Въпрос: Написано е, че първият човек Адам е имал няколко тела и няколко „облекла”. Каква е разликата между „тяло”, „материал” и „облекло”?

Отговор: „Материалът” е желанието за наслаждаване. „Облеклото” е степента на отдаване, в която той може да се намира.

Цялата „история” на материала започва от разбиването на световете (швират а-келим), след което се ражда общата душа – Адам, която също се разбива, и именно нея трябва да поправим, защото сме нейни части.

За поправянето на общата душа е необходимо да подберем желания-келим, изяснявайки си, кои от тях можем да поправим, кои – не, и кои не е нужно да поправяме. Затова, те се разделят на три категории – на три тела.

Външното тяло – най-лошите желания, изобщо не можеш да поправиш. Вътрешното тяло не изисква поправяне, тъй като е поправено свише. Защото, ако не бяха го поправили свише, ние нямаше да можем да поправим абсолютно нищо.

От нас не се изисква да поправим всички последствия от разбиването – ние не сме способни да го направим. Трябва само да се включим в системата, с помощта на която да извършим поправянето. Затова, отдаващите желания се поправят свише. А същинските получаващи келим – „каменното сърце (лев а-евен), ние не сме способни да поправим.

Всъщност, ние абсолютно нищо не поправяме – само си изясняваме разликата между Твореца и творението! Не е необходимо да поправя своето желание за наслаждаване – то ми е дадено с цел изясняване, за да мога по пътя на анализа и синтеза да изведа от него „производната”, да синтезирам новото понятие!

Интересен е не самия материал – „непоправен” или „поправен”, а това, че с негова помощ мога да си изясня по-високото понятие.: „Кой е Творецът” – опознавайки го „по Неговите действия”.

И затова, не е необходимо да работя с желанията, които или не мога, или не е нужно да поправям. Необходимо е само да се ориентирам в онова място, където те са смесени.

Няма какво да изучавам и проверявам в „каменното сърце”. С най-високите желания – Г”Е, също нищо не мога да направя, защото това са свойства на отдаването, които не ми принадлежат. Мога да бъда само по средата – между едното и другото. Цялото ми поправяне се състои в изясняването, в разделянето на доброто от злото.

И с това нищо не поправям – то не е моя работа. Но, благодарение на факта, че си изяснявам и полагам усилия, на мъките и страданията, аз придобивам нещо, което е над желанията, които не се издигат по-високо от животинското ниво.

Това е целият материал на творението, на желанието за наслаждаване – неживото, растителното и животинското. А аз, трябва да разкрия стъпалото на човека, нивото на Твореца в себе си!

Сега, това стъпало го няма в мен, но изяснявайки си разликата между получаване и отдаване, аз започвам да разбирам Твореца. Това е цялата „печалба” от духовната работа.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 23.12.2010

[30641]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →