Книга «Зоар». Предисловие, Статия „Ключалка и ключ“, п.44: „На тези порти има ключалка  и едно тясно място, за да се постави ключ в него …”

Преди всичко, ние трябва да открием  ключа и ключалката. Какво представляват? Къде се намират? Какво да направим, за да си „паснат”? Защото „да сложиш ключа в ключалката“, значи да създадеш връзка между противоположности, постигайки подобие на свойствата.

И накрая, как да отворим ключалката? Как да завъртим ключа в нея? „Завъртаме“ ли себе си във висшето, за да се уподобим на него? Или всичко това изобщо не са наши действия, а негови? Дали трябва само да ги предизвикаме, да ги инициираме?

Човек постепенно си изяснява тези въпроси. Ключалката и ключът са защитен механизъм, който ни приспособява към системата на света Ацилут, към Арих Анпин.

Той се дели на две части: горна и долна. Горната е скрита, а долната се открива на нисшия. Ние нямаме пряка връзка с него и се обръщаме към Бина, която е излязла навън, ставайки проводник на висшето управление.

«Зоар» много разказва за това, защото ние трябва да пробуждаме върху себе си светлините, които да проявят в нас механизъм, съответстващ на долната част на Арих Анпин.

Нашата задача е отново и отново да предоставяме возможност на висшето, за да работи над нас и да ни придава все по-съвършени форми.

В крайна сметка, трябва да приемем  законите на системата, която е свързана с нас, да се снишим и постигнем съответствие с нея.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 21.12.2010

[30371]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок, ЗОАР

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Статията на Баал аСулам „Мир в света”: „Всичко съществуващо в действителността – и доброто, и лошото, и дори най-лошото и вредното в света, има право на съществуване.

И не трябва да го изтребваме и унищожаваме напълно – възложена ни е задача само да го поправим и върнем към Източника.

Достатъчен е внимателен поглед върху процеса на творението, за да стигнем до осъзнаване на величието и съвършенството на Онзи, който Го е извършил.”

Постепенно, според степента на своето развитие, човечеството започва да разбира това. Преди, искахме да поправим света и мислехме, че разбираме нещо в него и можем да го направим по-добър. Сега, вече не сме толкова самоуверени и дори започваме да осъзнаваме, че е невъзможно да си играем с природата.

Необходимо е да разберем, че природата е съвършена. Тази система е спусната отгоре, и ако искаме да се чувстваме добре в нея, тогава трябва да си представим, че се намираме вътре в природата, а не над нея. Защото ние сме само малка, интегрална нейна част, която е чувствителна и слаба, благодарение на своята свръхчувствителност. И затова си струва просто да се поучим от природата – как по най-правилния начин да постигнем равновесие с нея.

Най-важното е да разберем, че се намираме в съвършен, вечен и поправен свят! А, ако го виждаме друг, това е защото гледаме през своите непоправени свойства, както е казано: „Всеки съди според степента на своята поквареност”.

Само такъв правилен поглед върху света, може да изгради в нас поправено отношение към обкръжението и към самите себе си – ще ни позволи да живеем добре и уверено, с надежда за добро бъдеще.

До този извод трябваше да стигнем с цената на хилядолетни страдания и да получаваме удар след удар, докато накрая не поумняхме и не видяхме, че това е така. Днес, до човека започва да стига онова, за което са писали кабалистите преди 3-4 хиляди години.

От урока по статията „Мир в света”, 21.12.2010

[30424]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи: човек трябва да се съгласи и да пожелае въздействието на висшето върху него?

Отговор: Създадени сме от желание да се насладим и всички действия по поправянето на това желание се извършват от светлината.

Светлината поправя келим/желанията, подрежда ги, кара ги да усещат пропаст между тях и светлините, разрив между стъпалата, усещане за недостатъчно напълване. Светлината възбужда, разтърсва кли/желанието.

Оказва се, че трябва единствено да принудя светлината да се прояви, да работи върху мен. Това е единственото ми действие. Така именно ускорявам своето развитие.

Така или иначе светлините работят като все повече въздействат на решимот (информационните данни) и тогава решимот  излизат от укритията си и се реализират с определена скорост, наречена „беито” (когато им дойде времето).

Когато извършвам специфични действия – в групата, в изучаването, в своята вътрешна работа, в търсенето, пробуждам светлините, принуждавайки ги да ми въздействат с по-голяма сила и скорост. Но нищо повече.

