Не е лесно да се отговори на въпроса, къде е точката, от която човек може да определи дали ще получава наслаждение от егоизма или от отдаването. Човекът иска да бъде роб на Фараона или на Твореца?

Нашата главна задача е да достигнем точка, където ще помолим да променим нашия владетел, така че силата на отдаване да властва над нас вместо тази на получаване. Ние учим кабала, за да изпълним всички препоръки на кабалистите, за да можем да направим този избор.

Можем да достигнем до този избор или по пътя на страданията чрез естественото с времето развитие (Беито), или по пътя на светлината (Ахишена). По пътя на естествено развитие ни очакват само удари. Тук Творецът отнася всички възможни наслаждения от Фараона – нашия егоизъм или желанието за получаване за себе си – и затова ние усещаме страдание. Затова сме готови да излезем от властта на Фараона и да се отдалечим от него. В крайна сметка, самата природа ни принуждава да избягваме това, което ни кара да страдаме.

Но има и път на светлината – „ускоряване на времето (Ахишена)”. Това е, когато нашето егоистично желание все още ни позволява на получаваме наслаждение, но ние изпълняваме различни действия, за да изградим ново отношение към желанието за отдаване. И въпреки че получавам егоистично наслаждение и съм под властта на Фараона, не чувствам, че това е нещо отрицателно: аз се наслаждавам на живота. Но започвам да търся начин да се издигна над него и да не завися повече от него, да започна да ценя свойството отдаване.

Това означава, че аз се опитвам да вървя по пътя на светлината, така че свойството отдаване да ми повлияе и да ми даде разбирането, че Фараонът е зъл владетел. Неговото зло не е в наслажденията, които ми дава, а в това, че аз получавам тези наслаждения заради себе си. Този напълно нов критерий се базира не на наслаждения, а на тяхната посока, на това който получава: аз или другите (или Творецът заедно с другите).

И тогава вместо да преценявам пътя по усещанията, по наслаждение или страдание, аз преминавам на логично пресмятане какво е добро и зло, какво е истинно и грешно. Идвам до осъзнаването, че истина е отдаването, висшата сила, Творецът и аз искам тази истина! И дори ако се чувствам добре под властта на Фараона, все пак искам да се прилепя към отдаване.

Ако човек достигне до това осъзнаване, той се издига над естествената или животинска еволюция (Беито), прави решения на нивото „Ахишена”, и по този начин тласка себе си към излизане от властта на Фараона. И тогава той няма нужда да преминава физическо страдание и да получава удари върху желанието за получаване чрез различни кризи, които усещаме днес в света, и които само ще се увеличават в бъдеще, ако продължаваме да напредваме чрез естествения поток на събитията (Беито).

Неговото страдание става страданието на пътя „Ахишана”, страданието на любовта. В крайна сметка, той се стреми към отдаване – нещо противоположно на любов към себе си. Той моли Твореца или висшата светлина да промени неговото егоистично наслаждение на наслаждение от отдаване. Така човек напредва.

От урок по статия на Рабаш, 15.04.2011

[40773]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →