Нашата цел е да се върнем при Твореца. Всичко вече е “готово за трапезата”, но отначало ние сме длъжни да проверим пътя си, за да намерим всичките налични средства и да разберем как правилно да ги използваме.

Разбира се, няма нищо ново нито в нас самите, нито в средствата, които са ни приготвени по пътя, нито в процесите и явленията, през които ще преминаваме при изкачването, нито в техните резултати. Нашата работа е само анализ, намиране на средствата и правилно сглобяване.

Все едно са ни дали счупен механизъм, а ние трябва да разберем, какво представлява той в поправен вид и в какъв порядък трябва да сглобяваме частите му.

Разум за това получаваме също от Твореца. В самите нас не може да порастне нещо ново. Казано е: „няма нищо ново под слънцето”. Цялата информация се получава свише, а от нас зависи само едно – да поискаш да реализираш процеса на поправяне, тоест на сглобяване на всички елементи.

Нищо не е създадено случайно, нищо не е призвано да вреди, всяко нещо си има свое място. Задачата е само в това, да се съединят всички елементи в единна хармония, на това трябва да се научим.

И тогава ще придобием нещо ново – знание, постижение, съвършенство, отношение, присъщо на Добрия и Творящ добро, любов, разкриваща ни се от Твореца, Неговата грижовност.

Накрая, ние осъзнаваме своето постижение, разкриване. А всичките етапи по пътя към това се наричат етапи на разкриване на Висшето управление, на отношението на Твореца към нас.

От урока по статията на  Рабаш, 13.01.2011

[32698]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →