Въпрос: Каква възможност има детето да се включи към общата система на образоването?

Отговор: Детето ще се включи към тази „среда на съществуване” през интернет, на понятен за него език и в подходяща за него форма.

Необходимо е само отначало да поощрим децата, за да се насочат към тази система и те ще се свържат с другите деца по целия свят и ще се чувстват добре в нея и ще напредват.

Аз мисля, че веднага ще има забележителни резултати. Само след няколко седмици вие ще почувствате как се променя детето. Пробвайте да поговорите с него и ще видите колко то е пораснало, поумняло, започнало е да отговаря на въпросите ви, като възрастен, по друг начин се отнася към целия живот.

Ние трябва да се отнасяме към детето като към възрастен! Душата няма възраст! Проблемът е в това, че ние говорим неясно с децата и ги разваляме. Детето не иска от нас такова отношение – то иска да е такова, като нас!

Вие ще видите, колко добре възприемат това децата и го искат. За тях да бъдат възрастни – това е увлекателна игра. Не трябва вместо това ние, възрастните, да се спускаме до тяхното ниво и да играем, сякаш ти си детето – това е неправилно! Не те, а ние си играем! Това е много важен принцип на възпитанието – да се отнасяме към децата, като към възрастни.

Не гледайте, че то изглежда като малко дете – това е само физическото тяло. А от това детско тяло ви гледат очи съвършено като на възрастен човек, който внимателно ви следи и всичко разбира!

Това да го смятаме за дете е грешка, която човечеството влачи от древността, съпровождана е от всякакви приказки, проповядващи фетишизъм и всевъзможни суеверия.

Всичко това трябва да се изключи. Ние се отличаваме от детето само на животинската степен – а ако се свързваме на нивото човек в нас, то трябва да общуваме като равни с всички.

Детето е наш равноправен партньор в създаване на тази нова методика на образованието и трябва открито да говорим с него за всичко да изискваме от него пълно участие. Нека децата да стоят на събранията заедно с възрастните и да участват във всички обсъждания, в съставяне на програмата – ние няма какво да крием от тях.

Именно с това те ще пораснат. Те не искат да получават от нас всичко наготово – те искат сами, осъзнато да реализират това от самото начало. Нищо не требва да се скрива от детето – то не е дете! Трябва да се отнасяме към него съвършено като с равен.

От урока по статията “Кабала и философията”, 28.12.2010

[31042]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок | Add Comment →