Природата е абсолютно добро и ето защо всичко трябва да бъде оценявано според крайното състояние, до което ни води. Като цяло, „природа” и „Творец” е едно и също. Защо природата подрежда така нещата, че в процеса на развитие ние трябва да преминем през толкова много неприятности, проблеми и отвратителни състояния на пътя към добрата финална права?

Отговорът е прост: Добротата като такава не съществува. Ние я разкриваме само при сравнение със зло. Няма добро без зло и ето защо трябва да разкрием недостатъците заедно с техните възнаграждения отново и отново. Това е единственият начин, по който можем да придобием дълбочина на усещанията. Контрастът между добро и зло ни носи разбиране и на пътя, който води през редица състояния, ние натрупваме опит в прехода от зло към добро.

В това постоянно движение натрупваме цялото зло вътре в нас и над него цялото добро и тогава осъзнаваме пропастта между тях, бездната между безкрая със знак минус и безкрая със знак плюс. Всичко това се случва вътре в нас, абсорбирано е в нас и става нашият съсъд или обемност.

Добро и зло, плюс и минус не могат да съществуват отделно в нас. Няма Творец без творение. Говорим за Светлината само в рамките на съсъд, който вече се явява вътре. Ние не разглеждаме Твореца отделно от творението, което Той е създал. Невъзможно е да се каже дали нещо е съществувало до този момент, защото самото понятие за време, самата основа на възприятие изчезва. Няма кой да каже нещо за него. Всичко е само постижение на творението, въпреки че то е вторично по отношение на светлината – това е само от гледна точка на причина и следствие.

Ари пише: „Ето, че преди творенията да бъдат създадени, Висшата проста светлина запълвала всичко.” С други думи, Светлината вече запълвала реалността, съществувала в нея, обект е на възприятие и усещане. След като са достигнали до тази реалност, кабалистите ни казват за нея. Ние никога не бихме могли да говорим за нещо, което не сме постигнали в нашите съсъди.

От урок на тема “Принципи на глобалното възпитание”, 25.03.2011

[39430]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Много хора смятат, че духовното е обичаен способ да напълнят себе си. Човек си мисли, че много скоро Творецът ще му се разкрие, и тогава той ще може да получи целия свят. Но това е грешна представа, защото всъщност духовното е отдаване.

С други думи, аз се чувствам напълнен не от това, което ми се разкрива, а ако отворя правилно себе си, то аз се напълвам с отдаване. В крайна сметка, светлината никога не влиза направо в кли (желанието), а само когато се облече в отразената светлина. Значи аз трябва да стана отдаващ и да се наслаждавам от отдаването. Но как да направя това?

За да достигне това, човекът се нуждае от обкръжение, което да му въздейства, за да мисли, че отдаването е много важно, високо свойство, че то е напълване. Всеки един трябва да издигне важността на отдаването в очите на своя другар, предавайки му така своята част от поръчителството. И тогава, благодарение на осъзнаването на важността на тази цел, човек получава осветяване, което му помага да се придвижи в духовното.

Но вместо това, човек трябва да разбере, че всичко е игра, тъй като от своето сегашно състояние, той не може да види целта. И затова цялата негова работа се нарича подем към състоянието, което за момента е неясно, недоловимо за него, противно на това, което може да възприеме днес. С други думи, човек трябва непрекъснато да мисли за важността на някаква лъжлива цел. Но тя е лъжлива само за него, защото тя е противоположна на неговото егоистично желание.

Затова обкръжението трябва да възпита човек, да му осигури правилната скала от ценности и да бъде достатъчно силно, за да превъзмогне неговата егоистична природа. А що се отнася до човека, той трябва да подпомага своето обкръжение, да се принизи пред него, да му се подчини и буквално да се разтвори в него. Тогава той ще може да получи от него важността на целта, въпреки своето его, което се разкрива все повече и повече в него.

Иначе той няма да може да се предвижва, тъй като има две сили, които участват в това: силата на отблъскване и силата на привличане. Силата на отблъскване, на съпротива се проявява по естествен начин – това е неговото его. И въпросът лежи само в това, дали ще може да му се противопостави с по-голяма по величие сила, силата на обкръжението, която ще го повлече към духовното.

Затова всеки един трябва да мисли как да организира за себе си правилното обкръжение. Това и означава, което Рабаш описва: „Ние се събрахме тук, за да се издигнем до стъпалото на човека.”

От урока по статията на Рабаш, 04.03.2011

[39113]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Нека ти разкрия една тайна, но само между мен и теб. Слушай: Ние живеем в забележителен, чудесен свят. Всичко е прекрасно, навсякъде цари добро, покой и умиротворение. Но ти не усещаш нищо от това. Ти си изключен, лежиш в безсъзнание, без чувство, без всякакъв проблясък.

Защо? Защото твоята реалност е едностранна. Без да се свържеш с нейната противоположност, ти нищо няма да усетиш. Затова си бил сътворен, а творението не може да различи светлината без тъмнината.

Неподвижен и безчувствен, ти съществуваш в Твореца. Как може Той да разкрие за теб този прекрасен свят – т.е. да разкрие Себе си? Как може Творецът да ти се разкрие?

Има само едно средство: да нарушиш своя сън с капчица злина, така че, вкусвайки я, да се пробудиш и да откриеш себе си в безкрайна доброта. И това е, което Той прави.

Иначе ще останеш завинаги безчувствен. Ти няма да можеш да оцениш своето състояние, да го измериш, да разбереш къде си и кой си. Ти няма да имаш почва под краката си.

През съня ти чуваш и се надяваш, че можеш да привлечеш връзка към тази вечна основа, в която съществуваш, да поставиш себе си в постоянна зависимост от нея и, без значение какво се случва, само чрез нея да измерваш и проверяваш своите усещания.

Когато направиш това, всичко се подобрява за теб – в твоя свят няма зло. Това е така, защото всичко, което ти се разкрива, всичко противоположно, тъмните очертания са призвани само да подчертаят и изтъкнат в твоите очи доброто и светлината.

От урока на тема „Принцип на единното възпитание”, 25.03.2011

[39447]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №1

Много съм радостен да бъда сред вас. Много се радвам, че сме в най-влиятелната държава в света.

Надявам се, че оттук ще можем да продължим разпространението в целия свят. Силите ни тук са достатъчни и към тях ще присъединяваме все нови и нови, за да постигнем целта, обединявайки се помежду си и присъединявайки към нас целия свят.

Много се радвам, че дойдохте тук. През следващите дни ще се учим на обединение и на това, как в нашето единство да разкриваме стъпалата на духовния свят. Този живот не зависи от тялото – той протича над него и в него ние действително усещаме вечната Сила, която цари в природата. Приобщаваме се към тази Сила и скъсвайки с животинското ниво, се издигаме на стъпалото на човека, подобен на Твореца.

Това е по нашите сили и ние сме близо до него. През последната година научихме много и доста постигнахме. Аз чувствам случилите се между нас промени, които са позитивни и много значителни. Надявам се през тези дни, с всички сили да се постараем да реализираме нашето единство.

Защото сме се събрали на едно място и това е много важно. За да преминем от животинското стъпало на човешкото, на нас все пак ни е нужна и такава близост. Ние ще направим това, тук и сега.

Благодаря!

От 1-вия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39600]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

АХА”П на висшия е предназначен да предаде нагоре молбата (МА”Н) на нисшия. Висшият е „по-вътрешен” по отношение на нисшия, а от рисунката излиза, че сякаш нисшият е по-голям от него.

Но само ни се струва, че нисшият обхваща висшия, обличайки се в него – той се облича отвън, именно поради своята непоправеност.

АХА”П на висшия е по-вътрешен, по-скрит, неуловим, той е много по-силен и безкрайно по-голям от нисшия. Затова, АХА”П на висшия усеща и взема от Г”Е на нисшия съдържащата се в тях молба, МА”Н.

Г”Е на нисшия, не могат сами за нищо да помолят – това е желанието за отдаване. АХА”П на нисшия им предава своята молба, желанието да се възроди от информационните гени (решимот). Това желание въздейства на АХА”П на висшия и той усеща молбата, която се нарича МА”Н – и я издига нагоре, в своите Г”Е.

А в отговор на молитвата, Г”Е на висшия привличат светлината, която преминава през тях в АХА”П на висшия, после в Г”Е на нисшия и накрая в АХА”П на нисшия, за да поправи неговите решимот и да възроди този АХА”П за живот.

Единственото, което не ни достига е молбата за поправяне, МА”Н. Нищо не се постига без нея.

МА”Н издига този, който има намерение да получи заради отдаване. И такава молба се издига всеки миг, през цялото време се обновява – едно действие веднага  следва след друго действие. В духовното не съществува пустота, интервал между действията. Ако някакъв период от време е изминал напразно, без молба за поправяне – това е престъпление, „клипа”.

В духовния свят не съществува физическото понятие за време, което тече само по себе си.

Ако всеки миг от своя живот възприемам като проявление на АХА”П на висшия и искам да се прилепя към Него, за да разкрия Твореца, който е „Добър и носещ само благо”, това означава, че търся контакт за своите отдаващи желания (Г”Е) с АХА”П на висшия.

В мига, в който започна да се отнасям към Него правилно, виждам, че Той не се скрива, а е разкрит пред мен и ми свети!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 27.03.2011

[39432]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Световен конгрес “We!”, Ню-Джърси, урок №1

Въпрос: Защо науката кабала е била скрита в продължение на хилядолетия?

Отговор: Науката кабала е била скрита хилядолетия, защото егоизмът е трябвало да се развива, докато достигне максимални граници в този свят.

Сега сме дошли до такова състояние, че всеки от нас, бидейки завършен егоист, е преминал през егоистичния стремеж към храна, секс, семейство, богатство, слава, власт, знания и сега ние усещаме, че никакви земни наслаждения вече не ни напълват.

Това е проблем на егоистичното развитие: колкото и да се предвижваме в егоизма си, все едно ще се чувстваме не напълнени. Тъй като в егоизма, не мога да се напълня, доколкото наслаждението, с което се опитвам да напълня своето желание, в същия момент го гаси, поради противоположността на силите една на друга, както при късо съединение.

Желанието – е недостиг от напълване, „минус“, а наслаждението е напълване, „плюс“. При съприкосновение те взаимно се неутрализират. Затова усещаме, че веднага щом достигнем някое наслаждение, което получаваме от храната, секса и други земни удоволствия – в този момент то угасва.

Но във всеки случай би трябвало да се опитаме да реализираме всички тези наслаждения от храна, секс, семейство, богатство, слава, власт, занимания – и сега сме дошли до състояние, че сме длъжни да се издигнем от това егоистично ниво на степен на единение между нас.

Т.е. всеки човек в по-голяма или по-малка степен е готов да признае, че този живот не му носи наслаждения и в крайна сметка той чувства опустошение – „минус“.

Тогава идваме до следващия етап. Разкрива ни се, че всяка клетка от общия организъм може да съществува само в съединение с другите. Затова науката кабала е била скрита до тогава, докато не възникне жизнена необходимост от съединение.

Днес във всички области на нашия живот ние откриваме, че всички ние сме свързани заедно и няма къде да избягаме от тази всеобща зависимост. Никога в историята си, човечеството не се е усещало толкова зависимо един от друг.

Затова науката кабала е започнала да се разкрива именно сега, за да ни даде методика за правилно съединение.

От 1-я урок на конгреса “We!”, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39577]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: По пътя към целта човечеството преминава през противоположни състояния: природни катастрофи, войни, терористични актове и т.н. Ние трябва да ги приемаме като целенасочени, но какво да правим с простия човешки страх пред тези заплахи? Да слушаш за тях на урок е едно, а да ги преживяваш на собствения си гръб – е друго.

Отговор: Засега все още ни се струва, че опасностите се крият на разни места, при определени обстоятелства. Но работата може да дойде до това, че всяка секунда ще усещаме злото, проявяващо се явно или тайно прокрадващо се.

Въпросът е в това, разбираме ли, че всичко зависи от нас? Със своето несъотвествие на природата, на единството, ние създаваме подобни условия. Влизайки в противоречие с висшите светове, пребиваващи в абсолютен покой ние сами предизвикваме тези ужаси, които след това се прехвърлят на нас.

Съществува програма на развитието, задължителна за изпълнение, но ние не я изпълняваме. И затова няма кого да виним. Причината е в нас. Това е написано във всички кабалистични книги.

Няма смисъл да призоваваме природата към абсолютно добро. По такъв начин тя ни подтиква, „разтърсва ни“, за да можем в края на краищата да заприличаме повече на хора, за да се замислим за живота и неговото предназначение. Разбира се, че това е неприятно, но именно това ни се полага. Заслужихме си го!

