Аз имам проблем: не знам как да напредвам към духовната цел – не я виждам, не мога „да я взема на прицел”. Затова, през цялото време трябва да анализирам дали не съм се отклонил от пътя.

Защото, дори най-малкото отклонение в неговото начало, може да доведе до това, че макар да продължавам правилно по-нататък, да не мога да постигна целта.

Ще ми се струва, че се движа в правилната посока, и дори няма да забележа, че „съм се отклонил от пътя”. Затова, за мен е по-добре да спра и да проверя себе си – и може би да се върна обратно. Тогава ще е възможно правилно да продължа своя път.

Но по какви признаци ще успея да определя и да бъда уверен, че напредвам в нужната посока, въпреки че целта е скрита от мен?

Например, когато изстрелват ракета, за да бъдат сигурни, че тя ще порази целта, пресмятат чрез много сложни формули траекторията на нейния полет, отчитайки различни фактори – силата на вятъра, въртенето на Земята и т.н. Но в крайна сметка, всички тези закони са ни известни.

А, когато става дума за духовната цел, когато се издигаме на всяко стъпало, ние трябва да направим целия анализ в началото на пътя, когато нищо не разбираме и не виждаме Твореца – не си представяме самия път. И кой ще ми подскаже, дали греша или не?

Затова кабалистите казват, че правилната формула за постигане на духовната цел е „Исраел”, Тора и Творецът са единни”. При това, необходимо е през цялото време тези три съставни да бъдат равни помежду си – нито една от тях не трябва да преобладава над другата. И трите трябва да бъдат заедно, постоянно включени в една точка.

Исраел – това е всеки човек, стремящ се да стигне до целта – право към Твореца (на ивр. „исра” – пряко, „Ел” – Творец). Творецът е нивото Бина, а Бина е свойството отдаване – хафец хесед.

А какво е Тора! Светлината, връщаща към Източника. С други думи, през цялото време, аз трябва да се стремя към някаква поправяща сила, която да ми въздейства, поправяйки ме до състоянието, в което Исраел, Тора и Творецът да станат единни.

Творецът е коренът, към който се стремим. Той е и нашата цел – абсолютното, пълно свойство отдаване. Тоест, ако аз изцяло, във всички свои желания поправя себе си, то моето поправяне ще се нарича Творец („Кадош Барух Ху”).

Затова, преди да предприема каквато и да е стъпка – в мислите, в желанията или в намеренията – аз трябва във всеки миг да задържам вътре в себе си тези три съставни така, че те да бъдат равнозначни и да ми дават усещане за единство помежду си.

И тогава ще вървя правилно към целта

От програмата „Кабала за начинаещи”, 17.11.2010

[29109]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →