Въпрос: Редом с нас, като че ли през цялото време присъстват някакви вътрешни спънки – фараонът, принуждаващ ни да забравим за Твореца. Как трябва да се борим с него?

Отговор: Необходимо ни е да обичаме препятствията! Трябва да ги ненавиждаме, но с любов! Както сякаш си разкрил болестта и от една страна се радваш, че си я открил, а от друга страна, ненавиждаш нея самата.

Наистина всяко препятствие – това е пратеник на Твореца, призван да те насочи, ”да те моделира”, да те приведе в порядък, да ти предаде определена форма.

Всичко идва от Добрият и Носещ добро и ако сега получавам някакъв лош отзив, реакция, ожесточаване на сърцето – трябва, ако не обичам това, то в крайна сметка, да го посрещам с радост.

Въпреки че не е необходимо да се задълбочавам вътре в тези спънки, а трябва да се издигна над тях. Но всичките да ги приема като помощ.

Как е възможно иначе? Представи си, че си спортист и редом до теб стои треньор, който ти казва, че трябва да направиш 10 скока. А ти започваш да се възмущаваш и да спориш, че не искаш да ги правиш.

После той ти дава още някакви упражнения, а ти пак се отказваш. Мислиш ли, че такъв спортист ще постигне някакви успехи? Но ето, именно така се държим.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[29811]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →