Въпрос: Казано е: „Не вярвайте в себе си до деня на своята смърт”. Тогава, какво е поръчителството, ако не трябва да вярвам нито в себе си, нито в другаря си?

Отговор: Разбира се, че в себе си не мога да вярвам. Но това не се отнася за другаря.  Групата не се състои просто от хора, които сега са се събрали и са дошли на урок. Групата е тяхното вътрешно съединение между душите. 

Творецът е създал желание/кли, наречено „свят на Безкрайността”, в което се намират душите. Тези души са свързани заедно в една система, в една душа, която е напълнена със светлината на безкрайността.

Но тази система закрива от теб скриващия екран – филтъра, и през него ти я виждаш отчасти непоправена, разбита. После, след следващия филтър, тя ти се струва още по-непоправена.

От първото състояние – света на Безкрайността, до последното – нашия свят, съществуват всичко на всичко 125 такива стъпала, филтри, скривания на безкрайното състояние.

Затова, ти виждаш групата със своето земно зрение и си мислиш: „Кои са те всъщност? Аз не съм на по-ниско стъпало от тях! Нима са обединени? Не. Нима искат да се съединят? Не. Дайте ми групата на раби Шимон – готов съм в нея, в техните ръце, да бъда като малко дете! А тези… За какви се мислят те?”.    

Но това не е правилно. Всичко зависи от отношението към другарите. Ако човек проникне през тях, желаейки да се съедини не с това, което представляват сами по себе си и което разбират техните тела, намиращи се сега в скриване, а започне да се отнася към тях като към група, намираща се в пълно единение в Безкрайността, тогава работата е свършена – той се присъединява към това съвършено състояние.

Затова раби Йоси Бин Кисма, не е могъл да мине без своите начинаещи ученици. Но те съвсем малко желаят  духовното? Това е достатъчно, за да може през тях да проникне в онова духовно състояние, където са съединени като един човек с едно сърце. Не е важно, че те самите все още не го знаят.

Това се нарича обкръжение, група. Но самият аз се намирам там, където мога да си се представя. И тогава си представям себе си срещу идеалното, съвършено обкръжение, от което мога да получа всичко. И само чрез него получавам всички сили.

Затова, групата не е просто физическо събиране на хора, а моето вътрешно духовно свойство.

От урок по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30748]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →