Въпрос: От опита на Русия се вижда ,че егоистичното обединение води до сериозни проблеми.

От друга страна, идваме  да учим кабала като егоисти, и аз много се страхувам, че, опитвайки се да се обединим, може да повторим същата грешка.

Отговор: Преди всичко ти пожелавам от нищо да не се страхуваш!Има такава песен: ”Целият свят е много тесен мост, но важното е от нищо да не се страхуваш”.От една страна е този тесен мост, а от друга страна – не се притеснявай, ще го преминеш.

Има два принципа, които служат като залог за успех:

Принцип 1: Постоянство – в учението, във връзката с приятелите, в разпространението!

Принцип 2: Връзка с групата – тя в твоите представи  се превръща за теб в естествена среда на съществуване, подпомагаща твоето духовно развитие.

И тогава можем да реализираме всичко, казано от кабалистите:”да станем като един човек, с едно сърце”, „ възлюби ближния като себе си”, от безпричинна ненавист да достигнем братска любов.

Ако се придържаш към тези два принципа: постоянство в учението и в усилията за обединяване, и групата като обкръжаваща среда за твоето духовно развитие и напредване, тогава няма от какво да се страхуваш, нищо лошо няма да ти се случи.

А всички тези мисли ще дойдат като препятствия, за да свържеш още по-силно себе си с целта.

От урока от статията „Свободата на волята“, 24.12.2010

[30739]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Казано е: „Не вярвайте в себе си до деня на своята смърт”. Тогава, какво е поръчителството, ако не трябва да вярвам нито в себе си, нито в другаря си?

Отговор: Разбира се, че в себе си не мога да вярвам. Но това не се отнася за другаря.  Групата не се състои просто от хора, които сега са се събрали и са дошли на урок. Групата е тяхното вътрешно съединение между душите. 

Творецът е създал желание/кли, наречено „свят на Безкрайността”, в което се намират душите. Тези души са свързани заедно в една система, в една душа, която е напълнена със светлината на безкрайността.

Но тази система закрива от теб скриващия екран – филтъра, и през него ти я виждаш отчасти непоправена, разбита. После, след следващия филтър, тя ти се струва още по-непоправена.

От първото състояние – света на Безкрайността, до последното – нашия свят, съществуват всичко на всичко 125 такива стъпала, филтри, скривания на безкрайното състояние.

Затова, ти виждаш групата със своето земно зрение и си мислиш: „Кои са те всъщност? Аз не съм на по-ниско стъпало от тях! Нима са обединени? Не. Нима искат да се съединят? Не. Дайте ми групата на раби Шимон – готов съм в нея, в техните ръце, да бъда като малко дете! А тези… За какви се мислят те?”.    

Но това не е правилно. Всичко зависи от отношението към другарите. Ако човек проникне през тях, желаейки да се съедини не с това, което представляват сами по себе си и което разбират техните тела, намиращи се сега в скриване, а започне да се отнася към тях като към група, намираща се в пълно единение в Безкрайността, тогава работата е свършена – той се присъединява към това съвършено състояние.

Затова раби Йоси Бин Кисма, не е могъл да мине без своите начинаещи ученици. Но те съвсем малко желаят  духовното? Това е достатъчно, за да може през тях да проникне в онова духовно състояние, където са съединени като един човек с едно сърце. Не е важно, че те самите все още не го знаят.

Това се нарича обкръжение, група. Но самият аз се намирам там, където мога да си се представя. И тогава си представям себе си срещу идеалното, съвършено обкръжение, от което мога да получа всичко. И само чрез него получавам всички сили.

Затова, групата не е просто физическо събиране на хора, а моето вътрешно духовно свойство.

От урок по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30748]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз искам да изляза „от Египет“, от своето его. Как да се задържа, за да не падна от страх отново в егоистичното си желание?

Как мога да изграждам  всеки път по-силен екран, способен да се противопостави на огромните наслаждения на отдаването, за да не се превърнат отново в получаване?

Отговор: Колкото се може повече влагай в светлината! Това значи – влагай в обединението с другите. Защото светлината се проявява в единството между душите.

Някога сме били в напълно различно състояние. Обитавали сме заедно системата на единната душа, където нашите души са били изцяло свързани помежду си, а светлината на Безкрайността ги е напълвала безгранично.

Това състояние се е наричало „свят на Безкрайността“ – едно желание, наречено „една душа“, изцяло напълнено със светлина.

След това, желанието се разбило и разпръснало на малки частици – като парченца от счупена чиния. И между тях няма никаква връзка. Затова, цялото съдържание, намиращо се в тази „чиния“, цялата светлина е изчезнала. Ако започнеш да съединяваш тази „чиния“, чак тогава ще започнеш да усещаш напълване в нея.

Целият проблем е, че няма съсъд/кли, в който да разкриеш напълването. Светлината се намира около „чинията“, но не може да се открие, защото няма свързване между нейните части и те не могат да я задържат.

Затова, цялата ни работа се състои  в съединяването. Аз трябва да съм готов да се обединя с другите и тогава ще почувствам светлината, която се проявява вътре в нашето единство.

Как да постигна единство? Само мисълта за това веднага ме лишава от всякакво желание. Да допуснем, че ми се струва, че искам да се свържа с другите.

Тогава започвам да откривам, че моето желание изобщо не е насочено към това. Преди всичко трябва да открия, до каква степен се намирам в разбиването, колко съм далеч от единство с другите – не го искам и дори го ненавиждам.

През целия този процес, до самия «край на поправянето» (Гмар Тикун), ние откриваме, колко противоположни сме на единството, колко го ненавиждаме и сме готови на всичко само не и на това! Дори, ако вече се намираме в духовното, след махсома, на всяко стъпало се разкриват такива състояния (клипа), че ти ненавиждаш Твореца, единството и светлината.

Затова, разкриването на злото е задължително и необходимо состояние на всеки етап. Когато разкривам злото, това значи, че се включвам в него. Аз не мога да го видя отстрани – длъжен съм изцяло да се потопя в него. Трябва да усетя в себе си и Фараона, и Моше, и борбата между тях.

Затова нашата работа се състои само в привличането на светлината, връщаща към Източника.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30694]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Съществува такова понятие „10 изгубени колена”. Те, както и народа на Израел, имат своя роля в процеса на поправянето. В какво се състои тя?

Отговор: Днес ние извършваме поправянето на егото от нулевото ниво. Отначало ние ще трябва да достигнем до нивото, наречено „сила на отдаването” или Втория Храм, т.е. свойството „хафец хесед” (нищо не желаещи за себе си), нивото Бина.

След това, когато сме излезли от Египет и сме построили Първия Храм (нивото Хохма, нивото на любовта), ние сме паднали във вавилонското изгнание. И тогава са се изгубили 10 от 12-те колене.

А сега е необходимо да се издигнем на нивото на Втория Храм, където ние и ще се срещнем с 10-те изгубени колена. Днес те – това са същите хора, като всички, но в тях има решимот (спомени, записи) за пребиваването им на нивото на Първия Храм.

Те ще се присъединят към нас за поправяне, когато ние се издигнем от нивото на Втория Храм на нивото на Първия Храм, който, всъщност, и ще стане Третият Храм.

Ние се явяваме кръгооборот на душите на нашите праотци и носители на решимот на всички преминати от тях духовни степени. И нашата задача се състои в това, да възстановим тези решимот, да се издигнем на това духовно ниво, от което сме паднали, и да станем светлина за народите на света.

От лекция в аудиторията „Кабала на народа“, 07.12.2010

[30092]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Желанието придава вкуса на напълването. Всяка глътка вода е така мъчителна, когато съм жаден. Нека напълването да е само частично, затова пък желанието е огромно – и разликата между тях извиква усещането за живот.

Значи, животът се оценява не по желанието и не по наслаждението като такова, а по тяхната противоположност. Колкото по-голямо е напрежението, прехода между тях, толкова повече в мен има живот, енергия.

Лошо е когато моят съсъд е празен, както между впрочем и когато е пълен. Цялата работа е в това, да доведа празния съсъд до напълване и да уловя мига на тяхната среща.

Как да задържа този миг? Защото даже най-големите наслаждения от храната, секса, славата, достигането на върха, отслабват и гаснат. Аз живея от миг към миг, моят живот едва мъждука, излизайки от небитието и отново потъвайки в него.

Както се пее в песента, „има само миг между миналото и бъдещето” – между избухващата пред мен светлина и тъмнината, която всеки момент ще я погълне. Текущото наслаждение не успява да свърши, а аз вече трябва да се готвя за следващото – за да не загубя усещането за живота.

Но желанията растат през цялото време, и отчаянието завладява света. Бъдещото наслаждение повече не свети на хората, „преходът” на насладата не заслонява натрупващата се тъмнина, и животът става безсмислен.

Нашият живот угасва, защото ние не можем да задържим краткия миг на наслаждението. На това трябва да се учим – да се учим да бъдем над своя егоизъм, да работим против него. Тогава човекът преминава през „десетте египетски наказания”, оставяйки своите желания долу и се изкачва към „планината Синай”, т.е. към светлината, способна да му даде екран.

Духовното постижение е изградено от особен съсъд, кли, позволяващ да се удържим над желанието, в отдаването. Изграждайки даващо кли, човек придобива възможност постоянно да бъде в контакт с наслаждението и в същото време да не гаси желанието – защото напълването не е самото то, а възвишаващото се над нас намерение за отдаване.

Човек придобива съвършенство, когато отдава, когато излиза от самия себе си и живее в наслаждението, което възвръща на другите. Неговият живот, е вечен живот – не в собствените си желания, а в отразената светлина, напълваща техните желания и доставяща радост на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30718]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо са нужни египетските наказания, ако човек вече е решил да върви по духовния път?

Отговор: Така вече е решил? След секунда ще го привлече нещо друго. Нима може да разчитаме на желанието на човека? Достатъчен е лек тласък и той, без да мисли, ще се устреми към нова примамка.

Казано е: „не вярвай в себе си до деня на своята смърт”. Не вярвай, докато не преминеш през десетте египетски наказания и не решиш, че си длъжен да излезеш от Египет. Не вярвай, докато Фараонът в теб не чуе: „Пусни народа Мой, за да Ми служи!”. Не вярвай, докато не се издигнеш над своите желания.

А дотогава човекът е машина, управлявана от желанията вътре в нас и наслаждението отвън. От разказа на Тора ние виждаме какво трябва да премине той. Поначало синовете на Яков се съпротивляват на Йосиф, който ги събира (осеф) заедно за особена работа.

В Египет седемте сити години се сменят със седем гладни, след това започва гневът на Фараона, а после – наказанията, т.е. бедствията, биещи по егоизма. Едва тогава човек престава да отъждествява себе си с него, откъсва се от него, строи екран.

Наказанията ни разделят от нашето желание, а ние получаваме възможност да го погледнем отстрани. Защото човек по природа се отдалечава от това, което му носи страдания. А до египетските наказания той още не чувства, че неговото желание и той самият – не са едно и също.

Става дума не просто за беди. Казано е: „Да вървим при Фараона”. До теб се появява Творецът и казва: „Присъедини се към Мен, а не към своето желание, и заедно ще вървим при Фараона”. Ти излизаш извън желанието, издигаш се над него – това е и изходът от Египет: едно след друго, наказание след наказание, докато не бъдат отработени всичките десет сфирот.

Аз няма да се откъсна от егоизма, докато не почувствам, че той е зло. Едва тогава ще започна да се освобождавам от неговите обятия, все по-добре ще виждам колко той е чужд, лош, противоположен – и накрая ще дойда до пълен мрак, в египетската тъмнина.

Желанието повече няма да ме прелъстява. Как ще живея занапред? Аз съм се отделил, отказал съм се от всичко, което съм бил, от всичко, с което съм живял, от всички свойства, мисли и желания. Издигнал се, аз гледам над всичко това и не знам какво да правя сега. Това е и началото на откъсването, нощното бягство от Египет.

След това ние получаваме силата на Тора и започваме последователно да работим със светлините, поправяйки желанието. А след това в своето намерение ние получаваме светлината хохма, облечена със светлината хасадим – с други думи, пристъпваме в земята Исраел.

От урока по статията на Рабаш, 24.12.2010

[30707]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Баал а- Сулам пише, че за да напредвам по пътя на светлината („ахишена”, изпреварвайки времето), аз трябва да взема своите лоши свойства и да ги обърна в добри.

Но вие казвате, че своите лоши свойства, злото начало, ще разкрия едва след махсом. Излиза, че аз сега не напредвам по пътя на светлината, а по пътя на страданията („беито”, в своето време)?

Отговор: Но при всички случаи ти в определена степен вече осъзнаваш своето зло, защото се намираш в период на подготовка. Ти можеш да се намираш на четири нива на развитие:

1.      Както всички обикновени хора в нашия свят;

2.      В период на подготовка;

3.      В свойството „хафец хесед” (нищо не искащ за себе си);

4.      В свойството любов.

„Хафец хесед” и любов – това е духовното. „Както всички обикновени хора” и „периодът на подготовка” – това е материалното. Материалното е намерение „заради себе си”, духовното е „заради отдаване”. Духовният свят се разделя от материалния от махсом.

Когато се намираш в духовното, от една страна у теб има зло начало, материал на творението, от друга – добро начало и поправяща светлина. А долу, в материалния свят това не съществува.

Но дори сега, когато се намираш в период на подготовка, у теб все пак има някакво отражение на духовното, примерна представа за лявата и дясната линия, подемите и паденията. И затова това се нарича подготовка. С това работиш.

При всички случаи ти напредваш. В теб вече има някакво разбиране за онова, което е написано в кабалистичните книги, въпреки че засега е само проекция на твоя егоистичен материал. Но ти нещо разбираш и усещаш. Това е голямо постижение!

Нима периодът на подготовка не струва нищо?! Той може да продължи десетки години. И сега какво? Но ти го преминаваш и влизаш във вечността!

Затова не пренебрегвай това време на подготовка. Ти се намираш в много интензивен и силен процес. Трябва да го цениш! Ако човек го пренебрегва, това го лишава от всичките сили.

Ние сме длъжни във всеки един момент да се намираме в този процес и всеки път да добавяме към него още малко – конгреси, все по-силни, с по-дълбоки прояснения.

Дори паденията стават по-изяснени, ярко изразени, ти по-добре разбираш техните причини, различаваш вътрешните свойства. И това е най-важното.

От урока по статията „Мир в света“, 23.12.2010

[30647]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рав Кук, писмо, 1 (със съкращения)

Ние трябва да направляваме нашето сплотяване, …за да се обединят всички наши сили в една. Тогава тя сама по себе си безпрепятствено ще се разпространи по световните пространства, съгласно своето свойство и значение, а така също ще остави широко поле за свобода на останалите страни на живота… За да бъде нашият живот свободен, а не толкова „сериозен” и тежък, и да се върне към вечното съвършенство.

Като цяло, основаването в Израел на учебно заведение, засега с малък брой и почти незабележимо официално, с цел изучаване на Кабала, в съчетаване със средствата, нужни за разширяване на знанията и осветяване на живота, – това е истинската „Петах Тиква”.

Забележка: „Петах Тиква” в превод значи „Врата на надеждата”. Така се нарича градът, в който е разположена организацията Бней Барух.

[28306]

Filed under: Kонспекти на статии, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Замисълът на творението това е нещо грандиозно, а аз съм малък обикновен човек, моята мисъл има ли също значение?

Отговор: Ти просто не знаеш кой си, затова ти се струва, че си малък и не можеш да окажеш влияние върху всички.

Но ако започнеш да се издигаш по духовната стълба, ще откриеш, че у теб лично съществува възможност да приемеш върху себе си целия Замисъл на творението вместо Твореца и да се отнасяш към цялото творение така, все едно ти си Той.

Седем милиарда човека, безкраен брой звезди и космически обекти, целия растителен и животински свят и един Творец! Ти искаш да бъдеш вместо Него и да се отнасяш към всичко така, както се отнася Той? Заповядай! Ако си готов да Го смениш, ти имаш такава възможност. Това се нарича да се слееш с Него, да Му станеш равен. Това се нарича да станеш човек.

Затова ние говорим, че Творецът се отнася към творенията с доброта и любов и, ако аз искам да бъда вместо Него, ако искам да стана Негов партньор, аз съм длъжен да се отнасям към творенията така, както Той.

Ето защо съществува закон „възлюби ближния като самия себе си”. Ако аз се отнасям към ближния с любов, значи се отъждествявам с Твореца, намирам се в сливане с него. И тогава аз изпълнявам онова действие, което Той изпълнява относно другите.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[27816]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→