Въпрос: Как да засилим отговорността на всеки другар за поръчителството?

Отговор: Ако светлината не ми е въздействала в достатъчна степен и не ме е довела дотам, че да започна да се грижа за състоянието на другарите, то нима ще мисля за него? – Никога!

Ако получа възбуждане от светлината, то изведнъж ще получа такова желание. То или е в мен, или не е. Но аз съм длъжен да способствам за това него да го има.

Затова не се измъчвам от това, че не обичам другарите. Аз не ги обичам, не ме е грижа и не мисля за тях, защото не съм свързан с тях.

За да се измени това състояние, ми е необходимо въздействието на светлината. Тя ще въздейства – ще мисля за другите, няма да въздейства – няма да мисля. Аз съм длъжен точно да определя къде и как мога да предизвикам изменението.

Сега не те обичам, но идва светлината и аз изведнъж те обичам. Защо? Не знам – това го прави светлината. Ние трябва само да предизвикаме нейното въздействие, а всичко останало се явява следствие. Колкото тя ми даде желание, вълнения и грижи, толкова и ще имам.

Затова главната работа е да пробудя светлината, а това може да се случи само в процеса на съвместното обучение. Именно от обучението ние очакваме това явление, защото друго средство няма. По време на обучението ние заедно мислим: кога светлината ще ни измени и съедини? Това е и намерението.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот””, 26.11.2010

[28126]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment →