Въпрос: Аз се намирам в обкръжението, в което ме е поставил Творецът. И заедно с това, откликът на това обкръжение, като че ли ме забавя, спира ме. Аз скланям глава пред другарите, а те сякаш обтягат юздите, прехвърляйки ме от галоп в крачка. Какво да правя?

Отговор: Има различни ситуации. Хората, които постигат високи духовни стъпала, могат да са престорено равнодушни, за да се изкажеш повече и все пак да ги оцениш положително, въпреки че в твоите очи те да са немарливци, лентяи и други подобни.

Ако групата се състои от „малки”, от начинаещи и те са в егоистично намерение ло лишма, преди махсом, то пред тях не трябва да се преструваме на безучастни. На тях трябва да им се демонстрира подем,  иначе те няма да вървят напред. Те трябва да са добре обучени на това, как да пробудят всеки, за да не остава равнодушен.

Необходимо е да се вглеждаме в хората. Някои са неспособни да се сдружат с тези, които танцуват, пеят, смеят се, плачат. Не им е до тази работа. В такъв случай, другарите трябва да забележат, че аз не обръщам внимание на техните усилия, и да намерят начини, да измислят хитрости и уловки, които да ми подействат.

Така трябва да се работи с всеки. Защото групата се състои от отделни хора и затова сме задължени да се грижим за подема на всички. Но заедно с това, след всички усилия, да проявяваме търпение, защото всеки има свое темпо за напредване.

Някои с години не могат да уловят този принцип, те са тук, но ги няма. Други са притеглени от учебния процес, за тях всяка усвоена страница от ТЕС е духовно постижение. Трети отлично дават уроци или се проявяват още в нещо, а всичко останало пренебрегват. Така че, трябва да сме търпеливи.

От урок по статия на Рабаш, 25.01.2011

[33633]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →