Особенността на духовната работа се състои в това, че човек трябва да свикне да се намира  в противоположни състояния.

И въпреки, че те са противоположни, той може да бъде и в двете, като си изяснява едното от другото, както „преимуществото  на светлината от тъмнината” – и така да напредва.

Това е много трудно да се разбере от  начинаещия. Тъй като в нашия свят, ние действаме само, изхождайки от своето егоистично желание за наслаждение – тук няма желание за отдаване, и затова съществува само една истина. А това, което й противоречи, ни се струва лъжа.

В духовното, това не е точно така. Тъй като изграждаме Твореца на основата на творението, то и двата края на духовната стълба са истина.

И колкото е по-голямо злото начало, егото на човека, толкова по-високо може да се издигне  той: понякога ще бъде грешник, а понякога – праведник. И всеки път това са състояния, далечни едно от друго, но съществуващи в един човек.

Затова, ние трябва правилно да се отнасяме към тези две състояния: и към подемите, и към паденията – трябва да се издигаме над тях.

С други думи, съществувам аз и моето състояние. Това  може  да е падение, или подем, но то изобщо не е свързано с моето „Аз”, тъй като „Аз” – това е точката, в която искам да постигна сливане с Твореца. И затова, трябва да възприемам като необходимост всички сменящи се състояния.

Аз „не обръщам внимание” на своите чувства, не влизам в тях, а преценявам, доколко дадено състояние, ако се издигна над него, е ефективно за постигане на крайната цел.

От урока по статия на Рабаш, 10.12.2010

[29716]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →