Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок № 2

Ние с вас обсъждаме темата за възприемането на реалността, с цел да ориентираме себе си, постепенно, в правилната посока. В крайна сметка, всичко зависи от това намерение.

Има много хора, изучаващи Кабала, но в частност, съществуват такива течения, които въобще нямат нищо общо с нея.

Науката Кабала е предназначена за поправяне на нашата природа и колкото повече ние коригираме себе си, толкова по-ясно усещаме Висшата Сила, разкриваме Висшия Свят – включваме се и влизаме в Него, като се извисяваме над своя материален живот.

Това се нарича „освобождаване от ангела на смъртта“, защото по този начин ние преодоляваме чувството на пълна зависимост от своето тяло! Повдигаме се над животинската си, биологична същност до степента на общата природа.

Аз не усещам болка, когато си режа ноктите или косата, тъй като моето тяло принадлежи към животинското ниво, а ноктите и косата – към растителното, т.е. са на по-ниска степен. И от височината на животното ниво, аз не чувствам загубата, протичаща в растителното. Аналогично, същото се случва, когато се издигна на по-висока степен от животинската – на степента на човека.

„Човек“ – това не сме ние – съвременните хора. „Човек“ (Адам) произлиза от думата „подобен“ (доме) на природата (Твореца, светлината). И когато стана такъв „човек“, то няма да усещам загуба от това, което се случва в този материален живот. Затова науката Кабала се нарича „лекарство против смъртта“.

Да се ​​надяваме, че ние ще достигнем това ниво и ще започнем да чувстваме този духовен живот, още днес. Всичко зависи, само, от нашите вътрешни усилия. Ще се постараем да свържем своите вътрешни точки и да оценим това особено състояние.

От 2-рия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40042]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №4

Въпрос: С какво се различава нашето намерение по време на четене на „Зоар” от намерението да спечелим от лотарията, нали и в двата случая то е егоистично?

Отговор: Малкото дете, играейки с играчките, не знае какво прави. То разглобява, сглобява, разваля и между другото се учи, става голямо и умно. Ако на него не му даваха развиващи игри и то живееше сред горските обитатели, то би израсло като животно.

Колко мъдрост ние влагаме в играчките, постоянно усъвършенствайки ги съответно за всяка възраст, за да предоставим възможност на родилият се човек в течение на няколко години да се включи в съвременния свят!

Играта е много сериозно действие, цялото наше развитие става чрез игра. Играта означава, че аз се старая да бъда на по-високо, отколкото сегашното ниво. На мен не ми е известно това стъпало, но аз се стремя към него.Играта – това е развитие, просто думата „игра” ни въвежда в заблуждение.

Същото се отнася и за нас. Ако ние се занимаваме с нещо сериозно, но не разбираме бъдещото състояние, то това се нарича игра. Въпросът е само в това, има ли в нашата игра развиваща сила или не?

Ако аз ще играя в гората с животните, то там няма светлина, възвръщаща към източника, няма развиваща сила. Затова аз ще си остана в разреда на животните, защото такава е моята среда.

Но ако аз взема в своето обкръжение средата на раби Шимон – с помощта на обкръжаващата светлина, която ми свети по време на четене на „Зоар” – то се отнасям към по-високото ниво. Тогава аз напредвам към стъпалото Човек.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[40178]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №2

Работата винаги става под една и съща форма: „усилие” и след това „откритие”, само че на по-високите стъпала – тя е още по-трудна, както и в нашия обичаен живот.

Но заедно с това, колкото по-високо се издига човек, толкова повече вижда, разбира и чувства. Макар, че едновременно с това, той и повече се обърква, и чувства по-голяма слабост. През цялото време върви и работата против растящия егоизъм.

В книгата „Зоар” е написано, че учениците на Раби Шимон, заедно с които той е писал тази книга, и които заедно с него са били 10 (както 10-те сфирот), са построили помежду си най-големия и най-светлия духовен съсъд (кли). И затова те са успели да разкрият във връзката помежду си цялата висша светлина.

Но е написано, че когато те са пристъпвали към ученето в обичаен ден, та са чувствали ужасна ненавист един към друг. И тук става въпрос за хора, които вече се намират в духовното постижение! Но те само започват да работят над следващата степен, за да се издигнат на нея – и преживяват такива усещания.

Тогава те започват да се учат и да работят над себе си, слушайки това, което им казва Раби Шимон, и полагайки вътрешни усилия за своето съединяване, за да станат „по-чисти” и „по-светли”, тоест прозрачни за светлината.

И когато те започват да образуват такъв единен съсъд от желания, свързвайки се помежду си и създавайки съединяващи ги канали, то усещат как вътре в тях започва да протича светлина, преминавайки от единия към другия, и така циркулирайки по цялата система. И от това, вътре в тях се пробужда усещането за духовния свят.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[40051]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Д.М.Кейнс, един от основателите на МВФ, още в 1933г. писа: „Декадентският интернационален, но индивидуален капитализъм, в ръцете на който се намираме след първата световна война не се увенча с успех”.

Той е неразумен, не красив, несправедлив, недоброделен. И не дава желаните резултати. Накратко казано, той не ни харесва и ние започваме да го презираме. Но когато ние си задаваме въпроса за това, с какво да го заменим, нас ни обхваща крайно недоумение…”

Д. Строс-Кан: „Причината за кризата е несправедливото разпределение на доходите, на икономиката не и достига справедливост, а финансовата глобализация само усилва неравенството при разпределението на доходите. Устойчивият ръст се асоциира със справедливото разпределение на доходите.

На нас ни е нужна справедлива глобализация, с човешко лице. Благата от икономическия ръст трябва широко да се разпределят, а не да се присвояват от шепа привилегировани.”

Човечеството постепенно, чрез страдания осъзнава че в глобалния свят ние сме задължени да се обединим в едно цяло, в общество с разумно потребление. В противен случай ние ставаме като злокачествен тумор, който поглъща организма (ресурсите на планетата ни), който я храни и умира заедно с него.

Милиони хора вече осъзнават това. Но как да обуздаем злото в нас, да го укротим и да се обединим? – Само призовавайки висшата сила на поправянето. На това ни учи кабала.

[40200]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

В материалния живот действа правилото: „следвай мнозинството”. Това трябва да ни е ясно! Тъй като според логиката на нещата, ние трябва да говорим с човека съгласно неговото ниво и да се обръщаме към масите според това, колко те могат да понесат.

Ние обясняваме само реално изпълнимите условия, посредством които хората могат духовно да се развиват. По такъв начин именно мнозинството определя нашия подход.

Точно така на малките деца между 3 и 5 години не трябва да им поставяме условия, подходящи за деца от 10 години и нагоре.

И затова, що се отнася до обикновения живот ние трябва да „следваме мнозинството”. Например, в нас винаги възниква проблем как да обясним насъщно необходимата потребност. Баал а-Сулам казва, че всички трябва да бъдат обезпечени с насъщното в живота и никой не трябва да получава свръх това. Не е важно дали човек е велик или малък, преуспяващ или не – какъвто и да е, в материалния живот ние разглеждаме животинските потребности на всеки. А животното употребява напълно определени неща.

Да кажем един е привикнал да употребява 10 кг хляб, а друг – 5 кг. Съответно, на всеки трябва да бъде обезпечено толкова, колкото е привично за него, колкото изисква неговото тегло. Разбира се, всеки си има своя големина на порцията, но по принцип, става дума за нужда на тялото, а за не нещо повече от това.

Ето защо ние следваме „мнозинството” – с други думи, следваме материалните нужди. На всяко „животно” трябва да се обезпечи нужното препитание.

От друга страна, в духовния живот няма ограничения. Там всеки от нас е човек, пред който е открит безкраен, безпределен свят. Моля, развивай се колкото можеш и вземи всичко, което ти е нужно. С това няма да ощетиш останалите. Главното е – расти колкото можеш по-нависоко.

По такъв начин, в духовния живот действа правилото: „следвай личността”. Става дума не само за лидера, вървящ пред тебе, не само за Твореца или за наставника, който те обучава как да станеш като Него. Между другото, наставника винаги трябва да насочва ученика към Твореца, а не да поставя себе си вместо Него.

Така, че всеки има собствен, свободен избор, свой път, свои възможности и способности за постижение, свой темп. На никого тук не налагаме никакви изисквания – това е избор на всеки от нас. Обществото само ни тегли напред чрез общо, „фоново” влияние. Но не трябва да оказваме върху човека личен или групов натиск, тъй като с това не му предоставяме свободно място за духовна самореализация, за свобода на избора и свободен духовен напредък.

Свобода за себеизява, свобода на избора, способността на човек да бъде свободен – това е възможно само в духовното. А тук, в материалния свят, желанието за свобода е просто фалш, лъжа. Тук не сме способно на това и никога не ще бъдем способни.

Ние виждаме как природата ни води към все по-голяма и по-голяма взаимозависимост. Аз с радост бих избягал от нея, аз не искам да се женя, не искам да имам деца, не искам да бъда свързан с никой. Оставете ме на мира, дайте ми отделна кола, отделна квартира, за да мога да се скрия надеждно от всички зад компютърния екран.

Само че това не помага. Заемам защитна позиция, предпочитам гласова поща, е-мейли и смс-и, съкращавам до минимум всякакви контакти – но напразно. Природата, Творецът искат да ми покажат сякаш напротив, точно обратното. Опитваме се да издигнем между себе си колкото се може повече прегради – бетонни, виртуални, електронни и т.н. Всеки се е скрил в дома си, в колата си, в работния си ъгъл, но никакви стени и щори няма да ни спасят от света.

Наред с всичко това, независимо от влечението към уединение, природата ни затяга така, че няма къде да се денем един от друг. В крайна сметка дори и да издъхна не мога, без това да не се отрази на някого. Възлите, които ни свързват ще станат истински вериги. И какво ще правим тогава?

Ето защо е толкова актуално днес да идентифицираме и разграничим закона за следване на множеството и закона за следване на личността.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.04.2011

[40115]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→