Въпрос: Какво означава постоянно да се намираш в ускорение спрямо духовната цел и как можем да „натиснем газта” колкото е възможно повече сега преди конгреса?

Отговор: В духовното пространство ускоряването е движение. Това е, защото ако не правиш определени действия сега, тогава никоя от твоите предишни заслуги няма да се брои и ти ще изгубиш цялата набрана до сега скорост от предишните действия. Духовното пространство е като празен космос, където няма друга система, от която да започнеш да броиш, и ако не ускоряваш, тогава изобщо не се предвижваш.

Постоянното състояние е равно на нула. Дори ако летиш с 10 мили в секунда, това не се счита за движение и е същото, ако просто си окачен във въздуха. В духовен смисъл ускорението означава скорост и всъщност е действие.

Ето защо няма разстояние между духовните действия. Свършва едно действие, започва веднага следващото, точно както по време на раждането на духовен Парцуф. Това показва, че отношението на човек към групата и на групата към него, трябва да бъде такова, че постоянно да го буди към действие и винаги да възражда желанието му.

От урок на тема “Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 28.03.2011

[39277]

Filed under: Без категория - No Comments→

Нашето настроение определя връзката с духовността, с Твореца, със Светлината, с напълването, което сме имали в света на Безкрайността. Но когато се стремим към добро състояние, ние естествено мислим за напълване и забравяме, че това напълване предполага поправяне, намерението „за да отдавам”.

С други думи, ние преди всичко трябва да придобием намерение за отдаване; напълването ще последва. Следователно, ни е дадено усещането за празнота, липсата на напълване, за да не се фокусираме на него, а на намерението, тоест на напълване на другите, а не на себе си.

Това е необходимо, за да построим в себе си „неутрално” отношение, освободено от егоистично наслаждение, когато можем да използваме напълването заради другите, а не за себе си. Просто си представете какво би станало, ако ни беше дадена способността да напълним себе си егоистично с Висшата светлина! Ние бихме мечтали за нея през цялото време вместо да мислим за това как да напълним другите!

Следователно, Висшата светлина е скрита. По този начин ни е дадена възможност да мислим за Висшето напълване неегоистично, освободени от нашия егоизъм, който не разпознава скритото духовно наслаждение. Дори ако не съм съвсем щастлив и приятелите също не изглеждат съвсем радостни, това е единственият начин да потисна егоизма си и жаждата за наслаждение да заспи, и да използвам това празно пространство за построяване на връзка с останалите.

Това е изключително ценна помощ и трябва да сме благодарни за нея! В противен случай, вероятно бихме останали да прислужваме на егоизма и нямаше да имаме никакъв шанс да се откъснем от него. А тук, даден ми е шанс да търся себе си и изкуствено, в смисъл не според моето желание, но почти от нулата, започвам да рекламирам радост, важността на духовната цел, на обкръжението, на всичко, което ми липсва!

Аз самият пробуждам тази радост и важност, построявам ги изкуствено и ги предоставям на обкръжението. Действам като дете, което играе с играчка, и по този начин я въвежда в живота си. То тегли колата играчка и бръмчи, и изглежда сякаш колата действително се движи и моторът ù работи.

Това е начинът, по който и ние задействаме Висшата система с желанието си. Това желание – единственото нещо, което трябва да достигнем – е нашата молба (МАН). Ние изразяваме нашето желание, така че да го реализираме без никаква охота от страна на нашето его, без предварително усещане, но напълно изкуствено. Така ние започваме да строим нова форма от нулата.

Не би трябвало да се срамуваме от това, че е очевидно изкуствено. Със сигурност не е автентична форма, в смисъл, че не произлиза от предишните ни желания. Напротив, ние трябва да се гордеем, че това не са нашите истински, естествени (егоистични) желания, а е игра на отдаване!

От урок на тема “Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 22.03.2011

[38790]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №1

Въпрос: Занимават ли се членовете на израелското правителство с кабала, и ако да, как влияе това на външната политика?

Отговор: Правителството на страната не знае нищо за науката кабала и ние дори не се опитваме да получим достъп до него.

Защото, какъвто и висок пост да заемат тези хора, колкото и да са образовани, техните ръце са оковани с „окови” като задължения пред партиите, пред опонентите и привържениците – пред всички. Така че те не са способни нищо да направят и променят.

Опитах се да говоря с високопоставени лица и в други страни, но те разбират само методите на управление в плоскостта на този свят – с помощта на парите или силите на армиите, и нищо повече. В крайна сметка това са двете сили, които реално работят в нашия свят. Затова правителствата правят онова, което могат.

Необходимо е да се разбере, че единението между хората не може да се спусне отгоре, от правителствата. То трябва постепенно да се появи долу – от разбирането и осъзнаването на самите хора.

Хората трябва да разберат, че си струва да се съединят, защото тогава ще постигнат любов и топлота, увереност и безопасност, уреден, хубав, спокоен живот в този свят, добри отношения помежду си и с децата, живот без екологични удари и болести.

А освен това в правилната връзка между нас ще постигнем вечния живот, тъй като ще излезем от усещането за живота в своето егоистично желание, стремящо се да погълне всичко в себе си.

В интегралната система започваме да се свързваме с такава връзка, че всеки получава и предава на другия, а той – на следващия и т. н., образувайки затворен кръг, където всички усещат вечното течение на живота – не в телата, а във връзката между тях.

Тогава от всеки ще остане само духовната искра – „точката в сърцето” и връзката между тези точки. В резултат, когато телата умрат, ние няма да усетим тяхната смърт, защото преди това сме се издигнали на духовното стъпало (5).

Ако се намирам на неживото ниво, то нищо не усещам. Съществувайки на растителното ниво, не чувствам неживото като принадлежащо към мен, причиняващо ми болка. Само се храня от него. На животинското ниво, използвам растителното и неживото – те поддържат моето съществуване.

Ако се намирам на стъпалото на човека, тогава използвам всички нива. Мога да си отрежа ноктите или косите – моето растително ниво и не чувствам болка. Защо? Защото косата и ноктите са растителното ниво (2), а тялото, плътта – животинското (3). И затова, мога да си подстрижа косата или да си отрежа ноктите – растителното ниво в мен, и да не чувствам нито болка, нито загуба.

Същото се случва, когато се издигнем на духовното стъпало (5). Дори ако моето тяло умре, не чувствам никаква загуба, защото, съединявайки се с всички точки в сърцето, вече съм осъществил връзка със системата, намираща се по-високо от тялото.

Рабаш казваше, че човекът, който е постигнал духовното, чувства освобождаване от своето тяло – сякаш в края на деня хвърля ризата си за пране. Да се надяваме, че ще стигнем до това…

От 1-вия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39580]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: На практика аз нямам свободен избор. Природата ме управлява. Тогава наистина ли всичко зависи от мен?

Отговор: Творението започва от неживото ниво. После следват растителното, животинското и човешкото. 

Човешкото ниво също започва да се развива от неживото и преминава през същите стадии. Така е протекла еволюцията в продължение на милиони години.

В крайна сметка сме стигнали до стъпалото „човек в човека” и сега сме в процес на търсене. До този момент сме живели като животни – под ръководство, но сега към нас се предявяват изисквания. Искаме това или не, днес трябва да пристъпим към определени действия.

Няколко хилядолетия след Древния Вавилон, отново сме получили в ръцете си методиката за поправяне. Свободният избор и съпровождащата го отговорност започва именно от „човек в човека” – от нивото, на което се намираме сега. По тази причина говорим за абсолютното добро, за целта на творението и за това как да поддържаме правилния курс, за да напредваме без катаклизми.

Осмисленото развитие започва сега, а до този момент егоизмът се е развивал, пришпорван от страданията. Без тези „убождания” той не би се помръднал от място.

Неживата, растителна и животинска природа нямат избор. Човекът, намиращ се на неживо, растително или животинско ниво, също няма избор. Изборът се появява едва сега. Защото сега ти имаш точка в сърцето, с която можеш да се присъединиш към другарите и във вашето единство да намерите Безкрайността.

Без вътрешна борба няма възможност за избор. Ти избираш с кого да бъдеш – с другарите или сам със себе си. Или ние, или аз.

В края на пътя, всички ги очаква абсолютното добро, но ти си получил възможност да избираш и затова веднага можеш да се насочиш към него. За тази цел постоянно се придържаш към средната линия, използвайки едновремено своето „Аз” и обкръжението.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 25.03.2011

[39546]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Статия на деня - No Comments→