Ако ние искахме поне на 1% да използваме влиянието на обкръжението, то вече щяхме да бъдем на духовното стъпало.

Ако аз считах силата на обкръжението по-силна от своята, аз вече щях да се намирам в духовното!

Защото това се нарича влизане във висшия свят – преходът от моето желание в желанието на обкръжението. А къде още мога да го усетя? Колкото по-дълбоко прониквам в желанието на обкръжението, толкова по-високо се издигам в световете: Асия, Ецира, Брия, Ацилут.

В мига, в който преминавам тази граница, отвъд която обкръжението става по-важно от мен – това е именно преходът на махсом.

Сега за всеки е важно неговото собствено желание. Обкръжението му влияе, но само в онази степен, в която той отменя себе си пред него.

Обкръжението не е виновно за това, което се случва с човека – всичко зависи само от него самия! А обкръжението е напълно изправено, то и не може да бъде неизправено, защото е организирано от Твореца!

Той е този, който те е довел тук и е казал: „Искаш да се свържеш с Мен – направи така, че да изчезнеш в това обкръжение, като зародиш в утроба. Влез вътре в това обкръжение – и, ако успееш, значи ще Ме разкриеш”.

Когато отмениш себе си по този начин в минимална степен, се издигаш на първата духовна степен. Това засега са степени на „отдаване заради отдаването”, като зародишът в утробата. Той като че ли не съществува сам за себе си и затова майка му го снабдява с всичко необходимо.

Колкото повече тя му дава, толкова повече той расте и толкова повече отменя себе си. Затова той расте вътре в майка си, но не ѝ пречи, все едно не съществува. А колкото повече се отменя – толкова повече тя може да му дава. Затова тя не го възприема като чуждо тяло – напротив, като най-близкото и най-скъпото!

Когато порасне дотолкова, че вече не може напълно да отмени себе си пред Бина – той се ражда, излиза навън. Сега той ще се отменя пред нея по друг начин, като малък спрямо възрастен.

Но това също е отмяна – за да получи храна, а после образование. Всички степени чак до възрастния индивид получават за сметка на самоотменяне.

Майката това е групата, Шхина, общото събрание на душите. Отмени себе си и ще влезеш там!

А когато аз ставам „възрастен”, това не означава, че повече нямам нужда от тях! Но аз съм способен да взема това общо желание и да започна да работя с него, да привличам напълване към него.

Аз съм отменил себе си по отношение на всички души, цялото това общо желание, получил съм това кли, всички примери и сили от майката – и сега мога да започна да разкривам това огромно желание, Малхут на света на Безкрайността, и да работя с него, да получавам заради отдаване – това вече е степен на „любов”.

Цялата наша работа се извършва с обкръжението, с общата душа – а къде другаде може да се работи? Освен това няма нищо друго. Всичко се случва на едно и също място, и Творецът се нарича така – „мястото”.

От урока по статията на Рабаш, 02.12.2010

[28489]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →