Трябва да се опитаме да видим всички състояния, които очакваме да видим след изхода от Египет, докато все още сме в Египет, сега, когато работим в групата. Въпреки силата на егоизма, ние искаме да разкрием духовния свят тук и сега. Само като положим усилия ще привлечем силата, която ще го направи за нас.

Трябва да намерим мястото, в което желаем да сме едно, и да разберем как да положим усилие и да изискваме обединение. Ние правим всичко, което можем, чрез собствени усилия и чрез усилията на висшия. Ние молим, изискваме от Него и Го привличаме да ни помогне, но не забравяме и да дадем своя принос.

Едва когато добием ясна представа за мястото, усилието и характера на нашите действия ще направим правилния избор.

От урок по писмата на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40991]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №7

Отново и отново се връщаме към темата за световната криза. Защото, всъщност тя ни събра заедно. Ако природата не ни водеше последователно към глобалното състояние, към интегралната връзка между нас, то на света не би се разкрила науката кабала, чието предназначение е да ни помогне да се влеем в тази глобална, интегрална система от взаимовръзки. Така че, всъщност кризата е добро предзнаменование.

От историята знаем, че светът винаги е действал по законите на егоистичната природа. Особено успяла в това е Америка, тъй като са я създавали много хора. Подобно на съвременен Вавилон, тя е съумяла да възпроизведе състоянието на Древния Вавилон, откъдето на всички се е наложило да се разпръснат. Тук е формирано потребителско общество, стремящо се колкото може повече да печели и да преуспява в такъв живот. Тази цел е била поставена на всички и на всеки.

Но днес, Земята повече няма възможност да напълва това голямо желание. Седем милиарда души не могат да живеят, както в Америка, а и самата тя не е способна да поддържа себе си. И затова, целият свят държи на своите плещи икономиката на САЩ, за да не се сгромоляса, защото нейният колапс ще обхване всички.

В резултат, общата интегрална схема ни налага такива задължения и ни подлага на такъв натиск, че съвременният свят може да се сравни с лодка в бурно море. Всеки, от седящите в нея, се страхува да направи невнимателно движение, дори просто да се раздвижи, защото на ненадеждната лодка не и трябва много, за да се преобърне и да отиде към дъното, като увлече всички – включително и него.

Внезапно се оказахме в ситуация, от която няма друг изход, освен война. Разпалвайки война, ние тутакси ще прекъснем всички връзки, ще унищожим глобалността и интегралността, и ще се върнем към живота такъв, какъвто е бил – да кажем преди сто години. А после, отново ще стигнем до сегашното състояние. Защото, развитието е естествен процес и на дадения етап, нищо друго не ни предлага. Нашият егоизъм, все пак ни вкарва в единната интегрална система.

Както обяснява науката кабала, можем да разрушим създалото се състояние по пътя на Трета и дори Четвърта световна война. Съгласно четирите стадия на разпространяване на пряката светлина, трябва да преминем през тези четири състояния.
Но има и друга възможност, която сме способни да обясним на света, макар и да  представляваме само малка негова част. Дори сега, малко да знаят за нас,  въпреки това можем да станем известни и да привлечем вниманието към себе си. Тук не помага масираната реклама за милиарди долара – ключът към успеха се крие само в нашето вътрешно единство. Именно неговата сила е тази, която ще води, която ще долети до целия свят.

Като се обединим, ние ще придобием възможността да представим на света новата методика, вместо войната и колапса.

Друго решение няма и много скоро ще стане ясно, че трябва да избираме между двата варианта. За това пише Баал а-Сулам – и изобщо днес, много хора разбират цялата несигурност на ситуацията. Но за съжаление има достатъчно безумци, готови да направят рязко движение и да пуснат ефекта на доминото по целия свят.

От 7-ия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[41313]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Ако бихме видели тази игра на Твореца, то бихме разбрали, че в нашия живот нищо не става, което не би довело към единствената цел – необходимостта да се обърнем към Твореца. А силата, която постепенно, крачка след крачка ни развива  и заставя да се обърнем към Твореца се нарича „Фараон”, верният роб на Твореца.

Той хитро ни лъже, бие и организира трудностите в живота, поставя препятствията на пътя – всичко това е работа на Фараона.

Цялото ни напредване зависи от това, как приемаме ударите на Фараона, разочарованията и предоставящите ни се възможности. В никакъв случай не трябва да смятаме това за случайно, а трябва да виждаме във всичко „управляващата ръка” на Твореца и да мислим как да отреагираме на нея. С помощта на изясняването на тези ситуации, ние и напредваме.

А изясняването става само за сметка на нашето съединяване – тогава ние имаме правилна гледна точка, позволяваща ни да разберем какво иска Творецът. В крайна сметка, Той ще поиска от нас да се обединим, „като един човек с едно сърце”. И ако ние от тази гледна точка разглеждаме всичко, което става с нас, то бързо и правилно ще можем да разкрием какво иска от нас висшата сила.

Това е много просто само, ако човек не се отклонява от правилната точка на наблюдение за тези процеси, които стават с него.

Всички удари и преживявания ни водят към придобиване на свойството отдаване. Защото ние идваме заради нашата гордост и егоизъм, докато всички тези удари и преминати изменения не сформират в нас правилно отношение и позволят да разберем къде се намираме относно силата на отдаване.

Но само като се променим, в същия момент разбираме, че всичко това е било направено от любов. Творецът не е искал да показва своята власт и да ни застави да склоним, Той не ни е ревнувал за любовта ни към Фараона и предаността. Само Неговата огромна любов по отношение на нас, Го е заставила постепенно да ни учи. И Той, а не ние, е страдал повече от всичко, което се случва с нас. Точно, както родителите, които са принудени да правят инжекции на болното дете и да му дават горчиви лекарства.

От страната на Твореца никога не е имало и не може да има лошо отношение към нас, а само една абсолютна любов.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 20.04.2011

[41100]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок №6

На нашите ежедневни занятия ние разработваме методиката на поправяне, изграждайки я от първоизточниците и тяхното разясняване, от въпросите и отговорите. В тези рамки ние създаваме и системата на възпитание.

Тук на нас ни се разкрива особен канал за разпространяване на науката кабала за целия свят. Защото възпитанието – това е главната болка (всъщност, душевна болка) на всички родители. Във всяка точка на света всички се тревожат за своите деца. В Южна и Северна Америка, в Азия и Африка, в Русия и Европа, в Китай и Япония – макар и в различни страни и в различна форма, но проблемът на възпитанието се пробужда днес навсякъде.

И затова светът е готов да чуе за това, което се прави при нас в тази сфера. Ние встъпихме в диалог с ЮНЕСКО – организация на високо ниво, отговаряща за възпитанието в света. Приеха ни много добре, нашите представители вече участваха в две мероприятия в Ню Йорк и Москва.

http://www.youtube.com/watch?v=SSBeEJi9bbw&feature=player_embedded

Открихме, че светът жадува решението на този проблем, а решение няма никой. В ЮНЕСКО възлагат на нас очакванията, а освен това са въодушевени от изобилието на материали, които имаме на тази тема. И действително нашите материали пробиват днес всички прегради. Всяка неделя ние правим 50-100 листа нов текст и заедно с това подготвяме книга, която ще пуснем „на светло” под егидата на ЮНЕСКО. На опашката – има още няколко големи проекта.

Няма съмнение, че ако ни се удаде да създадем едно „добро” поколение, на свой ред, то вече ще знае как да възпитава своите деца. И затова проблемът всъщност е само в това – как да сформираме едно поколение, което ще получи възпитание, а не образование, благодарение на което ние ще съумеем да направим от децата хора в пълния смисъл на тази дума.

На тях ще им е известно защо и за какво живеят, как трябва да се обединяват помежду си, защо започват от разбиването и защо трябва да се поправят. Накратко, те ще знаят как правилно да се отнасят към живота.

Ние реализираме възпитателните програми на група наши деца, в процеса на работа внасяме уточнения и разкриваме много нови подходи. Като пример, открихме, че децата могат забележително да се обучават едно друго: да кажем, 14 годишните обучават 10 годишните.

Защото по-малките виждат в по-големите пример за подражание и искат да бъдат същите. А по-големите, на свой ред, се гордеят със своята роля. В резултат на разликата във възрастта се получава добра спойка. А като цяло, децата, растящи по новата методика, стават съвсем други.

Всъщност науката кабала – това е наука за възпитанието: с нейна помощ ние се възпитаваме. Но сред децата това се проявява особено ярко. Неслучайно всичко е устроено така, че от детството растат в нашите ръце. Работата е за нас, защото те вече са готови да получат от нас методиката на възпитание.

„Учението за Десетте Сфирот” обяснява как израства в нас духовният човек. Ето и детето можем да отглеждаме по тези принципи, провеждайки го през върволицата на годините-стъпъла на зрелостта не само физически, но и духовно. Тази методика ние и се стараем днес да разработим, да построим и реализираме.

Тази година се каним да открием двуседмичен лагер за децата от целия свят. Програмата му ще бъде транслирана в интернет, за да може всяко дете да се присъедини към общото мероприятие, защото това е през ваканцията. Ще се постараем да поддържаме обединението на децата и по-нататък, за да може в крайна сметка да израсне нова международна група – виртуална и физическа.

От 6-я урок на конгреса “We!”, Ню Джърси, 02.04.2011

[40957]

Filed under: Без категория, Възпитание на децата, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Защо в пасхалната нощ трябва да се чете “Пасхалната Агада“, а не откъси от Танаха, както в останалите празници?
Отговор: За всеки един празник кабалистите от миналото са установили за нас определен ред. И, ако човек желае да осъществи в себе си особеното духовно състояние, духовната степен, дори и само като отпечатък на духовното, на него тези ръководства от учителите-кабалисти му говорят, какво да прави във всяко състояние.
Духовният корен се е доходнал  с материалния корен в групата от кабалисти, излезли от древен Вавилон, в тяхната връзка помежду им, и те са осъществили в духовни действия всички земни  обичаи, освен този на последното избавление – извършили са действията в материалния свят, заедно с действията в духовния.

Ако аз съм завършил развитието на ниво НаРаНхаЙ де-нефеш, то аз достигам до ниво нефеш де-руах. Но тук не достигам нивото нефеш де-руах, а със своите три килограма плът, аз излизам от майка си и продължавам да раста. А, по идея съм бил длъжен да започна да се развивам отвън, от една капка семе – както съм започнал и вътре в майката, само че на следващото стъпало…
Всичко това още веднъж подчертава особения, необичайния порядък на Песах – изходът от Египет, който става възможен само благодарение на това, че светлините на голямото състояние идват до светлините на малкото – и за сметка на това ние правим скок.
От урока по статията на Баал а-Сулам “За Агадата”, 18.04.2011

[41016]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Всемирен когрес “Wе!“, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Какви са нашите планове относно възпитаването на палестинските деца?

Отговор: С нас в Кабала се занимават приятели от арабските страни и от други мюсюлмански региони. Не виждам никаква разлика между тези ученици и всички останали.

Има ученици от Палестинската автономия, от Иран, а по  време на уроците постъпват въпроси от хора от Сирия и други места. Една от международните срещи по въпросите на възпитанието в рамките на ЮНЕСКО беше организирана от Саудитския принц, и ние получихме лична покана от него.

Възпитанието се явява световен проблем, и чрез него можем да установим връзка над страните и другите различия. Естсествено, тук присъства въпросът за религията, която е източник на дълбоко разединение между хората, докато ние не утвърдим, по думите на Баал а-Сулам единна религия в света – тази на любовта и отдаването.

В статията същността на религията и нейната цел Баал а-Сулам пише, че няма друга религия освен любовта. Всичко останало са – обичаи, приети от хората. Ще се надяваме, че всевъзможните кризи, и от друга страна нашето разпространение ще заставят света да разбере, че е нужно да се издигне над различията.

Възпитанието, което ние развиваме се явява общо за всичко, в него няма някакви специфики. Затова аз мисля, че веднага след като нашите арабски братя пожелаят да го приемат, станат готови за него, за методиката няма да има задръжки – дори в момента ние вече я пишем и на арабски език. Освен това у арабите още от времето на Авраам има течение: наричано суфизъм. Аз неведнъж съм се срещал с неговите представители в света. Естествено, те разбират, това за което ние говорим, и с тях може да се сътрудничи в разпространението на новата методика за възпитание.

Проблемът е в това, че радикалните кръгове на исляма не ги признават: суфистите са пропъдени от арабския свят и живеят в изгнание в САЩ и Англия. Надявам се, че положението ще се измени, защото природата във всеки случай взема своето. Ние трябва да преминем тези етапи – в Зоар е написано, че развитието ще стане точно по този начин. Скоро преходният период ще завърши и човечеството ще почувства, че се намира в глобалния свят.

От 6-ия урок на конгреса “We!”, Ню-Джърси, 02.04.2011

[41081]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - No Comments→

Глобалистика е знание за общите проблеми на човечеството. Знанието е възникнало в резултат на изследване на проблемите, възникнали след Втората световна война. Изследването на проблема е показало началото на появата на глобални процеси в света. Тяхното решение е изисквало участието на цялото човечество, от решението на което зависи неговото по-нататъшно съществуване.

Тези проблеми са възникнали и са съществували винаги, но като локални и са придобили глобален характер, вследствие на интеграцията на човечеството. Глобалните проблеми са породени не от стихийното развитие на човечеството, а са програмирани от природата в развитието на обществото.

Глобалността на проблемите произтича от появата на световна интегрална зависимост и не могат да бъдат решени от една отделна страна или от част от няколко страни, изолирани от останалите. Глобалността се проявява също в тяхната интегралност – в това, че не е възможно да се реши един проблем без да бъдат решени останалите проблеми.

Глобалността на проблемите принуждава да се прилага глобален метод за тяхното изследване и решаване. Решенията трябва да изхождат от това, че интересите на цялото човечество винаги и във всичко са над интересите на която и да е от неговите части. Отказ от протекционизъм и съревнование. Създаване на пълна взаимовръзка в планетарен мащаб, унищожаване на всички бариери между народите и хората.

Но именно глобалните проблеми ще ни доведат до виждане на човечеството като глобална интегрална система, ще ни разкрият противостоенето „човечество – природа”.

Досега всички стратегии за оцеляване на човечеството, са призовавали към съкращаване на икономическия и демографски ръст. Други са съветвали да се реализира това диференциално по региони, за да може с времето да се изравнят всички региони в света. Постепенно се проявява безсилието на всеки един от подходите за решаване на глобалните проблеми. Защото те могат да бъдат решени от интегралната сила и само чрез издигане над всички бариери от човечеството.

Р. Робъртсън, първият употребил термина глобализация през 1983 година, е смятал, че в човечеството се формира глобално съзнание, което напълно ще измени човечеството. Това е възможно при въздействието на огромни страдания или по пътя на разпространение на кабала – методът за поправяне на егоизма като причина за всички възникващи проблеми.

[41333]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Баал а-Сулам, “Поръчителство”: Все още не е имало готовност да се приеме Тора по вереме на Авраам, Ицхак и Яков. Това е станало възможно едва след изхода от Египет, когато на всеки е бил обезпечен с всичко необходимо, без каквато и да е грижа и съмнение.

Но когато все още са се намирали сред египтяните, определена част от техните нужди по необходимост са били в ръцете на дивите чужденци, пълни със самолюбие. По такъв начин на нито един представител на Израел не се е гарантирало обезпечаване на тази част от неговите нужди, която е била отдадена в ръцете на чужденците.

Ако човек се намира все още в своя егоизъм, което се нарича под властта на Фараона, народите на света в себе си, ако все още не може да се откаже от тези желания, да се издигне над тях и да ги затвори вътре, така че те да не властват над него, а той над тях, в такъв случай той още не е достоен за обединение. Другите не могат да се присъединят към него, а той – не може към другите.

Само при условие, че човек се избави от властта над егоизма си, ако може да се издигне над егоизма, да излезе от робството на различните „управници”, тогава на следващия етап той е готов за обединение и поръчителство.

По такъв начин съществуват ясни етапи: отначало се повдигаме над егоизма, а след това се присъединяваме към единната сила, към поръчителството.

От урока по статията “Поръчителство”, 24.04.2011

[41416]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Примерът с поръчителството на клетъчно ниво е доста убедителен. Можем да си представим как клетките действат за благото на тялото, оставяйки за себе си само насъщно необходимото. Но защо е толкова трудно да си представим поръчителството на нашата човешка степен?

Отговор: Защото ние не виждаме с очите си тази система. Ако можехме да я видим сега, то бихме се лишили от свободата на волята и бихме били принудени да съблюдаваме нейните закони. Ако ме заставят с необходимостта от отдаване, ако имам два избора: да умра или да отдавам всичко от себе си за благото на другите, то тогава разбира се аз се съгласявам: „Вземете всичко, което имам”.

Мен буквално ми опират пистолет в челото:

– Отдай всичко, което имаш!

– Вземете, какво да се прави.

Няма да умирам я – и тогава ще ми вземат всичко. Това е липса на избор.

Ето защо нашата взаимовръзка е скрита от очите ни и не можете да я спазвате. Какво да се прави! Чрез обкръжението аз трябва да достигна до такова състояние, когато сам ще си опра пистолета в челото.

От урока по статията “Поръчителство”, 24.04.2011

[41409]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - No Comments→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №7

Въпрос от дете: Творецът обещал на Ной, че повече няма да има потоп. Защо тогава пак е дошло цунами?

Отговор: Труден въпрос. Не съм свикнал да гледам на Тора, като на исторически разказ. Непоправеността, която се случила тогава – прегрешението на Адам и всички останали прегрешения, чак до наши дни – е само една и едва сега започваме поправянето.

Причината за такива бедствия като цунами или земетресения, които е имало в миналото и очевидно ще има в бъдеще се състои в това, че ние предизвикваме дисбаланс.

Нима Творецът обещава, че няма да има удари? Не. Той обещава, че няма да има потоп, помитащ целия свят!

Потоп означава, че прииждат злобни води и остава само точката в сърцето, а всичко останало се отмива. Това наистина се е случило веднъж – трябвало е да се случи такова бедствие – но не повече. Предстоят ни само поправяния. Но ако не се поправим навреме, то сами ще предизвикаме удари.

Надявам се, че ще можем да ги избегнем, но всички трябва да чувстват вина за случилото се. Защото, щом се е разкрила науката кабала и разбираме, че с връзката между нас ще поправим света, тогава сме способни да предодвратим нещастията.

Спомнете си как Творецът казал на Авраам: „Ако намеря в Содом 10 праведници, няма да го разруша, да направя земетресение”. Но не се намерили 10 праведници и станало земетресение.

Ние притежаваме силата, ако искаме да предпазим света от страдания. Всичко зависи от нас. Надявам се, че ще успеем да го направим, защото трябва най-накрая да се отнесем към това сериозно.

От 7-мия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[41304]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Криза, глобализация - No Comments→