Рабаш, Шлавей Сулам, 1988/89, статия 4, „Потоп в духовната работа”: Не е ли това противно на логиката? Нашата вродена природа е желанието за получаване на наслаждение. Ако работим върху нещо, тогава ние несъмнено получаваме награда за нашите действия.

Наистина е невъзможно да работим без награда. Творецът иска да се наслаждаваме и да бъдем напълнени. Целта на творението е да даде блаженство на Неговите творения и това означа, че ние получаваме блаженство. Освен това, трябва да мисли, как да получим блаженство от Твореца.

Единственият въпрос е: в кои Келим ще го получим? В съсъдите за получаване или в съсъдите за отдаване?

Наградата си остава награда. Написано е „Наградата за заповед е да познаеш Този, който заповядва.” Трябва да Го познаваме така, както Адам е познавал Ева, тоест да постигнем, разберем и да усетим Него. Светлината Хохма, която получаваме, е светлината на знанието, която напълва всички Келим.

Построени сме по такъв начин, че цялото ни наслаждение идва от това да познаваме Твореца, от това да достигнем обединение и сливане с Него. И това е възможно само според закона за подобие на формата, според светлината Хасадим, свойството отдаване, което ние развиваме в себе си над свойството получаване, което непрестанно се появява в нас все по-силно.

По този начин ние имаме всички необходими условия за изграждане на правилно кли, и за получаване на блаженство и награда вътре в него. Само трябва да работим правилно с него: не се наслаждаваме директно, а от факта, че постигаме Твореца, разкриваме Го и Го опознаваме, както е написано в Пророчествата „всеки ще Ме познава от малки до големи”.

Трябва да разберем, че нашите Келим, нашата сегашна природа не е само състояние, от което трябва да се издигнем до духовната природа. Тогава, вътре в нашата духовна природа, вътре в желанията за отдаване, ние ще получим цялата награда, на която се надяваме.

От урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31121]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →