Въпрос: Как да прокарвам мислите си чрез групата?

Отговор: За да бъде Творецът велик в нашите очи, за да Го ценим като Даващ, в който има всичко, за да съумеем да сменим тенденцията си, своето намерение от получаване на отдаване, Творецът е длъжен да се отдалечи, да се скрие.

Иначе ние през цялото време ще бъдем егоистично пленени от Неговото величие, Неговата вечност и всичко онова, което ни се предлага.

И затова Творецът се скрива, все едно Той нищо не притежава – за да не зависиш от Него, оставайки в разрив.

Вместо това ти можеш да получаваш Неговото отдаване чрез групата. Той нарочно е разбил желанието на части, за да Му продемонстрираме що е то ненавист, завист, страст, честолюбие – всевъзможните проявления на желанието. Така то ще може да разбере себе си чрез примера на другите.

Защото в началото то просто иска да получава, още не различавайки в себе си различните свойства и оттенъци. Кажи на обикновения човек, че в него живее гордост, завист, ненавист – и той няма да те разбере. Какво така изведнъж? Той не вижда това.

Необходимо е много голямо, особено развитие, не в човешки смисъл, а в усилията, насочени към светлината. Едва тогава човек започва вярно да разбира тези неща – не в термините на човешката психология, а във възвишен смисъл, относно светлината.

В такъв случай човек се оказва в особена група. Той поверява себе си не на „хората от улицата”, а на особено общество, което се стреми към Твореца и вече започва да разкрива духовните ценности. С тях той съизмерва завистта, страстта, честолюбието, степента на егоизма. Така човек започва да изучава себе си: кой е той и какво е той.

Творецът е скрит и не може да се покаже на човека – защото тогава човекът ще поиска да бъде „добричък” в Неговите очи, за да усети съпричастност към Великия. От Него зависи целият ми живот – нима мога да Го пренебрегвам, все едно Той е разкрит?

Ето защо Творецът предоставя вместо себе си групата. Ние се намираме в противостояние с другарите, противоположни сме един на друг – и тогава аз наистина мога да се отнасям към тях в съответствие с духовните ценности. Защото тези духовни ценности са ми противоположни, тъй като изхождат от другарите, които аз ненавиждам, отблъсквам.

Това ми дава възможност да дойда до осъзнаване на злото и да започна да се опознавам, стоейки пред духовната реалност. Групата, обкръжението ми разкриват духовните детайли на възприятието, свойства и ценности. Отблъсквайки групата, аз отблъсквам тях – и по този начин намирам истината.

Ако продължа по пътя, ако се уча с другарите и заедно с тях произвеждам действия, насочени против моето егоистично желание, за да се обединим вътрешно, тогава аз постепенно започвам да ценя състоянията, които преминаваме, и ценностите, за които говорим.

В степента на искането аз получавам чрез групата обкръжаващата светлина (ор макиф) и започвам все повече да се обединявам с другарите. В течение на това обединение се разкрива, че именно сред тях аз разкривам светлината, Твореца.

И всичко се споява в едно цяло, всичко е единно: и кли, и светлината, всички обединяващи се келим. В крайна сметка всичко се свежда до едно понятие, до единно постижение.

От урока по статия на Рабаш, 27.12.2010

[30932]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако по време на четене на книгата Зоар постоянно мисля за това как да се съединя с другарите, то това на определен етап се превръща в „мантра”, която се повтаря сама за себе си и аз не чувствам в себе си истинското намерение. Трябва ли в такъв случай да продължавам по този начин?

Отговор: Това, че намерението не е истинско, е естествено. Защото ние пребиваваме в желанието да се насладим, това е нашата природа. Няма нужда да лъжем сами себе си, че сме ангели, пърхащи из небесата.

Но от нашето състояние аз се старая да направя всичко, което ми е по силите, както е написано: „Ще направим и ще чуем”, за да достигна някакво свойство на отдаване. Представяй си това свойство, доколкото си способен.

Полагайки усилия, ти растеш като дете, което иска да се научи от възрастните и се старае с всички сили. Ние винаги така се учим и растем.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 29.12.2010

[31153]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Довечера ще присъствам на празненство и вече знам, че щом празникът свърши, цялото наслаждение ще изчезне. Съществува ли някакъв патент как да съхраним наслаждението?

Отговор: Невъзможно е да се съхрани наслаждението в егоистичните желания. Това дори не е наслаждение, а миниатюрна искра, която едва ни докосва и изгасва.

Наслаждението – това вече е светлина! И ако искаш да я съхраниш, трябва да си подготвиш съсъди /желания, които да й съответстват. Ако желанието е отдаващо, ще почувстваш в него огромно и безкрайно наслаждение, продължаващо и разрастващо се все повече и повече.

Иначе няма никакъв шанс да задържиш наслаждението повече от няколко минути или секунди. Това също зависи от самото наслаждение – колкото то е по-висше, толкова е по-остро и по-бързо свършва.

Простото наслаждение може да се продължи още известно време. Ти можеш няколко часа да се търкаляш в леглото и да се наслаждаваш на покоя или да вземеш бонбон и да го смучеш десет минути. Но ако наслаждението е високо, силно, то има пикова форма и много бързо изчезва.

И всъщност това не е наслаждение – това е среща с искра от светлина, която се нарича „тънка свещ” /нер дакик /. Ако обаче искаш наслаждението да не изгасва, трябва да му предоставиш желание, достойно за наслаждението – т.е. желанието да отдаваш.

Наслаждението идва от Отдаващия – и твоето желание също трябва да дойде от отдаващия. И тогава те ще се срещнат и ще прилепнат едно към друго, ще се слеят – за да не се разделят никога!

От урока по статията „Кабала и философия“, 30.12.2010

[31279]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→