Когато човек натрупа опит, вижда, че не може сам да направи нищо. Всичките му идеи за добро и зло са изградени на основата на лична изгода и следователно, подемите и паденията, през които е преминал, всъщност не са били реални. Той оценява своето добро отношение към духовното, вътрешния си подем, като „ден”, а негативното отношение към духовното му изглежда като „нощ”. Но това не е правилно.

„Нощта” е състояние, в което човек прави разграничения, отлично знаейки, че всички те са егоистични и че той не може да се издигне над егоизма си. И ако може, то това е само благодарение на светлината, която става малко по-силна и му дава тези моменти. Творецът помага на човека да „надзърне” извън себе си и само тогава се слива с отдаването. Това е „ден” за него.

Аз трябва да бъда готов за непрестанната „терапия” на Твореца, който взима моето зло, което се крие под доброто и го превръща в отдаване, разкривайки ново добро в мен. Невъзможно е да предадем тези неща. Те идват в резултат само на вътрешна работа. Дотогава, пише Рабаш, „не можеш да приветстваш своя приятел”, защото твоят „приятел” все още не е добър. Първо, трябва да постигнеш мир (Шалом) или съвършенство (Шлемут) с Твореца и тогава постигаш помиряване с твоите „врагове”, тоест ти ще се върнеш към егоистичните си желания, над които си се издигнал. Ще ги вземеш и ще завършиш своята работа с тях.

Отначало човек приветства своя „приятел”, тоест своето желание, добивайки отдаване заради отдаване. Тогава той също го приветства с получаване заради отдаване, тоест той се връща към своите желания и работи с тях. Така той постига крайното поправяне.

От урока по статия на Рабаш, 23.01.2011

[33466]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →