Нашият метод за възпитание на децата  е не да ги дресираме и тероризираме за да развият навици, освен най – необходимите за ежедневния живот. Ключът към възпитанието е да дадем на младите инструментите за разбиране мястото и важността на всяко явление в техния живот, за да бъде ясна на всеки системата от ценности:  важността на групата, над нея е важността на Твореца, а под нея е всичко, което води до това. Останалите неща нямат никаква връзка със свободата на избора и трябва да бъдат използвани, ръководейки се от простото решение: доколко  са жизнено необходими.

Така, обкръжението на едно дете трябва да бъде разделено на две части:

1) необходимото за съществуване

2) всичко, отнасящо се до духовното, чиято важност ние искаме да издигнем чрез нашия свободен избор с помощта на група, обединение и учение.

И тази система е приоритетна за детето. То трябва непрекъснато да бъде в нея, за да види себе си като най-важното нещо, което трябва да бъде реализирано.

Затова, ние не можем да очертаем за децата нормите на поведение за целия им живот, тъй като този метод повече не работи за новото поколение. Те трябва да получат инструментите, които ще останат с тях за цял живот. Те ще действат, използвайки тези устройства, решавайки „за” или „против” на всяка стъпка по пътя, във всеки момент от живота си.

Затова ние им предаваме метода, но навиците трябва да се обработят в групата. Колкото повече време прекарва детето в групата, толкова по-добре то разбира нейното влияние върху себе си, усеща нейния отговор, занимава се с нея и се развива. Там то намира връзка, сила, подкрепа и поле за работа. Там детето напредва и ако то падне в даден момент, тогава се използва ученето и молитвата. След като придобие силите да се издигне, то все пак пада отново, и този процес може да се случи само в групата. С останалия свят детето може да взаимодейства колкото е необходимо.

Децата трябва да усвоят тези принципи възможно най-добре, докато ги възпитаваме. Част от тях ще влязат в поведението като навици, което зависи от личността на всяко едно дете и от особеностите на неговата душа, докато останалото ще бъде постигнато по време на работата в групата. Но за да остане това в тях, децата трябва да знаят как да живеят, започвайки с първите години от живота си.

В крайна сметка, точно „човешката” част в новото поколение трябва да претърпи промяна, а не животинската. Преди това ние сме били животни и затова е нямало никакви особени промени.

Децата са получавали възпитание, достатъчно за живота. Провалът във възпитанието може да се обясни с факта, че в новото поколение се развива и променя „човешката” част от нашето желание. Затова, никой не разбира какво се случва с децата и какво искат те.

Те самите също не го разбират. Човешката част, която се развива в младото поколение, изисква метод за поправяне. Ако дадем този метод на човешката част и дадем на неговата животинска част привично поведение, придобито в детството, което ще стане негова втора природа – така ние ще му дадем всичко необходимо.

Той сам ще управлява и двете части. За животинската част той ще има навици и ще има метода за работа с човешката част.

От беседа за възпитание на децата, 18.02.2010

[37075]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок | Add Comment →