свойства/сфирот, техните подеми и спадове – всичко това са изрази на връзките между нас – хората, готови  да се свържат, за да открият висшия свят помежду си, в своите отношения.

Всеки напредва в това, че вижда, как 613-те желания на душата му излизат от него за отдаване към останалите души, и вижда, как от всяка душа нейните 613 желания също излизат към всички останали.

Представете си: има милиарди души, според броя на хората в този свят. От всяка душа излизат 613 желания към всяка душа, и всички те се включват едно в друго, и, с новите взаимни прониквания, отново отдават един на друг, – и отново се включват, и отново отдават.

Излиза, че в крайна сметка ще видим сфера, в която не остава нито едно свободно “пространство” – всичко е запълнено от връзката между душите. Ако разкриваме връзката в минимална степен – 1/125-та част, ние започваме да разкриваме светлината, която протича във връзките между тях. Това се нарича разкриване на Твореца, тъй като тази светлина – тя е Творецът. За това разказва «Зоар».

От урока по книгата «Зоар», 25.03.2011

[39073]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - No Comments→

Необходимо е да обединим заедно Исраел, Тора и Твореца (човекът, стремящ се право към Твореца, светлината и Твореца).

Всяка част трябва да се стреми да се съедини с останалите, а всичко това е, за да отдава в крайна сметка светлината – точно, както от самото начало светлината е отдавала, давайки на Малхут усещане за своята любов и подтиквайки я към всички тези действия, които са започнали от Първото съкращаване (цимцум алеф) и са се развивали все по-нататък надолу.

Но когато, след всички тези дълги поправяния Малхут се върне обратно, към същото състояние на съвършенство, на цялостност и единство, в нейното отдаване и любов към светлината на Безкрайността, тогава виждаме, че всичко това е само едно, единствено творение – само че преминало през всякакви „перипети”.

Тези „трудни ситуации” се наричат за него „светове” – от думата „скривания”. Това са скривания на съвършеното състояние на света на Безкрайността, за да се отдели от усещането за напълване и да премине през всевъзможни вътрешни преживявания, впечатления, решения, войни. И във всички тези състояния на отделяне от света на Безкрайността, а после и на приближаване, връщайки се обратно към него да изгради в себе си еднакво отношение към светлината и така да стигне до прегръдката, до пълното сливане с нея.

В целия процес има безброй детайли, всеки от който е свързан с началото и с края на процеса. Защото, ние също участваме във всичкото това объркване на чувствата, което преживява Малхут от сблъскването на светлината със съсъда, на наслаждението и желанието, на силата на Твореца и силата на творението. Преминаваме през всички тези състояния лично – като част от Малхут, за да можем като резултат да почувстваме себе си като единна душа.

Защото, има само едно творение – тази, самата Малхут от света на Безкрайността. И всеки от нас трябва да се съедини с всички останали, като преодолее този страшен сън и привидното разделение между нас, това скриване на съвършеното безкрайно състояние. Тогава ще се разкрие, че се включва във всички останали – и със своите чувства и разум, и със своята любов и отдаване.

Затова, трябва да направим всичко, за да ускорим пробуждането си от този сън. Написано е, че Творецът ще ни върне „от Цион”, тоест от това излизане (еция) от реалността, от този сън и тогава ще разкрием, че сме били като в сън и всички ще се съединим в една душа.

Надявам се, че конгресът, който ни предстои след седмица ще ни помогне да направим голям скок напред, за да успеем да се пробудим и да усетим себе си като единна душа.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 24.03.2011

[38976]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Статията на Рабаш „Любовта към другарите”: „И го намерил човек, докато бродил по полето и попитал: „Какво търсиш?” Отговорил той: „Братята си търся, кажи ми къде пасат?”

…Тук става въпрос за човек, който се е отклонил от пътя на духовното развитие, не знае истинския път, вече се е отчаял и мисли, че никога няма да постигне своята цел.

И затова отговаря: искам да бъда в група, където има любов към другарите и тогава ще мога да се издигна по пътя, който води към Твореца.”

Ето, и ние бродим така, и не знаем как да стигнем до правилното състояние – не разбираме как да установим връзка и къде да намерим духовното. Въпреки, че и сега се намираме в него и затова блуждаем по това поле. Вече имаме възможност да оправим отношенията си с групата и да се свържем с другарите, но не сме в състояние да го направим и минаваме край него като с лепци. Вече се намираме на правилното място, но не можем да намерим тази връзка, сякаш блуждаем в тъмнината.

Тази тъмнина не е отвън, а вътре в нас, като следствие от нашата слепота и неразбиране. Тук не ми достига някакво озарение в чувството и разума, за да разбера как трябва да се свържа с другарите, и тогава ще намеря начин, как да направя пробив към духовното развитие – към първия контакт с духовното, който се нарича „три дни на абсорбция на духовното семе”.

Затова, трябва да разбера как правилно да се прикрепя към обкръжението. А това е най-сложното. Познати са ни случаи и в нашия свят, когато жената по никакъв начин не може да забременее. А да се влезе в духовния свят е много по-сложно.

Тора разказва за това, какви проблеми е имало с безплодието при всяка от пра майките и колко сложно е било да забременеят, което е символ за това, колко сложно е да се прикрепиш към обкръжението.

С какво може да се помогне на човек, който чувства, че пропада и не вижда никаква възможност да напредне духовно? Той е вложил в това години и сякаш всичко знае и разбира – всичко, освен посоката. В началото е мислил, че ще му помогне полученото знание или някакви действия, или пък може би времето само ще направи своето.

Но после разкрива, че нищо не помага и тогава изпада в отчаяние. И ето тук, при него идва някакъв ангел, който в крайна сметка го пита: „За какво молиш, какво търсиш тук?”. И тогава човекът проверява себе си и започва да разбира, че не му достига именно връзката с обкражението – „Братя търся аз!”.

Това вече, е голямо постижение – да разбере, че само по този път, във връзката с другите, може да реализира духовното развитие. Групата се превръща в духовно място и вместо материалната, физическата група, която сега той вижда, ще почувства вътрешната връзка между всички и сам ще обърне тази връзка във взаимно отдаване. Той ще разкрие обединяващата ги мрежа, която се нарича система на висшите светове и ще открие в нея всички светове.

Тази група ще стане онова място, където той постепенно ще разкрие всички духовни стъпала, докато не се приближи към останалите по 125-те стъпала дотолкова, че да се слее с тях в едно цяло. Това ще се нарича край на неговото поправяне (Гмар Тикун)

Ако човек започва да чувства, че именно по този начин, чрез отношенията с обркъжнието може да реализира себе си – това означава, че броди по полето на Твореца и търси, знаейки какво да поиска и за какво моли.

Напред, все още му предстои сложен път, но точката, в която решава, че само чрез съединение с обкръжението може да постигне духовния свят, е изключително важна. Защото тя е обратна на цялото му предишно, материално, егоистично развитие. А от тази точка, вече започва развитието на неговата връзка с другите, „от себе си навън” – „заради отдаването”. И затова, тази точка е начало на новия път.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 23.03.2011

[38956]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Творецът е създал само едно желание, един съсъд, който се намира в просто и съвършенно единство със светлината, като едно цяло – без никакво разделяне или разлика.

Такъв е бил замисълът на светлината, създала желанието. Но от това желание засега не произлиза никаква собствена реакция. И затова съществува само една душа, едно творение, което се нарича Малхут в света на Безкрайността.

А всичко останало съществува само във вътрешните преживявания на Малхут, която чувства, че напълващата я висша светлина идва с любов и отдаване, а тя е противоположна на светлината. От този срам тя се съкращава, не желаейки да усеща в себе си светлината, за да не се чувства получаваща.

Светлината като че ли отстъпва по желание на Малхут, като освобождава празно място около централната точка на мирозданието, и Малхут остава празна. Но всичко това става само в нейните усещания, а самото състояние не се променя.

А след това тя се надява да получи светлина заради отдаване – и се разбива. Тоест тя с всички сили искала да се поправи и също толкова много да даде на светлината, колкото Тя й давала в света на Безкрайността – да Й отдава безкрайно!

Но не й се отдало… Какво огромно разочарование и болка! И след това, Малхут преминава в друго състояние – тя повече не мисли да става подобна на светлината.

Тя имала такова огромно, страстно желание да Й даде всичко, докрай! Но опитвайки се да направи това и не успявайки, тя загубила всичко – загубила силата на отдаване и се разбила, преминавайки към силата на получаване и към мисли за себе си. Сега вместо получаване заради отдаване, тя иска или да отдава егоистично – заради себе си, или егоистично да получава.

Това е напълно противоположно на това, което е било дотогава в действителността. Но цялата тази драма се развива само вътре в Малхут, в нейните бушуващи чувства. Така възникват нейните разнообразни отношения със светлината, които се наричат световете АБЕА. Засега като резултат, в нея не се пробужда ново намерение, и тя отново започва да мисли за отдаване.

Тук я е довела веригата от гените на развитието (решимот) от преминатото от нея разбиване. Тя се чувства толкова нещастна, откъсната и празна, че в нея отново започва да се пробужда отношение към светлината.

Тогава тя започва да работи над преодоляване на това чувство на разделяне, сама пробужда срам в себе си, желаейки да почувства своята противоположност на светлината – доколко светлината е отдаваща, а тя (Малхут) – получаваща.

Тя се чувства изцяло разбита на малки частички, разделени от своята разлика, отчужденост и ненавист. Но именно това й дава възможност сега да изгради себе си, нареждайки отново отношенията между частите, и да се отнася към тях така, както светлината се отнася. Така тя придобива свойствата на светлината, а в същата степен, започва да се отнася и към светлината с любов и отдаване.

Когато човек – една от частите на Малхут, усещайки се отделен от другите, идва в групата, той започва да нарежда своите отношения с всички други части на Малхут. И ако той работи правилно, започва да си изяснява какво представлява свойството получаване и свойството отдаване, разрив, отвращение, привличане.

Излиза, че вместо да получи всички тези определения наготово, направо от светлината, Малхут си ги изяснява сама, оправяйки се в отношенията между своите разбити желания. Тоест тя използва силата на разбиването и омразата, за да разбере от нея, какво е любов и отдаване. Така тя работи над свързването, получавайки “помощ против него”.

Желаейки да съедини всички свои части, тя се връща към близки отношения със светлината: любов към нея и отдаване. Заради това тя и направила съкращението и се включила в този процес, започнал от света на Безкрайността.

От урока на тема “Подготовка за конгреса в Ню-Джърси”, 24.03.2011

[38979]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Порокът на учениците на раби Акива е бил в това, че е нямало между тях любов към милосърдието. И затова Рашби е казал: „Трябва да достигнем между нас голямата любов, т.е. стремежът към отдаване, за да привлечем светлината и цялото благо”.

„Сборник от закони. Образът на живота”

Когато човек в своята молитвата извиква милосърдие за другаря си, неговата молитва се приема и пробужда милост свише. Когато човекът преследва собствената си изгода, той е далеч от това, неговата молитва да се издигне и да намери благоволение.

Книгата “Великолепието на Шломо”

[38888]

Filed under: Кабалистични източници - No Comments→