„Зоар”. Предисловие. Статията „Кой ги е създал”, п.8:  „И има още един долу, и той се нарича МА (какво). Каква е връзката между този и другия? В първия, скрития, наречен МИ, има въпрос.

Тъй като човекът е питал и изучавал, за да види и знае от едно стъпало към друго, до края на всички стъпала, т.е. Малхут, след като е стигнал дотам, той е МА (какво). Което означава: какво си узнал ти, какво си видял, какво си изучил, защото всичко е скрито, както е било и в началото?”

Този пример показва, как висшият пробужда въпроси в нисшия, обличайки се в него. Там, където не възникват въпроси, там висшият не е облечен в теб, и затова нямаш въпроси. Защото това е Гар де-Бина, където всичко е „хафец хесед” (онзи, който не желае нищо за себе си). В „хафец хесед” няма въпроси – има само преданост и това е всичко.

А под това ниво, в ЗАТ де-Бина, вече възникват въпросите: защо, за какво, защо си струва, а защо не – всички въпроси, които могат да се пробудят в нисшия, за да се отговори на тях. И по тази причина, това се нарича „краят на небето” – там можеш да се издигнеш, да разкриеш. Това е ИШСУТ – нашият висш дом.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 10.12.2010

[29517]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Защо светлината ни е създала противоположни на себе си – както сянката на нейния фон? Работата е в това, че е невъзможно да се постигне светлината сама по себе си – само чрез нейната противоположност, като ”преимущество на светлината пред тъмнината”.

Ние, като творения,  не усещаме самото явление, а сме способни само да възприемаме едното срещу другото: кисело – сладко, студено – горещо и т.н. Именно полярността на явленията предизвиква в нас усещането.

Поради това светлината е била задължена да ни създаде във формата на тъмнина, обратна на нея, и така да ни помогне от тази тъмнина да я познаем. А тогава става разбираемо, как светлината ни въздейства.

Нейното действие се проявява в два вида. От една страна, тя увеличава моето желание, а от друга страна, предизвиква в него усещане за това, Кой му въздейства.

В първия случай светлината въздейства за наслаждаване, а във втория – като да те запознае със себе си. И така се развива моето желание: пораствайки на определена големина, започва да осъзнава Кой го развива. След това се увеличава още повече и аз вече се замислям за това, какво ще стане с мен по-нататък, как да стана подобен на Нея, придобивайки Нейните свойства.

С други думи, моето желание не само се увеличава, но и расте по качество, превръщайки се като краен резултат в много голямо желание. Неговата големина става равна на въздействащото наслаждение, а качеството – това, което аз желая, е това, което желае светлината.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 08.12.2010

[29496]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: При Вас, на полицата стои диск с името: ”Вавилонската кула, последният етаж”. Вие имате предвид, че това е последният етаж преди Източника на светлината?

Отговор: Последният етаж на Вавилонската кула – това е най-голямото его, което имаме в нас. И е необходимо да го достигнеш, за да се издигнеш в света на Безкрайността, защото да се издигнеш тук е възможно само с помощта на голямо его.

Въпрос:  Но моделът на Вавилонската кула – това е модел на греха. Как може да се използва човешкият грях, за да се достигне до най-голямата светлина?

Отговор: Това е възможно, защото те са свързани заедно. Ако ти достигаш големи прегрешения, то се удостояваш от най-голямата светлина.

Въпрос: Така, аз трябва да греша, за да достигна най-голямата светлина?

Отговор: Вярно.

Въпрос: Излиза, че Вие тук подтиквате хората да грешат?

Отговор: Сега се намирам в малка точка от този свят и искам да достигна по-висока степен. Но с това его, което имам сега, аз не съм способен нищо да направя, защото моето его е малко и е достатъчно само за използване в този свят.

Ето защо ми е необходимо да разкрия голямо его, да кажем, -100 кг (минусът показва, че това е его). След това го поправям на +100 кг отдаване и така достигам поправянето.

А на по-висока степен ще имам вече 1 тон его, което аз поправям на 1 тон отдаване.

И така ще бъде винаги: едното срещу другото. Ти извършваш грях, поправяш го и идваш към светлината. Отново отиваш в егото, поправяш го и наново достигаш светлината. По такъв път се издигат в духовния свят.

Ти си задължен да разкриеш своето его, защото това е този материал, в който се разкрива духовният свят при условие, че ти поправяш егото с получаване заради отдаване. Казано е, че ”Няма праведник на земята, който е направил добро и не е сгрешил”. Затова разкриването на егото е необходимо за нас.

Но ние никога не работим над това, за да разкрием в себе си голямото его, злото, а обратно – ние се стремим към свойството отдаване и любов, над нашия егоизъм и въпреки него. Но ако преуспяваме в това и овладяваме свойството отдаване, то веднага и егоизмът нараства, за да се издигнем отново над него. И ето така на два крака, с дясната линия, за отдаване и с лявата линия, за получаване, ние вървим напред.

От лекция в аудиторията ”Кабала за народа”, 23.11.2010  

[29404]

Filed under: Духовна работа, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Всички ние се намираме в светлината на Безкрайността – светлината на отдаването и любовта, но не я възприемаме, тъй като сме отделени един от друг. Така че, как да я усетим?

Започни да се съединяваш с всички, защото не случайно е казано: „Възлюби ближния, като себе си – това е великото правило на Тора” – (Тора – еднокоренна дума от думата „ор” – светлина).

За това ти е дадена групата. Ако  постигнеш такава връзка със своите другари, която поне малко е подобна на светлината, то започваш да я усещаш, да я разкриваш.

И това зависи само от теб! Не прехвърляй своята работа на групата, – групата вече е готова. Ако ти правилно влезеш в нея, ще ти се разкрие, че тя е вече вътре в светлината.

Просто „всеки отричащ, отрича в силата на своя недостатък”. А ако ти не си готов, ако не се намираш там вътре, то всички те ще ти се видят като непотребни егоисти, неспособни да постигнат нищо.

Но ако ти правилно влизаш в групата, то откриваш, че всички те са съединени заедно във взаимно поръчителство, намират се в съвършенство вътре във Висшата светлина. И ти се включваш в тях, в тази светлина.

Така, по пътя на съединяването на желанията/ келим (защото всички ние сме желания), за сметка на качеството на това съединение ти отиваш към светлината.

Вътре в тези желания ти разкриваш явлението, което се нарича светлина, – подобно на това, как откриваш, че някакъв механизъм привежда в действие електричеството.

Светлината, която ти се разкрива, – това е мярка за връзката, за степента на отдаване между всички. И затова всички изречения от Тора: „Целият Исраел са другари”, „Възлюби ближния, като самия себе си”, „Не прави на другия това, което е ненавистно на теб) и т.н. – това не са просто думи. Това са закони на природата, при съблюдаването на които ти разкриваш светлината, и тя те напълва.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 08.12.2010

[29493]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Именно най-низките, външните души, „грешниците” – притежават най-силните желания. Когато те се събудят и се устремят към доброто, цялата пирамида ще се преобърне надолу с главата.

Те могат да изпълняват някакви прости действия в помощ, но това вече няма да бъдат механични действия, ако са извършени самоотвержено, от цялата душа. Нека той не разбира какво е нужно да прави, но е готов да се прилепи към теб. В момента, в който той се прилепи към теб, той започва да получава всичко, което има в теб и расте! Изведнъж вътре в неговото малко желание ще се разкрият такива огромни духовни желания – ще се разкрие душата.

В духовния свят, всяка малка клетка, присъединявайки се към тялото, получава всичко, което има в него, и придобива всички негови желания, знаейки за всичко, което става там.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 12.12.2010

[29538]

Filed under: Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: По време на урока ние непрекъснато се опитваме да създадем едно и също искане, което отнема от неговата острота. Как мога всеки ден да го възобновявам и да искам така сякаш е за първи път?

Отговор: Това е ключът и ако успееш, то ти не се нуждаеш от нищо друго. Но аз не знам как мога да помогна тук – именно за това е написано: „Каквото е по силите ти, направи го!”

Нищо не е по важно от подготовката за урока. Разпространението и всичко останало, което правиш в този свят, всичко трябва да се върти около тази точка – да изградим вътрешното искане по време на урока, очакването на светлината, която се спуска и ни поправя.

Това трябва да стане нашата неизменна мисъл, вътрешна болка, чувството без което аз ще умра и дори ще бъде много по-страшно от смъртта в материалния свят! Невъзможно е сами да достигнем до такова силно желание – човек се нуждае от група, подкрепа и всеобщо въодушевление. Ние трябва да чувстваме отчаянието, което се натрупва през годините…

Това е най-главната точка, около която всичко се върти. Ако я достигнеш, ти ще успееш във всичко. Няма нищо друго – това е точката, където ти се съединяваш с Твореца. Чрез нея, от долу нагоре, молитвата, МАН е издигната. Неговият отговор, МАД, се спуска чрез нея от горе надолу, като обкръжаваща светлина.

Тази потребност, болезнената точка, трябва да стане най-важната и значителна необходимост. Ние трябва непрекъснато да се грижим за нея и да мислим как да я усилим, как да дойдем на урока с разбито сърце, така че да можем да се съединим по време на него.

Останалото не е важно – няма никакво значение, какво знаеш и какво си направил. Крайният резултат от твоя живот и всичките ти усилия се съдържат само тук, в тази точка. Ако достигнеш до нея, то ти ще постигнеш всичко – ако не, нищо друго не си струва.

Нищо друго не е от значение освен тази точка, която се нарича „човекът” в мен. Тя определя дали аз съществувам или не.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 07.12.2010

[29053]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Желанията на всички души съставят едно общо устройство, но то е нееднородно, а се дели на много нива и всевъзможни форми: съгласно 10 сфирот, 3 линии и 12 парцуфа.

Всички желания в крайна сметка достигат подобие с Твореца, но всяко – в съответствие на своя източник, т.е. «авиют», величина на желанието.

Но величината на желанието се определя не количествено, а качествено. Както в 4 стадия на пряката светлина, следващия стадий се отличава не по това, че е 10 пъти повече, а по това, че едната желае да получи, а другата – да отдава, третата – да получи заради отдаването, а четвъртата – да получи заради себе си, а след това да се поправи.

Т.е. степента на желание, неговият «авиют» се определя не от количеството на желанието, а от неговата способност да чувства повече и да разбира, постигайки своето състояние по отношение на светлината. Колкото по-противоположно на светлината се чувства желанието, толкова по-голям е неговият авиют. Тази оценка е чисто качествена.

А колкото желанието усеща по-голяма разлика от светлината, толкова по-бързо то се пробужда, за да я отстрани. То не е в състояние да изтърпи този разрив. Затова степента на поправяне съответства на степента на изкривеност, усещането на своята откъснатост от светлината, «грубостта» (авиюта) на желанието.

И колкото по-тежка е отделеността, толкова по-значителни са усещанията на приближаване, връзка с висшия. Както е казано: «Този, който е по-голям от другарите си – той притежава и по-голям егоизъм.»

В процеса на поправяне преминаваме през различни стадии и част от тях зависят от авиюта на желанието, а част – не зависи. Развиват се ту едни части, ту други – подобно на зародиша, в който в различните етапи расте ту мозъка, ту крайниците, ту вътрешните органи.

Цялото мироздание се развива, като един голям зародиш, а след това преминава през «кърмене» и навлиза в развитие като възрастен. И човечеството вътре в мирозданието също се развива по тези етапи.

Съгласно желанието, действащо в нас в дадения момент, всички души се делят на Исраел (яшер-кел, «направо към Твореца») – тези, в които се е събудило желанието (решимо, информационен ген) към поправяне, и «народите на света» – тези, в които такова решимо не се е проявило.

Естествено, че то ще се пробуди в тях, но за сега го няма. Делението е относително и всеки момент може да се измени.

Вътрешната част, най-важната, и Израел – душите, пробудили се за поправяне, се наричат вътрешна част на света, тъй като чрез тях светлината се облича във всички останали желания.

По закона на обратното съответствие на светлината и желанието – светлината влиза в система чрез най-слабите желания, Г“Е на висшия. И вече от него се разпространява към нисшия, а от него – към още по-нисшия, така постепенно, напълвайки всички желания по нивата: «ибур-еника-мохин» (зародиш-кърмене-зрялост).

От урока по статията „Прислужницата, онаследява своята господарка», 12.12.2010

[29563]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Седмичната глава „Ваигаш“ е пълна със сълзи, срещи и драматични събития, които засяга много хора. Какво в тази глава предизвиква вълнение във вас?

Отговор: Човек преминава през много трагични, остри състояния, състояния на неразбиране, дезориентация… Той е като малко дете, което се е оказало в гората, на абсолютно непознато място. То не знае какво да прави, към кого да се обърне, намира се в напълно объркана ситуация, то е съвсем объркано…

Обикновено ние преживяваме, спомняйки си състоянията, които сме преминали в живота си, така е и в духовното, когато си спомням за това, аз чувствам вълнение.

Сега в тези спомени има някаква сладост, ти гледаш на миналото с любов, както гледат на малкото детенце, но тогава това са били много тежки състояния! Човек не знае как да излезе от тях и без подръжката на Учителя, намиращ се редом с него, не мисля, че това е въобще възможно.

Днес целият свят трябва да достигне до поправяне, затова имаме група и разпространение, а това е много по-силна и широка поддръжка за милиони хора, намиращи се с нас в една система. Но заедно с това, пътят остава индивидуален и всеки го изминава въз основа на своите вътрешни впечатления.

Това е потресаващо състояние! Дори ако те са много непрятни във времето, когато преминаваш през тях, те все едно са забележителни! Те ти дават тази дълбина на разбиране, дълбина на усещане на цялото творение, която преминава след това!

Човек започва да вижда, да чувства и да се включва във всички светове едновременно! Затова не трябва да се отказва от това, трябва да се движи напред и ние ще дойдем в «обетованата земя».

От програмата „Седмична глава“, 09.12.2010

[29499]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Що е то сила на отдаване?

Отговор: В нашия свят ние не знаем това. Цялото ми „Аз” е его или сила на получаване. Защото аз не чувствам какво е „да отдавам” и не знам кой е този „ближен”.

Аз единствено мога да почувствам, че той ми прави добро или зло, мога да проявя своята солидарност с него. Но извън себе си нищо не чувствам.

Тоест аз представлявам своеобразна черна кутия и живея само с онова, което влиза в нея, и с онова, което ѝ прави впечатление.

На мен не ми е известно какво се случва около мен, аз знам само какво впечатление ми прави онова, което ме обкръжава. Затова именно говорим, че цялото възприемане на реалността усещаме вътре в себе си.

Аз не мога да изляза от себе си и да почувствам какво се случва наоколо все едно моят орган на усещане се намира на километри разстояние от мен. На мен ми се струва, че виждам онова, което е на километър от мен, но това не е вярно. Всичко това го рисува моето въображение.

Свойството, помагащо ми да усетя онова, което се намира извън мен (съществува ли това?), се нарича свойство отдаване. Ние не го притежаваме дори в най-малка степен.

Но когато започнем да работим в група за взаимно отдаване и на принципа „възлюби ближния си като самия себе си”, започваме да получаваме някаква необходимост да се сдобием със свойството отдаване.

И едва след това аз, заедно с групата, започвам да чета, да речем, Книгата Зоар. С помощта на това ние предизвикваме върху себе си силата на отдаване.

Засега аз не знам какво е отдаването, но кабалистите са казали, че това е чудесна сила.

Доколкото тази Книга разказва за явления, протичащи извън теб, чети я заедно с групата. И, ако наистина искаш да постигнеш свойството отдаване и се намираш в съединение с другарите над своето его, то по време на четенето на Книгата Зоар ще дойде светлината, връщаща в Източника, силата, заключена в Тора. Тогава именно ти и ще започнеш да се сдобиваш със свойството отдаване срещу своето его.

Казано е: „Аз създадох злото начало и Тора за неговото изправяне, защото светлината, заключена в нея, връща към Източника”.

А, получил свойството отдаване, ти ще започнеш да усещаш онова, което се намира извън теб, т.е. висшия свят. Изходът към висшия свят има нива, доколкото ти излизаш, и ти ще съумееш да достигнеш безкрайността.

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа“, 23.11.2010

[29400]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Кабала, методика за разкриване на Твореца ли е или e за поправяне на човека?

Отговор: Когато човек открие кабала, той си мисли, че с натрупването на знания, получавайки власт в групата ще може да достигне висшия свят.

И едва след дълго време започва да осъзнава, че всичко зависи само от това, доколко той сам се е променил, а не обкръжението. И тогава започва да се занимава с кабала правилно.

Тоест, кабала от една страна е методика, чрез която на човека в този свят се разкрива Твореца, а от друга страна е методика, която променя човека в съответствие с Твореца, като разкритието е в степента на подобие между двамата.

[29426]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Кабала - Няма коментари→