Принципно, всичко произлиза от светлината. Мога единствено да ускоря нейното въздействие върху намиращите се в мен решимот и това развитие се нарича „ахишена” (ускорявайки времето). В това се състои цялата ни работа.

Но това може да се случи единствено при условие, че вместо да напредвам по дълъг и тежък път, когато светлината ми въздейства, носейки ми всевъзможни страдания, от които съм принуден да бягам, постепенно осъзнавайки тяхната цел, аз мога да пробудя светлината да ми въздейства по-силно, ако се съглася с всички неприятни и страшни явления, които тя ми носи.

Нека тя извърши всичко това, аз искам да се издигна над него, използвайки силата на обкръжението. Получавам от обкръжението сила да бъда над страданията.Тогава, ако се подготвям по този начин, висшата светлина ще може да ми въздейства и да напредвам в развитието си.

От урока „Учение за Десетте Сфирот““, 21.12.2010

[30388]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Език на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Казвал сте, че колкото повече се приближавам към Твореца, толкова по-силно Го ненавиждам, защото е противоположното на мен свойство отдаване.

И в същото време, все повече се отделям от себе си, и ми става по-тежко. Как да се разреши този проблем?

Отговор: Решението е в това, да се издигне важността на сливането с Твореца. И тогава, ако променя ценностната си система и най-важно за мен става сливането, изведнъж започвам да се преобразявам, както зародишът се обръща надолу с главата преди раждането.

Изведнъж започвам да разкривам, че именно тази противоположност – ненавистта, отхвърлянето, отделянето са новите и правилни келим/желания за любов и сливане. Иначе в какво ще видя любовта?…

Колко години съм вървял към Теб? Колко върхове и падения съм преодолял, за да Те постигна?. С това се измерва любовта.

Затова, ако започна да разбирам, че целта е сливането, то от тази точка на сливане започвам да гледам на всички несгоди, разочарования и трудности по пътя, на цялата предишна тежест, на всички пречки, като на келим, без които е невъзможно да се постигне любов и сливане.

Именно това се разкрива по пътя, защото сега в нас няма нито грам кли/желание за връзка с Твореца. Ти не си усетил никаква трудност да се приближиш към Него. Това все още ни предстои да разкрием.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 20.12.2010

[30287]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има ли някаква индикация, че нисшите са се подготвили правилно за действията на висшето?

Отговор: В духовното има две противоположни свойства, които се съединяват заедно. А ние  не сме способни да възприемем това в нашия земен разум.

Защото нашият разум е устроен така, че възприема всичко само от гледна точка на този свят, той работи само вътре в егото и аз разбирам, усещам и действам само с това, което получавам в егото си.

А с две форми, с две мнения, с две противоположни сили,  засега не мога да работя. Затова, винаги оставам в състояние на неразбиране на ставащото. Включително и в нашия свят.

Макар, че в нашия свят се намираме в едно малко его, желаещо да се напълни – и нищо повече, нас ни управляват силите на отдаването. По тази причина, също не разбираме как работи този свят.

Защо не го познавам? Защото не мога да взема впредвид другата сила, действаща в него. Тази сила е скрита от мен и нейните свойства са ми противоположни. И едновременно с това, тя въздейства върху мен, предизвиквайки обратни реакции, принуждавайки ме да й отговоря с действие.

Аз не разпознавам, не осъзнавам  тази втора половина от нашата реалност, в която действа висшата сила, силата на отдаването и не мога да се съобразявам с нея. Затова, през цялото време ми липсва разбиране, знание, осъзнаване. Ипо тази причина, действията, които извършва висшия над нисшия и реакциите на нисшия на въздействието на висшия, са неразбираеми за нас. Какъв висш и какъв нисш?  Всичко е скрито.

И така, ако говорим за висшата система, в нея силата на получаващия и силата на Отдаващия са свързани заедно, допълват се и работят заедно в комплект, в едно съединение, за да получават заради отдаването. Те зависят и се нуждаят една от друга.

А в нашия свят, ние се намираме само в една сила – егоистичната. И дори, когато говорим за втора сила, то тя не се съединява в нас със силата на получаването – те не могат да работят заедно. Отдаването е противоположно. И в това е целия проблем на нашия свят.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 21.12.2010

[30395]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→