Баал а-Сулам, „Свобода на волята”: „Обществото е длъжно да пази като зеницата на окото си идеите на личностите, за да не изчезнат от този свят.

То трябва да знае с пълна увереност и несъмнена очевидност, че прогресивните и истински идеи се намират в този свят не в ръцете на властващото мнозинство, а именно в най-слабите, тоест в незабележимото малцинство.

Защото цялата мъдрост и истина идват в този свят в незначително количество. Затова ние сме призвани да пазим идеите на всяка личност, тъй като способността на потискащото мнозинство на обществото да се ориентира в тях е слаба.”

Това се проявява във връзките между нас, в науката, във възгледите. Колкото по-любознателен трябва да бъде анализът на мненията, толкова по-малко са хората, способни да разберат, да се ориентират и да ги проявят за света. Това е проста йерархия, действаща във всичко, включително в науката кабала. Защото всичко идва от Твореца и се разпространява от Него, от общата душа, през цялата пирамида на душите, докато не стигне до масите.

Проблемът на масите е да изберат за себе си лидер, тъй като при това те се ръководят от своята цел в живота. Съвременните лидери са майстори на обещанията:

– Какво искате? Пари? Ще ви дам пари! Здраве? Ще ви дам здраве! Безопасност? Ще ви дам безопасност!

Казано по друг начин, лидерът върви след народа. Той чувства очакванията на народа и по съответстващ начин се изказва пред публиката.

По аналогичен начин провеждам лекциите си. Ако публиката, която се е събрала е напреднала – също като нашата аудитория на уроците, тогава чувствам, че трябва да покажа на хората истинската цел – не желанието на „утробата”, а истинското желание, целта, която е противоположна на егоизма на всеки. Така влизам в ролята на лидер, който води след себе си своите ученици.

Но ако отида на лекция, а пред мен седят „котки” и ме гледат по котешки? Тогава трябва да им разкажа, че в духовния свят всеки има много мишки, мляко и сметана.

Именно в това се състои разликата: дали да следвам личността или мнозинството. Отнасям се по различен начин към различните аудитории: пред учениците поставям истинската цел и ги тегля напред, а на масите давам „бонбони”, разказвайки им за материалните ползи – за здравето и обезпечаването на живота, за увереността в утрешния ден, за възпитанието на децата и т.н.

Затова, ако искаме да постигнем духовния живот, нямаме друг изход – длъжни сме да сведем глава пред мнението на личността. За нас, това са Баал а-Сулам и Рабаш, които със своите книги ни насочват към Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.04.2011

[40111]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Завърши конгресът в Америка, и още на момента трябва да започнем подготовка за следващия конгрес, който ще се проведе в Москва. Няма време да изпадаме в униние, а после да се чудим как да се измъкнем от падението. Нямаме това право.

Да допуснем – аз съм настинал, но в къщи имам и малко дете, което също се е разболяло. За какво ще мисля аз – за своята болест или за неговата? Разбира се, че ще положа всички сили да излекувам него.

И тук е същото! Пред нас сега стои много по-сериозен проблем, и нима ние можем да си позволим да униваме?!  Няма време за това, за подготовка остават само два месеца! А времето ще се компеpсира още повече, затова трябва да се подготвим отсега за това. Точка!

А вие ми разправяте, че се намирате в някаква меланхолия, като в мъгла.. За какво изобщо говорите?! Няма нито миг за губене! Аз веднага след конгреса започнах да мисля за следващия, още по пътя от Ню-Йорк към Торонто.

Нашата работа е съвсем проста: да укрепваме връзката между нас, докато вътрешното ѝ напълване – взаимното отдаване един на друг не се отъждестви с  отдаването на Твореца, да стане съвършено подобно с Неговото и равно по големина и качество.

От урока по статията „Предисловие към Птиха“, 08.04.2011

[40212]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №4

Зоар е особена книга. Тя е написана на езика на иносказанията /мидраш/, в поетична форма, а Баал a-Сулам е добавил към нея своя кабалистичен коментар. Затова ние изучаваме и иносказателното повествование Зоар и същият разказ в кабалистично изложение, на научен език, където се говори за сфирот, парцуфим и светове.

Баал a-Сулам пише, че е назовал своя коментар „Стълба” (”Сулам”), тъй като, ако желаеш да достигнеш високо, прекрасно стъпало, не ти достига единствено стълба. Ако са ти приготвили стълба и ти умееш да я използваш, знаеш как да се изкачваш по нея, – ти вече се издигаш към този прекрасен връх. Какъв е този връх?– Пълно поправяне (Гмар Тикун).

Всички кабалистични книги, които изучаваме, в крайна сметка трябва да ни доведат до въодушевление от книгата Зоар. Трябва само да се обръща внимание на намерението по време на обучението. Когато четем книгата Зоар това наистина е жизнена необходимост, защото е жалко да пропуснеш шанса и да не получиш светлината, намираща се в нея в такава концентрирана, силна форма, предназначена именно за всички души, които ще могат да се поправят чрез тази светлина.

Затова авторите на Зоар – раби Шимон със своите ученици, са написали в тази книга, защото само това поколение, което започне да се пробужда към духовното, ще се удостои да разкрие тази книга, ще започне да се издига с нейна помощ и ще успее да се поправи.

И така се е случило, всъщност: в продължение на почти две хиляди години книгата Зоар е била скрита, за нея нищо не се е знаело и е била разкрита едва преди няколко столетия. Но и тогава хората не са знаели, какво да правят с нея, – докато Баал а-Сулам не написал коментар към тази Книга. Четейки я заедно с този коментар, ние можем да разберем за какво говори Зоар.

Оттук следва да разберем колко тази Книга е важна, ценна и особена. Пристъпвайки към изучаването на Книгата Зоар, ние сме длъжни да се отнасяме към нея много деликатно, защото светлината в нея е толкова велика, че може да донесе както полза, така и вреда.

Ако пренебрегваме намерението и я четем не за да се поправим, не заставаме под нейната светлина като под поток от жива вода, която ни умива, в постоянно очакване, че тя ще ни очисти и поправи, – ако ние не мислим за това, още повече огрубяваме душата си, добавяйки и авиют (дебелина) на желанието. И обратно, ако я четем правилно, чувстваме много силно въздействие.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39861]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок 2

Въпрос: Лесно е да обичам своите другари, които изучават с мен науката Кабала, но не мога да го постигна с моите колеги на работа. Как трябва да се отнасям към тях и към всички останали хора в света?

Отговор: Принципно, трябва да се отнасяме към всеки като към част от нашата душа. Така аз трябва да мисля за останалите, включително и за най-големия злодей. Те са в света извън мен, защото всички тези желания и качества в мен още не са поправени. Ето защо, външно трябва да се отнасям към тях толерантно, разбирайки, че това е пътят на поправянето. Ще дойде времето, когато те също ще се присъединят към този път.

Общата душа, единственото сътворено творение се състои от много части. Някои от тях са по-важни, а други по-малко, точно както в нашето физическо тяло, което е изградено точно в съответствие със структурата на душата.

Общата душа също има част, наречена „тяло”, което е общото желание разделено на много системи и подсистеми: мозък, сърце, черен дроб, бъбреци и други важни системи, които са свързани помежду си и без които тялото не може да съществува. Някои от тези системи могат да бъдат изкуствено създадени, но трябва да присъстват в тялото. От друга страна, има системи, които не е необходимо да присъстват, например, крайници, мускули и кости.

Общата душа има части, които са особено важни – мозъкът и сърцето, така също и тези, които са по-малко важни, но все пак необходими за съществуване. Мозъкът и сърцето главно били проправени от Адам до наше време от потомството кабалисти, за които знаем и учим.

В сегашния период на общото поправяне, с изключение на мозъка и сърцето, започваме да коригираме белия и черния дробове, бъбреците, далака и т.н. Това са важни части, но по-малко от жизнено необходимите мозък и сърце. Хората, които учат кабала, принадлежат на тези части.

Останалата част от човечеството принадлежи например на мускулите, костите и крайниците, които не са необходими системи за съществуването на организма, но са необходими за неговата цялост. По този начин трябва да се отнасяме към тях и всъщност те съставят 90% от цялата душа.

Те не могат да работят независимо. Не чувстват стремеж към духовно, а функционират само според заповедите, идващи от мозъка и сърцето чрез нас, видовете важни органи. Това не намалява тяхното значение, защото ако ние говорим за една обща душа, тогава липсата дори и на една мъничка клетка нарушава целостта.

Ето защо, всеки е важен и накрая на поправянето всеки човек е толкова ценен колкото останалите. Това е законът на затворената съвършена система. Ние учим този принцип с премира на аналогова система.  Има вход и изход и ако нещо е прекъснато вътре в него, тогава не дава необходимите резултати.

Все пак има различия по време на поправянето. Части, които са по-важни, се поправят по-рано и след това по-малко важните части се поправят според йерархията. Ето защо не чакайте светът да чуе и разбере какво правим, защото  милиони хора принадлежат на пасивната част. Те ще се присъединят към процеса, защото ще видят, че е невъзможно да направят нещо друго. Така светът ще бъде поправен. Хора, може би изключително умни или развити, може би велики учени, артисти и културни деятели, все пак ще останат напълно глухи за духовното. Това е начинът, по който трябва да се отнасяме към всеки.

Само тези, които идват да учат кабала чрез различни пътища, принадлежат на вътрешната система. Ето защо, ние трябва да ценим всеки човек тук, защото сме избрани от Твореца да бъдем част от важен орган на общата система и следователно е голямо предимство. Междувременно, другите може да не са толкова важни. Дори децата на много кабалисти не поемат по същия път, защото всеки човек си има свое място в системата и не се предава по наследство. Така че въоръжете се с търпение.

Основната работа се осъществява сред тези, които участват в нашата световна група, но външно също можем да работим за напредъка на света. Чрез разпространение на материали за бъдещето, за това какво може да се случи и за решението, предложено от науката Кабала, ние подготвяме хората до възможната степен. Но истинската работа с тях се крие във факта, че като резултат от нашето обединение, те ще почувстват известно пробуждане.

За какво ще се пробудят? Да се присъединят към нас външно. Те ще искат да участват и служат на процеса на поправяне колкото е възможно повече. Вече има такива хора и мисията им е много достойна за уважение.

От 2-ри урок от конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39763]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→