Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по тези откъси от великите кабалисти. Коментарите в скобите са мои.

Само светлината в Тора променя човека

Тора се отнася към светлината (на поправяне), облечена в Тора (в стремежа да достигна свойството отдаване чрез свързване с приятелите, да станем като едно), тоест, както нашите мъдреци са казали „Аз създадох злото начало и Аз създадох Тора като подправка”. Това се отнася до светлината в нея, тъй като светлината в нея променя (създава в човек свойството отдаване).

Баал а-Сулам, Шамати, статия 6 „ Какво според Тора е подкрепа в работата”

Тора е единствената подправка, която може да анулира (да поправи чрез висшата светлина) и да покори (да замени природата на човек с противоположна на нея, с тази на Твореца, да го промени от егоизъм на отдаване и любов) злото начало, както са казали нашите мъдреци „Светлината в нея ги променила”.

От Баал а-Сулам „ Учението Кабала и нейната същност”

[39504]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Тора - No Comments→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №3 

Кабалистите много се стараят да обяснят основния момент на нашата работа – как стигаме до свободния избор.

Техните обяснения започват с това, че изобщо не сме свободни. Това става очевидно от данните на биологията, зоологията, психологията, генетиката и другите науки. Ние не сме свободни.

Всеки човек се ражда в семейство, в общество, в народ, които не е избрал, със свойства, които не е избрал. Учи на място, което не е избрал. А и как би могъл да избере? Семейството, детската градина, училището – това е обкръжението, под чието въздействие расте.

Много рядко, сякаш случайно, човекът попада под някакво странно въздействие – например, на книги – и тогава се развива по малко по-различен начин от обкръжението. Такива хора са много малко и те биват изпращани свише.

А в останалото, както пише Баал а-Сулам, аз не съм самостоятелен – когато седя, храня се, спя, обличам се, говоря… Изобщо – аз не съм аз. Всичко е внесено в мен от обкръжението, чиито приоритети ме принуждават да се държа именно по този начин, дори когато съм сам. Възприел съм от обкръжението всички ценности и съм пропит с тях.

Първоначално съм бил капка семе, а всичко останало съм получил от обкръжението – от родителите, от близките, от възпитателите и учителите, от приятелите, от двора, от града и т.н.  Дори и тази капка семе, също не съм бил аз, а наследствен комплект, предаден ми от родителите.

Излиза, че човекът няма свобода – няма нищо, което може да му бъде приписано като лично. От една страна, e много трудно да се съгласим с това, а от друга – учените вече са го открили и са абсолютно съгласни с него. И само в рамките на човешкото общество все още съдим за човека по онова, което представлява сам по себе си, макар в действителност той да представлява обкръжението, което го е „моделирало”.

От духовна гледна точка условията, в които се намираме, изобщо не позволяват да се говори за нас като такива. В духовното всеки от нас води началото си от капка семе, която се нарича „точка в сърцето”. Когато човек започне да усеща в себе си тази точка, тогава го завеждат в съответното обкръжение.

От 3-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39690]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Свобода на волята - No Comments→

Световен конгрес “We!”, Ню-Джърси, урок №3

Обикновено идвам на лекция много преди нейното начало. За мен тя е като полет със самолет. Два часа преди полета пилотите се намират вече в кабината, проникват се с атмосферата, извършват планови проверки, беседват на работното си място, за да установят помежду си нужната комуникация. Точно така и за нас е много важно да дойдем достатъчно време преди лекцията и да мислим за нея.

Днешната тема е за „духовното обкръжение”. Това е не просто важна, а най-важната тема. Живеем в особен, преходен период, когато човечеството след всички предшестващи истории, се оказва в качествено ново състояние. Днес целият свят започва подем към духовната степен. Как ще го осъществим?

Ако се движим под гнетта на силите на природата, страданията ще бъдат непоносими. Тъй като на природата ще ѝ се наложи да ни преобрази посредством много жестоки методи. „Творецът” – това е всеобхватната сила на Природата, Той няма жалост, каквато изпитват хората, няма особено отношение към това или онова. Никаква протекция – само закон, във всяка област, в която действа. Виждаме това от физиката, химията, биологията, зоологията, геологията, астрономията и т.н.

Като не е по силите ни да обхванем цялата Природа, ние я разделяме на сегменти. Ние не можем да изучим Природата глобално, доколкото разумът ни все още не е глобален. След време ще видим всичко това цялостно, съвършено и единно, а засега според възможностите си, ние раздробяваме Природата на части, за да я изследваме и за да я разберем.

Но във всяка област на своите изследвания ние се сблъскваме с абсолютни закони. Не трябва да чакаме от Природата или от Твореца каквито и да е отстъпки. За разлика от родителите и от обществото като цяло, Той няма да измени Своето отношение, не ще ни даде отсрочка, няма да подобри зададените условия. Защото всичко е построено на основата на обратния порядък на светлините и съсъдите.

И затова трябва да изучим тези закони и да се постараем да намерим начин как да ги изпълняваме.

А не е възможно да ги изпълняваме и науката кабала не крие това. Първият закон в природата, казва тя е именно за обратния порядък на светлините и съсъдите. С други думи, ние сме абсолютно противоположни на светлината в своите желания, мисли, свойства, във всичко, което дори не можем да си представим.

Това сериозно подронва силите ни, тъй като не знаем как ще бъде. И тук на сцената излиза науката кабала. Решение има, казва тя – много трудно и в същото време много лесно. Именно така – пряко и противоположно.

Човек може напълно да измени себе си с помощта на обкръжението. Да, много е трудно да се доберем до това, да се проникнем от него, да се докоснем до това, но ако не избягаме, а се съберем заедно и оказваме натиск върху една точка, то ще разкрием един чудесен закон – закона за единството.

Оказва се, че всеки може да придобие силата на всички и да стане като всички. Тогава с тази обща сила той отново ще може да се обръща към всички и да се обединява с всички, тази същата сила я има във всеки. Така човек придобива удвоената сила на всички, а след това отново се обръща с тази удвоена сила, повдигната на 4 степен. След това – силата се повдига на степен 16 и т.н., отново и отново.

С други думи, във всеки от нас има възможност да придобие не просто сумата от силите на всички, а действително безкрайна мощ. Ние не сме ограничени от силата на 7 милиарда човека на Земята или от два милиона приятели. Благодарение на системното взаимовключване между всички във всевъзможни форми, ние достигаме до обща форма – сфера, до съвършенство. И във всеки при това има желанието, мислите и свойствата на светлината.

От 3-я урок на конгреса “We!”, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39694]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Световен конгрес „WE!”, Ню Джърси, урок №1

В нашите очи светът много бързо се движи напред и се променя. Това е видно от всички признаци в последно време от събитията в Япония, в Северна Африка и въобще в арабските страни. Още не знаем, как то ще повлияе на всички, но няма съмнение, че ще окаже влияние.

Хората, вземащи решения – политиците, социолозите – вече чувстват, че светът е станал съвсем „кръгъл” и много взаимосвързан. Взаимното въздействие е толкова голямо, че сега, страните са неотделими една от друга. Вече никой не може да прави, каквото му хрумне, както е било по-рано. Днес всичко зависи от всички и затова на всички се налага да се грижат за всички. Събитията, ставащи във всяка точка на света са важни за всеки. Светът започва да обсъжда и приема този факт, което не се е случвало преди 10-15 години.

От всичко това стават понятни думите на Баал а-Сулам, който пише в статията „Науката кабала и нейната същност”: „Радвам се, че съм се родил в такова поколение, когато вече може да се разгласява науката кабала”. Хиляди години тя е била скривана и именно в това поколение, в тази епоха можем да я разкриваме.

Защо? Защото в наше време, светът усеща глобалната взаимовръзка на всички свои части, но те все още не са съединени в едно цяло тяло. Това все още са отделни части, усещащи се все повече разделени, несъединени помежду си по необходимия начин, не се намират в хармонично взаимодействие – и в това се усеща кризата.

Ако такова нещо се случеше в нашето тяло, щеше да бъде болест или дори смърт – в зависимост от това, в каква степен щеше да се прояви разединението на органите. И обратно, здравото тяло зависи от хармонията и съгласуваността в общата работа на всички негови системи. Това се отнася за всеки механизъм, всяка машина, за човечеството и вселената.

И сега, пред себе си виждаме „машина”, подготвяла в продължение на хилядолетия развитието си. Нейните части са се формирали и са израствали поотделно, сблъсквали са се, борили са се една с друга и изведнъж са излезли на ново ниво, където могат да съществуват само във всеобщо единение.

На това се радва Баал а-Сулам. Защото кабала е наука за обединяването на частите в единната система, за да се споят в общата хармония.

„Какво е това? – мислим ние – Нека по някакъв начин да се обединим”. Но във висшите ешалони на властта хората виждат, че работата не върви. Просто не знаем, как се прави това.

Големите седморки, големите двадесетици се събират на конференции и не могат да стигнат до никакво решение. Действително искат да постигнат съгласие, защото трябва да управляват, да властват, а средствата за това са се изчерпали. Светът е станал непредсказуем, политическите и икономическите програми не се реализират. Само се опитваме да гасим пожарите от проблеми, но те пак се разгарят, превръщайки се в една всестранна криза.

Днес вече за никого не е тайна, че човек се намира в конфликт със самия себе си. Обостря се кризата в семейството и възпитанието, шири се депресията, поражда се море от други медицински и социални проблеми, икономическата криза не желае да свършва и връхлита на вълни – отново и отново. Всичко това е само част от световните проблеми, нито един от които не сме в състояние да разрешим.

А преди няколко месеца се разкри ново явление – събитията, започващи в една страна, се прехвърлят в други, разпространявайки се, подобно на вирус и ние не можем да го спрем. Вчера диктаторът здраво е държал властта, но изведнъж се оказва безсилен.

Тази вълна може да се разпространи по целия свят и кой знае какви режими ще остави след себе си?

Непредсказуемият свят е много опасно нещо. Ако искаме да разберем, как да въведем ред в глобалния свят, всички части на когото са интегрално взаимосвързани, то трябва да излезем на стъпало, по-високо, отколкото е самият свят.

От 1-вия урок на конгреса „WE!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39597]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Желанието за отдаване развива ли се с помощта на желанието за получаване? Ще ни промени ли и ще ни свърже ли отново в общата душа?

Отговор: Мъдростта на кабала твърди, че целият път на нашето поправяне се свежда до това да се съединим заедно и да достигнем свойството отдаване (Твореца) в нашата връзка, защото това свойство ни сближава.

Развитието се случва чрез съединяване. И когато желанието за отдаване влезе в желанието за получаване, то му дава силата на развитие като улеснява различни връзки. И понеже е желание за отдаване, то съединява различни части.

Обратно на него, желанието за получаване остава там в положение на неживо ниво и не се свързва с нищо. Затова, ако искаме да се приближим до желанието за отдаване и да се развиваме, ние трябва да улесним връзките между нас и нашето взаимовключване.

И няма значение, че сме разделени чрез разстояние, различия в характерите, мненията и възпитанието. После ще видим, че нашето предишно развитие (като различни отдалечени народи, които се мразят и се пренебрегват едни други) е необходимо, за да можем над него да започнем да формираме нашите взаимни връзки. И между тези връзки ни е отредено да разкрием свойството отдаване (Твореца).

То съществува, но е скрито вътре. Точно това искаме да разкрием на нашите конгреси.

От урок по статия на Рабаш, 18.02.2011

[39374]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Как трябва да се отнасяме към групата, за да доставим удоволствие на Твореца?

Отговор: Групата – това е съсъд, в който се намира Творецът. Тъй като Творецът няма образ. Видовете връзка и взаимно отдаване между душите, които ти разкриваш вътре, се наричат образ на Твореца.

Всъщност Творецът/”Боре”– това е “Ела и Виж”/”Бо-ре”, когото ти разкриваш. А “Кадош Барух Ху” (Свят и Благословен от мен) – това е общият Му образ, който впоследствие разкриваме напълно.

“Елоким” – това е частичен образ на Твореца, Бина. А Кетер – това е формата на всеобщото, абсолютно отдаване, която ще се разкрие на всички, когато  всички души се съединят във взаимно отдаване, без никакви разлики помежду им, и свойството отдаване ще се възцари в тях без никакви граници. И даже тяхното его – “каменното сърце” ще заработи за отдаване.

Целият този единен организъм, всички души ще работят изцяло за отдаване, с всичката си сила. Това се нарича Кетер – тази висша светлина, това свойство, от което е започнало творението. Всички останали негови проявления, съответстват вече на стъпалата на неговото спускане, намаляване и скриване, на които творенията само частично го постигат. Защото самият Кетер не постига никого. Ние ще го постигнем само в бъдеще.

Затова имаме много имена на една и съща отдаваща сила – единствено съществуващата сила на природата. Всички останали нейни проявления – това са  видове от частичните й въздействия върху нас, според степента на  нашата способност да ги възприемем. Защото силата е винаги една. Но аз възприемам само нейните ограничени форми – и ги наричам с различни имена.

Да кажем, “Кадош Барух Ху” – това е ограничена форма от тази висша сила, за която изобщо няма име. “Кадош Барух Ху” – това е З”А на света Ацилут, с който ние работим, постигайки го също по части, в определени форми.

Елоким, АВАЯ, Адни, Еке, Шадай – всичко това са явления в мен, в моето желание/кли. Поправяйки себе си, в това поправено кли аз постигам свойството отдаване – и го наричам “Творец”. Но къде се разкрива то? В моето отношение към другите, в моето включване в групата – не външната, а вътрешната група – в нашите общи желания и мисли.

От урока по книгата «Зоар», 11.03.2011

[39534]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - No Comments→