Въпрос: Известно е, че групата на раби Шимон е постигнала единение поради съвместната работа по написването на книгата „Зоар”.

Правилна ли е тази методика и за нас, в нашето време? Трябва ли да се обединим в малки групи, да вземем някаква статия и заедно да се опитаме да я развием? Или това може само да ни обърка, тъй като всеки от нас се намира на своя етап на напредване, различен от този на другите?

Отговор: Авторите на книгата „Зоар”, също са се намирали на различни етапи на напредване – не са били равни помежду си. Всеки от десетте автора на „Зоар” е съответствал на една от десетте сфирот, съгласно своята природа – корена на своята душа. Но всеки от тях, изцяло е отменил егото си и е могъл да се слее с останалите с цялата своя дълбочина на природата си.

И затова, всеки е могъл да постигне 125-те свои стъпала, личното си поправяне (Гмар Тикун). А всички заедно са могли да се обединят на най-високото стъпало, на което е възможно единението на душите, и затова са разкрили цялата светлина – най-висшето светене, слизащо към нас от Арих Анпин, наречено „Зоар” – вид особена светлина.

Разбира се, ние дори не сме близо до тези етапи – всички сме „мъртви”, тоест потопени в своето егоистично желание. Не сме готови и не желаем да се съединим помежду си. Все още ни предстои голяма борба, множество поправяния, докато не постигнем някакъв вид единение.

Но ако се стараем, както го правят малките деца в техните игри, подражавайки на възрастните, тогава ще привлечем към себе си светлината от съвършеното състояние, което вече съществува. Тези души, авторите на книгата „Зоар”, са го разкрили и формирали, издигайки се отдолу нагоре.

Отгоре надолу, от света на Безкрайността, към нас слиза стълбата на световете – на петте свята. Във всеки от тях има по пет сфирот, и във всяка от тях – още пет, общо 125 стъпала. Така, светлината слиза отгоре надолу към нас – ехида, хая, нешама, руах, нефеш (НаРаНХаЙ в обратен ред).

Това се нарича скриване, намаляване на светлината или светове (на иврит думата „свят”/„олам” произлиза от думата „алама”/„скриване”). Горе има 100% светлина, а долу – 0%. Такава е системата на световете (на скриването).

В нашия свят има души, в които се пробужда желанието, наречено „човек”/„адам” (подобен на Твореца) – зародишът на човека в духовното. И това желание започва да расте.

Как расте? То е длъжно да се съедини с още 9 подобни на него – макар и в минималната степен на единение. И така, те се съединяват все по-силно, постигайки най-голямата степен на единение на душите.

В течение на цялата история е имало души, които са постигнали единение една с друга и всички те се намират в съединение с другите на различни нива на тази сълба. Авторите на „Зоар”, всички заедно са постигнали най-високото стъпало. И затова светлината, която са внесли в своята книга е толкова голяма, че въздейства и свети на всички. Защото те вземат светлината от Безкрайността и могат да я прокарат до нас – при условие, че ние от своя страна, макар и малко желаем да се издигнем към тях.

Но „Зоар”, цялата светлина или част от нея, винаги се разкрива съгласно степента на единение, на отдаване, на подобието между желанието/кли и светлината. Затова трябва, колкото се може повече да се съединим – и количествено, и качествено. Ще получим тази светлина, съгласно нашата способност да постигнем първото от 125-те стъпала.

А какво представляват всичките тези 125 стъпала? Нивото нефеш съдържа също и всичките пет светлини – нефеш, руах, нешама, хая, ехида (НаРаНХаЙ), и всяка от тях също има свой НаРаНХаЙ. Получава се: (НаРаНХаЙ) х (НаРаНХаЙ) х (НаРаНХаЙ) = 5х5х5 = 125 стъпала.

Така се разделя светлината, съгласно големината на авиюта/дебелината на желанието, което можем да реализираме за нашето съединяване – тоест да се издигнем над тази дебелина на желанието и да се съединим въпреки егото си. Доколкото можем да отменим този авиют, да пожелаем да го използваме, за да се съединим – дотолкова светлината ще ни подейства, ще ни поправи, а след това и напълни.

Тук няма нищо друго, освен двете съставни – светлината и кли/желанието, степента на съединение между тях, наречена „екран” или „намерение”.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 24.01.2011

[33583]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →