Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок 4

Въпрос: Има ли разлика в процеса на поправяне на човек, който чете кабалистичните източници от книга и на човек, който чете от компютърен екран?

Отговор: Когато говоря за нещо, аз си представям източника на моите думи: книга или думи на Рабаш. Никога не съм имал този въпрос, защото по онова време нямаше как да го имам, и затова нямам ясен отговор. Но по мое мнение няма разлика.

Има хора, които са свикнали да четат написан текст, и има такива, които са привикнали към четене от компютърния екран. Аз отварям книгите само по време на уроците. Всички наши книги могат да се намерят и свалят на нашата интернет страница. Човек може да чете така, както му е удобно: може да слага бележки, да променя шрифта и т.н. И все пак е важно да отвориш печатна книга.

Мисля, че всички наши книги трябва да бъдат част от домашната библиотека на всички приятели. В крайна сметка, една книга е нещо повече от просто събрани печатни страници. Тя е отражение на духовен предмет, определена идея, която съдържа по-дълбоко вътрешно значение.

Първообразът и предшественик на книгата е свитъкът (мегила), от думата „гилуй”, тоест разкриване. Опитайте се да четете от книга и от екран: ще усетите по-голяма дълбочина в начина, по който се отнасяте към написаните страници.

По време на нашите уроци, когато милиони хора учат заедно, аз бих искал всички ние да четем от книгите и да се виждаме един друг на компютърния екран.

От 4-ти урок на конгреса “We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40194]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №2

Въпрос: Как мога във всеки един момент да бъда сигурен, че напредвам правилно в своето учение по кабала и не се отклонявам от пътя?

Отговор: Във всеки един момент аз трябва да избирам както на уравновесена везна между егоизма и точката в сърцето. И всеки един момент трябва да накланям везната към точката в сърцето и обединението. Няма никакво друго действие освен обединението.

Обикновено ние искаме да учим и извършваме различни действия. Но по този начин неосъзнато се отклоняваме от обединението. Аз самият съм го изпитал. Отне ми много време преди да започна да чувам това.

Обичам да уча, да организирам материалите и да ги превръщам в методична система. Аз направих всичко, което може да си представите, освен да работя за обединението. Колкото по-скоро започнем да усещаме, че обединението е наше задължение и привикнем към това възприятие, толкова по-бързо този навик ще стане втора привичка.

Ние трябва непрекъснато да приучаваме себе си да искаме да чувстваме вътрешния свят на нашите приятели, техния стремеж към обединението и Твореца. Ако моята насоченост е вътре в тях, то аз забравям за това, как те изглеждат отвън.

В крайна сметка, в нашите собствени семейства ние не обръщаме внимание на лицата на нашите близки. Ние усещаме техните души, характер, настроение. Подобно на това, аз трябва непрекъснато да се опитвам да почувствам желанията на приятелите, насочени в същата цел, към която се стремя и аз. Това е желанието, с което искам да се свържа.

Действително няма значение как изглеждат приятелите и какви са техните характери. За мен е важно само едно: какъв е техният стремеж? Това е най-трудното за мъжете и имено тук лежи същността на тяхната работа. За жените е по-лесно да преминат на това възприятие, защото те обръщат по-малко внимание на външните проявления.

От 2-я урока на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011
[39776]

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Материалният живот ми казва да бъда лидер, да изтъкна себе си и да достигна своите цели. А в духовното аз трябва да се разтворя в групата. Откъде идва това противоречие?

Отговор: Свързването с групата не означава, че се анулираш. Ти само получаваш от приятелите силата, която ти помага да развиеш своето Аз. Както една капка сперма, която се захваща за маточната стена, така и ти се анулираш, за да получиш прехрана, сила за растеж. И точно това расте, а не нещо друго.

Аз анулирам част от себе си, за да получа силата на висшия парцуф, и при това той не трябва да ме контролира, а напротив, с негова помощ аз трябва да се развия, да отгледам своето Аз. Иначе няма да има растеж и в следващото състояние няма да мога да се задържа за маточната стена.

Тук се съчетават две противоположности. От една страна, аз отменям себе си пред майката, за да не стана чуждо тяло, предизвикващо натравяне. От друга страна, отменяйки себе си, аз получавам кръв от нея и благодарение на това, развитие. Моите свойства и гени се развиват дотолкова, че аз дори мога да стана мъж, въпреки че тя е жена.

От урока по статията „Свобода на волята”, 08.04.2011

[40094]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №4

Трудно е дори и да предположим доколко първоначалния обем на книгата „Зоар” е превишавал този, който сега е в нашите ръце. Може би около 20 пъти! По-голямата част от тази книга е изгубена. Но кабалистите пишат, че повече от това и не ни е нужно. Останалата част от книгата е предназначена именно за нас, за да ни помогне.

Много е трудно да се говори за книгата „Зоар”, тъй като тя е на необичайно високо ниво. И освен това е и написана по много особен начин. Баал а-Сулам обяснява, че има два типа души – едните изхождат от вътрешната светлина, а другите – от обкръжаващата.
Ние се намираме в общата система на душите и връзката между нас протича както във вътрешния поток между душите, така и в обкръжаващото поле. Така е устроена която и да е електронна система, в която има резистори (съпротивления), а също и кондензатори и индукционни бобини.

И всичко това работи заедно – и електро-магнитното поле, и съпротивленията между него. Едните части на тази система наслагват в себе си енергия, другите преобразуват тока в магнитно поле или обратното – полето в електричен ток, протичащ вътре в нея (системата).
Точно така работи и системата на душите. И тези два типа души е трябвало да съществуват също и сред авторите на книгата „Зоар”. Затова и те са се учили по много особен начин. Седяли са в кръг. Раби Шимон е разказвал за това, което е постигал, всички ученици го слушали, обсъждали разкритото от него, задавали му въпроси и получавали отговор, а раби Аба слушал и записвал всичко, което те говорили.

Всичко това се е случвало в беседа. Подразбира се, че тази беседа се е закллючавла в предаване на сили и светлини между тези души, изходящи както от вътрешната, така и от обкръжаващата светлина.
У раби Шимон е имало душа отнасяща се към вътрешната светлина, а у раби Аба – към обкръжаващата. И затова раби Аба е могъл да запише казаното от раби Шимон в скрита форма – така че днес всеки един човек може да си купи книгата „Зоар”, да чете и нищо да не разбера.
За да постигне тази книга, човек трябва да премине особена подготовка във връзката със своите другари. Те трябва да създадат между себе си точно такъв модел на отношения както в групата на авторите на книгата „Зоар”.
Организирайки такава група (като цяло не е задължително това да са точно десет души, нека да бъдат и 10 000 дори) и стремейки се да се съединят помежду си, желаейки във връзката между тях да се разкрие написаното в книгата, те се уподобяват на тази същата група на раби Шимон и тогава получават от там въздействието на светлината.

И доколкото част от нас се отнася към вътрешната светлина, а част – към обкръжаващата, ние започваме да възприемаме това въздействие, подобно на радиоприемник, улавящ вълни.
Тогава започваме да чуваме написаното в книгата – на нивото Бина (слухът – това е стъпалото Бина) и даже да виждаме – на нивото Хохма, в зависимост от нашото стъпало. А ако ние все още не сме достигнали връзката между нас на нивото Бина, то за сега все още само се подготвяме за това.

Затова признакът за духовно постижение е – ако ние, като група, във времето на четене на „Зоар”  започнем да усещаме в този текст същите тези сили и свойства, за които се разказва в „Зоар”. В това е същността на самата книга. Това е книга-инструктор, ръководство за действие. Прониквайки в нея, човек чувства как се издига чрез тази книга, разкрива духовните стъпала – действително като по стълба.

Аз много се надявам, че на нашите уроци, пристъпвайки към четенето на книгата „Зоар”, вие всички заедно ще бъдете в правилното намерение, така че да извлечете колкото се може повече от този източник.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39994]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да не пропуснем възможността за изход от Египет? Какво тук зависи от мен?

Отговор: Само чрез обединението. Трябва да разберем, че групата ми е дадена вместо цялото човечество. С човечеството мога да сгреша, Творецът е прекалено висш и само групата ми позволява ясно да работя над себе си.

Ние се намираме в света на Безкрайността. Вътре в него е човечеството, вътре в човечеството е групата, а вътре в групата съм аз. С групата мога да поддържам истинска взаимовръзка, позволяваща ми да изясня къде в действителност се намирам аз. Е, а с човечеството и с Твореца всичко е много по-сложно.

Важното е да не пропускаме този анализ. Групата за мен е целия „народ на Израел”.

От урока на тема „Подготовка за изход от Египет“, 10.04.2011

[40271]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Към масите не можеш да се обърнеш с нашето духовно послание. То изобщо не е предназначено за тях. Напротив, те не бива да те свързват с него, тъй като иначе, ти ще се окажеш «не във ред». Твоята цел е противоположна на масите. Казано е за това: „Мнението на Тора е противоположно на мнението на обикновените хора“.

Досега ние направихме достатъчно за разпространението на науката кабала сред хората с точка в сърцето – по целия свят и на всички езици. Който притежава точка в сърцето, той винаги ще ни намери.

Сега нашият проблем е да възпитаваме човечеството като цяло. Това именно е началото на общото поправяне. Досега ние разпространявахме кабала за хората, които се наричат „Исраел“, за да ги съберем от целия свят. А сега настъпи време за това, за което Баал а-Сулам  пише в статията „Зовът на Машиах (Месията)“ – за разпространение науката кабала сред народите. При това, на първи етап – без споменаване на думата кабала.

Ние трябва да доведем хората до ново разбиране и усещане, благодарение на което на следващ етап те да могат да се съгласят с това, което казва именно науката кабала. Дай им малко да посвикнат. Рамбам казва, че на „жените“, „децата“ и „робите“ същността разкриват постепенно. Ето че и ние действаме в съответствие с това, което ни е написал този велик кабалист.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.04.2011

[40100]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо изходът от Египет се е случил на тъмно, късно през нощта – нима изходът е свързан с времето?

Отговор: С течение на времето в духовното не се случват никакви изменения, само животинското тяло със своите земни желания расте. А в духовното няма време. Ако не си извършил никакво движение, значи времето е спряло.

В духовния свят не съществува времева ос, а има ос, на която се наслагват нашите действия. Времето в духовното – това са количеството действия, веригата от реализирани от теб причини и следствия.

От урока по статия на Рабаш, 10.04.2011

[40231]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Разказът за излизането от Египет и свързаните с него традиции са предназначени само да посочат нашите вътрешните състояния. Намираме се в теснина, в беда, под удари, в атмосфера на бягане, бързане, тъмнина. Всъщност, този процес на духовно раждане е сходен с раждането на физическото тяло.

До него трябва да стигнем. Но как? Защото ние, винаги бягаме от страданията. Как да не избягаме от състоянието на излизането от Египет? В материалния свят мога да се окажа в ситуации, от които има само един изход.

Но в духовното, всичко става в съответствие с моето желание. Ако не искам да преживявам египетските наказания, то няма и да ги изпитам. Наистина тогава, заедно с човечеството ще тръгна по трънливия път, под натиска на „развитието на валяка”. Но аз искам да ускоря пътя. Така няма ли сам да попадна „под удара”?

На това кабалистите отговарят: ударите и проблемите трябва да разкриеш не къде да е, а в текущото състояние. Как? Нима в своето усещане трябва да „превъртя” действителността от доброто към злото?

Да.

Но нали, усещайки злото ще избягам!

Няма да избягаш. Тъй като ще разкриеш злото спрямо висшата цел. Трябва да цениш духовното като нещо желано, наистина безценно – и тогава сегашните състояния ще ти изглеждат лоши. Така ще можеш да напредваш без да се отклоняваш от пътя.

Ние пробуждаме духовната цел, за да ни свети. Тогава ще  пожелаем да я постигнем, а текущото състояние ще стане за нас изгнание, тъмнина и египетски наказания. Това ще позволи да извисим духовното в своите очи, да извисим важността на отдаването, на любовта към ближния, на единството на другарите – до такава степен, че изгнанието ще стане непоносимо и ще бъдем длъжни да избягаме от него.

Въпрос: Ако излизането от Египет става в такива тежки условия, как да го съчетаем с оптимизма и енергията, които ни напълват след конгреса?

Отговор: Ние се стремим само към доброто – и тогава сегашното състояние ни се струва нетърпимо. Чрез ускоряването, разкривам добрите състояния, намиращи се напред и в сравнение с тях, текущата ситуация ми изглежда лоша.

Съвсем не съм длъжен да страдам в безизходното положение, не знаейки къде да се скрия. Това се нарича „напредване в своя срок” – докато „развитието на валяка” все пак не ме подтикне напред.

Трябва да разкриваме доброто напред. В това се състои цялата разлика. Сравнявайки текущото състояние с желаното единство, с любовта към ближния и отдаването, чувствам, че съм в беда, в тъмнина. Така, сам се подготвям за духовното възприятие –  сега, вече формирам в себе си духовните ценности. Извисявайки в очите си отдаването, аз се подготвям за спасението и ускорявам пътя.

От урок на тема „ Подготовка за излизането от Египет”, 10.04.2011

[40267]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №4

Въпрос: Как книгата „Зоар” е свързана с Тора?

Отговор: Всички свещени книги водят началото си от книгата, която е написал Адам.

Процесът на развитие на човечеството в нашия свят е започнал преди стотици хиляди години. А преди 5771 години е живял човек на име Адам – първият от хората, открил духовния свят. Затова написал книга, наречена „Тайният Ангел” – скритата сила. Това е първата книга по кабала, тоест книга за духовния свят.

Кабалистите, живели в следващите 20 поколения след Адам, са постигали духовния свят и също са писали книги – няколко автора се споменават в книгата „Зоар”, но съчиненият им не са стигнали до нас.

Втората от известните ни книги, написани от хора, намиращи се на високи стъпала на духовното постижение, е книгата на Авраам „Книга на Създаването”.

След Авраам са написани още няколко книги по кабала и сред тях е „Големият Коментар”. Можем също да я изучаваме въпреки, че нямаме време за всичко. За постигането на духовното ни е достатъчно това, което учим от книгите на Баал а-Сулам.

Но следващата, особено важна книга – това е книгата, написана от Моше, която нарекъл Тора. „Зоар” е висшето светене, светлината на Безкрайността, която свети на човека. Тора също произлиза от думата „ор” – светлина и от думата „ораа” – инструкция.

В Тора последователно е изложен целия процес от сътворението на света и до завършването на поправянето от човека, и за първи път този процес е показан в система. Ето защо тази книга е толкова известна, има такова голямо значение и се явява основополагаща.

Моше сам е разкрил повече, отколкото всички останали. Това е била особена душа. Имал е последователи – неговите ученици, които са написали много книги. Ние наричаме техните съчинения – „Невиим/Пророци”.

Пророкът е човек, който постига явното разкриване на Твореца – Висшата сила, която се намира между нас. Има Пророци, които са писали своите трудове, намирайки се на стъпалото на Бина, и затова такъв Пророк казва: „Аз чух гласа на Твореца”. А има и такива, които са се намирали на по-високо стъпало на постижение – на стъпалото на Хохма. Те казват: „Аз видях…”

След „Пророците” следват „Писания/Ктувим”. И авторите на „Пророците”, и авторите на „Писанията”, разбира се, са били кабалисти, които са ни разкрили висшия, духовен свят. Те няма за какво повече да ни разкажат, освен за постигането на духовния свят – никой не е писал за нашия свят.

По-късно са се появили Талмуд, Мишна и успоредно с Талмуд – книгата „Зоар”. Раби Акива е имал двама велики ученика: единият е написал Талмуд, а другият – Раби Шимон, е написал книгата „Зоар”. След това, чак до наши дни са написани още много книги.

Книгата „Зоар” е коментар на Тора – така е написано на нейната първа страница. Точно, както Тора описва целия процес на поправяне на човека: как от точката в сърцето преминава през своя Египет, влиза в своята пустиня, придобива стъпалото на Бина и т.н., в същата последователност „Зоар” разказва за тези неща.

Само че Моше пише в много, много скрита форма. Защото когато четем Тора ни се струва, че е просто исторически разказ за събития, които са се случили с някакъв древен народ. Но разбира се, не става дума за това – Тора ни разказва за висшите духовни стъпала. Това е начинът, по който „Зоар” ни разкрива целия този разказ като обяснява, какво става всъщност.

Затова, написаното в Тора може да се разбере само, след изучаването на науката кабала, четенето на книгата „Зоар”. Тогава започваме да разбираме онова, което е искал да ни каже Моше. А иначе, тази книга не е повече от увлекателен, красив разказ.

Разбира се, там е написано за Твореца, за това, как Той разговаря с народа, обръща се към Моше, върши чудеса. Но за да се разбере истинския смисъл на всичките тези неща, ни е необходима книгата „Зоар”. Защото безусловно не става дума за нашия свят – разказват ни за вътрешната работа на човека и за това, какви състояния преживява.

А всички опити да се представи написаното в Тора като реални събития – това са разкази за малки деца и то не ни дава нищо. Ако искаме да се поправим, тогава за нас книгата „Зоар” е книга за вътрешната работа, за нашето поправяне. Освен нея ни е необходима книгата на Ари „Дървото на живота”, с коментара на Баал а-Сулам – „Учение за Десетте Сфирот”.

Така че днес е необходимо да изучаваме две книги на Баал а-Сулам: „Учение за Десетте Сфирот” – по съчиненията на Ари и книгата „Зоар”, с коментара „Сулам”. Всъщност, те покриват всичко – повече нищо не ни трябва. Само че, за да подходим вярно към тези книги, трябва да изградим правилното намерение, да се съединим помежду си в група така, както е било при учениците на Раби Шимон – нужни са ни допълнителните статии, които са написали Баал а-Сулам и Рабаш, за да ни дадат правилния подход към тези основни книги.

От 4-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40197]

Filed under: Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Тора - Няма коментари→

Световен конгрес  „We!”, Ню Джърси, урок №4

Въпрос: Информацията в Интернет се контролира от малка група хора. Как ще можем да се издигнем или да ги заобиколим при разпространението на истинското знание за науката кабала?

Отговор: Сега изграждаме портал, в който искаме да представим материали, свързани с бъдещето на човечеството. Искаме сериозно, а не истерично, да изразим тревогата си за съдбата на света.

Това ще бъде много солиден портал, разказващ за промените в света, за това какво всъщност се случва в него, за всички видове кризи, които го обхващат. Ще дадем своето обяснение за всички тези събития. Този портал е наш и никой не може да направи каквото и да е с него.

Не ни вълнува ставащото в Интернет – нямаме намерение да го контролираме или да се намесваме в него. Изобщо не си струва да контактуваме с тази публика и с онова, с което се занимават на техния пазар.

Трябва да бъдем световен авторитет по въпросите на бъдещето и в тази област никой не може да бъде близо до нас. Защото никой няма ясно, сериозно, правилно и истинско знание за бъдещия свят – как да излезем от кризата във възпитанието, в семейните отношения, във финансите и т.н.

Всъщност за тези проблеми има само една причина – липсата на връзка между хората и затова те само се задълбочават. Трябва да доведем света до това знание постепенно, не изведнъж – с помощта на научни изследвания на различни профили и обяснения за науката кабала – логично, сериозно, делово.

А за вземането на участие в различни дискусии, които се появяват в Интернет и се управляват от различни организации, няма смисъл дори да си помисляме – това не ни касае. 

Моят съвет е: не се забърквайте в разговори със света, защото там няма с кого да говорите. Отнесете се към него едностранно, напълвайки го с нашето знание така, че да могат се възползват от него, а в замяна на това, не получавайте нищо – нищо!

Защото хората не знаят какво да кажат, тяхното мнение постоянно се променя – затова не си струва изобщо да се смесвате с тях. Действайте така, сякаш са малки деца – само от едната страна. Трябва да им дадем нашата наука и да не получим от тях техните знания, в които няма никаква истина. Самите те не знаят какво се случва с тях.

А с Интернет, въпросът е ясен. Трябва да разберем, че това е механизъм за измама, използван от различни кръгове, които са заинтересовани от неговото развитие – правителствата, разузнаването, маркетинга. Всички социални и информационни мрежи се контролират и използват от органи, които всъщност ни изучават с цел по-рафинирана експлоатация.

От момента на възникването на Интернет стана ясно за какво ще го използват всички заинтересовани кръгове – от КГБ до ФБР и другите – за да събират информация за всеки от нас и за всички заедно. Това е Интернет и неговото управление. А ние не трябва да се замесваме в това – нека правят каквото искат.

Предстои да се разкрие, че това е просто шпионска мрежа – обща и частна. Шпионират буквално всеки и знаят всичко за всички. Не е трудно, защото всички се намираме там. Там е записано какво си купил, на кого си писал, какво си получил, от какво си се поинтересувал, в какви страници си влизал. Особени системи проверяват тези данни и ги изучават – в това се състои основната работа на големите информационни мрежи, действащи в Интернет.

Между другото, изпратиха ми подходящ анекдот:

„Писмо от компания, работеща с карти, даващи отстъпка.

Скъпи господин Джонс,

Забелязахме, че отдавна не сте купувал никакви презервативи в SpiffyMart.

(За последен път сте го направил преди 8 седмици)

Освен това сте спрял да купувате продукти, свързани с женската хигиена, но сте започнал да купувате повече замразени пици и бързо приготвяща се храна.

От това става ясно, че госпожа Смит Ви е напуснала.

(А може и да е за добро, защото тя купуваше толкова евтини шампоани, които може би не са увеличили нейната привлекателност).

Базата данни на пощата потвърждава, че тя е сменила своя адрес.

Приемете нашите съболезнования. Предполагаме, че горещ порно филм ще Ви помогне да преживеете този стрес.

Ако се чувствате самотен – погледнете нашия каталог.

Купете си диск незабавно и ние ще добавим един безплатно!

Искрено Ваш,

Мениджър продажби.

П.П. Помните ли блондинката, която миналата събота почерпихте с двойно мартини в бара O`Dougles? Забравете за нея! Тя е заразена от много месеци и е постоянен клиент на аптеката Acme Pharmacy.(Нейният домашен компютър е в една мрежа с нашия). Не се знае какво може да прихванете от нея. А нашите дискове са напълно безопасни.”

Но за нас това няма значение – нека се използват един друг. Там трябва да бъдем представени по най-сериозния начин, за да видят хората, че само ние можем да им дадем отговор за бъдещия свят.

От 4-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40168]

Filed under: Въпрос-отговор, Разпространение на методиката - Няма коментари→