Въпрос: Какъв е станал Адам Ришон след прегрешението?

Отговор: Ние разказваме за него така, като че ли е имало Адам преди и след прегрешението. Ева, змията, ябълката, Дървото на живота, Райската градина – в действителност няма нищо такова.

Просто свише се спуска система, която изгражда духовните стъпала, отслабвайки светлините в съсъдите.

Работейки по собствен избор, ние придобиваме ново кли, в което се проявяват различни явления. А дотогава, не съществува нищо, освен Твореца, Елоким.

И действително, в чие възприятие може да съществува Адам, като духовна същност? Ако нас ни няма в духовния свят, тогава няма нищо. Само абстракция, за която няма какво да се каже. Всичко съществува само по отношение на човека.

Откъде кабалистите знаят за спускането на системата отгоре надолу? От своето реално постижение отдолу нагоре. А нима мога да говоря за това, което е съществувало преди мен?

Кабалистът постига явленията на духовния свят и пише за тях, а след това аз постигам това, което той е написал. За мен, той е част от същата система, както е и Адам. Всеки кабалист, който ми предава  знания за  духовната реалност е система, а не човек.

Така трябва да се отнасяме и към другарите, и към целия свят. Ние сме  система. Действайки правилно в нея, ние показваме и верните резултати. А, ако действаме неправилно, то ще имаме и съответстващите на това резултати.

Кабалистите постигат  корените – постигат ги в себе си, в своите келим. Нищо не може да съществува извън моето кли. Създавайки кли, аз веднага получавам някакво явление в него. Постигам това, че то произтича от Безкрайността (Ейн Соф) и по пътя към мен преминава през степени на ослабване.

Но ако нямам нишка, която да ме свързва с Безкрайността, то няма и светове между нас. Те съществуват само, ако аз ги пробудя за живот, ако искам да се свържа  с Твореца. Тогава, между нас веднага се разпростира връзката – именно това е системата на световете.

Из урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 22.12.2010

[30500]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Могат ли кабалистичните конгреси да помогнат да се пренесе света на пътя на светлината, пътят на ускоряване на времето (ахишена)?

Отговор: Безусловно, с такива действия като кабалистичните конгреси, ние стимулираме  поправянето в света. Всякакви опити да се обединим с цел да достигнем подобие с Твореца, с висшата сила и да стигнем до отдаване и любов към ближния, поправят нас самите, а заедно с нас и целия свят.

Затова каним всички да участват в европейския конгрес в Берлин в края на януари, а също на голяма среща в Арава, която ще се проведе в края на тази седмица!

Особено хората, които се намират в Европа, трябва да чувстват, че ситуацията с всеки изминал ден става все по-сериозна. Затова трябва да се обединим и да привлечем малко по–близо „Добрия и творящия добро“ в този свят! Докато  само се учим, ни е разрешено да направим  това  дори  егоистично…

От урока по статията „Мир в света“, 23.12.2010

[30624]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как изглежда нашата реалност в световете БЕ”А, когато ние се издигаме по степените на тези светове в света Ацилут?

Отговор: Сега аз усещам цялото свое желание напълно егоистично, насочено само към самонаслаждение, откъснато от всички духовни сили и от Твореца. В мен няма никаква искра на отдаването и аз живея като животно. Такова състояние се нарича „този свят”.

Когато  започвам да изяснявам кои от моите желания мога да издигна нагоре, към изправяне, – това означава, че се намирам в световете БЕ”А.

Тоест аз мога да отменя себе си пред групата, да получа сили от своите другари, в степента на съединяването с тях, да постигна поръчителство, единство, единение като един човек с едно сърце.

Според това, доколкото съм способен да направя това, аз се издигам в Малхут на света Ацилут. Издигането на желанието, неговото изменение към по-добро означава, че  се издигам.

Аз се включвам в нея заедно с всички, и тогава в нашето общо желание/кли, наречено Шхина, където всички ние сме обединени заедно, като един човек с едно сърце, – ние получаваме разкриване на духовното, на Твореца.

По такъв начин, световете БЕ”А – това са състояния, в които аз правя в себе си изяснения, за работата в групата и в ученето, и съм способен поне малко да започна да се съединявам с другарите.

Разликата между световете БЕ”А – това е степента на нашето съединяване, съгласно което ние можем да издигнем нашите молби в Малхут на Безкрайността и да се поправим. Но ние винаги оставаме в световете БЕ”А, само предизвикваме техния подем заедно с нас в света Ацилут.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 01.12.2010

[28313]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли всеки един от нас да отстъпва, за да бъде постигнат мир в света?

Отговор: Въпросът е: Какво сме готови да пожертваме? Трябва да пожертваме нашия егоизъм, омраза и отхвърляне. Отстъпката е като преодоляване на препятствие. Само така преодолявам своите вътрешни свойства, своята природа, и отстъпвам пред връзката  си с някой друг.

Рабаш повтаряше, че любовта не е животинско усещане, което се проявява в нас естествено под въздействието на хормони. Духовната любов е нещо, което ние сами създаваме, защото тя не съществува предварително. Тя е изградена върху основата на отстъпки.

Човек превъзмогва себе си, получава свойствата на Твореца, и правейки това, започва да осъзнава с кого ще се свърже. По такъв начин в него се ражда любов към другия.

В степента, на която човек обича Твореца, обича приятеля, тъй като само с помощта на приятеля той може да реализира любов към Твореца. Това е подобно както любовта се гради върху взаимни компромиси в семейството. Човек не трябва да се жени, защото е „влюбен”, което не е любов, а заблуда, която няма да продължи.

Но, ако двама души разбират, че трябва да се свържат заради висока цел, те ще отстъпят един пред друг. Това ще бъде част от тяхната духовна работа, тъй като те ще бъдат свързани от целта, и тогава ще изградят любов помежду си.

Това ще бъде истинска любов, която ще ги отведе до любов към Твореца. В крайна сметка, Творецът е този, който ще ги задължи да отстъпят един пред друг и да създадат взаимна връзка на любов.

От урока по статията „Мир в света”, 20.12.2010

[30312]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→