„Как могат да стават такива ужасни неща!“ – крещим ние. Хайде да покрещим на самите себе си: защо достигнахме до такъв живот? Хайде да открием книгата Зоар и да прочетем, какво пише тя за това. Свише на нас ни се разкриват не страдания, а недостатъци, които трябва да поправим. Ако не ги поправим, то те се превръщат в страдания.

Така възпитават детето. Отначало му казват: „Направи така. Ако го направиш ти ще се научиш на нещо, ще разбереш нещо. Трябва само да приложиш усилия и да го направиш“. Но то се отказва. Ние му крещим, но то пак не се помръдва от мястото си. Тогава го шляпваме, и в отговор на това то казва: „Лоша майка!“

Така че, в случващото се няма нищо удивително. Ние стоим пред абсолютно добро, а всичко глупаво, което сме направили в света, сме го направили сами. И като добавка към това заради нас страда неживата, растителната и животинската природа.

От урока на тема “Принципи на единното възпитание”, 25.03.2011

[39551]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Всемирен конгрес “We!”, Ню-Джърси, урок №1

На човешкото стъпало в този свят ние можем да изучаваме, опознаваме и до някаква степен да контролираме неживата, растителната и животинската природа. Не по най-добрият начин, но все пак сме способни да я разбираме и в някои неща да я променяме.

Но човечеството, човешкото общество ние не можем да управляваме, и в сегашно време това се проявява все по-ясно. Неконтролируемостта се крие във всичко, каквото и да прави човекът.

Не е по силите ни да отгледаме новото поколение, своите собствени деца. По-рано не се замисляхме за това, но днес се сблъскваме с проблема: младите са абсолютно отделени от нас, и ние нищо не можем да направим.

Ако ни се отдадеше да направим от нея нещо полезно, добро (но истината е, че и ние не знаем какво значи това), тогава поне нашите деца биха заживели по-добре. Всички поколения се надяваха, че техният труден живот ще бъде откупен с успех поне за децата им. Но ето че в днешни дни настъпи преходния период: ние образно казано преминахме върхът на очакванията си и започнахме спускането, вече не разчитайки, че животът на следващото поколение ще бъде по-добър от нашия. И затова хората повече не желаят да правят семейство и да раждат деца.

Всъщност проблемът ни е следният: ако ние желаем да изградим нормален начин на живот за седем милиарда души на обикновено материално ниво, то за това ние трябва да се намираме на духовното стъпало.

Намирайки се на човешкото стъпало (4), аз мога да управлявам по-ниските нива: неживо (1), растително (2) и животинско (3). Но, за да държа под контрол и собственото си ниво  е необходимо да се издигна още по-високо – на нивото на духовното стъпало (5). Тогава от него аз ще бъда способен да управлявам собственото си човешко ниво.

Ето че излиза, че нещата са много прости: за да уредя възпитанието, семейството, взаимоотношенията между хората, бизнеса, екологията, икономиката, за да се справя с новите болести и вируси, аз съм длъжен да знам откъде произтича всичко това, от какво зависи, къде се намират силите, управляващи човешкото ниво. А те не се намират тук. Означава, че ми е необходимо да се издигна на по-високото стъпало.

Ето защо Баал а-Сулам се е радвал на възможността да разкрие науката кабала – на целият свят, а не на себе си и една шепа интересуващи се. И въпеки че днес тази “шепа“ е израснала до няколко милиона души, гледащи ежедневно нашите уроци и материали, все пак става въпрос за всички хора в света.

Скоро ние ще достигнем до такова състояние, което и да се описва не трябва. Без минимални сведения за това как се упавлява този свят от петото стъпало (духовното), човек не би успял да преуспее в нито една сфера в обществото. И сега  програмите, които ние инициираме в полза на семейството, страните и света буксуват и се сриват.

Така че, кабала не е необходима само за това – ние с вас да влезем в духовната реалност. Всички големи кризи се складират в една всеобща мултиситемна криза, която подтиква целия свят към подем на новото стъпало.

Ние се различаваме от целия свят по това, че на четвъртото стъпало сме получили “точката в сърцето“ – желанието да възлезем на петото стъпало. Нас ни дърпа напред добрия порив, а останалият свят е подтикван към това от големи страдания, подтиквайки го отзад. Нас ни мамят с “бонбонка“, поради нашия стремеж към нещо хубаво, а останалите се движат от безизходност, “под ударите на пръчката.“ те са точно като зверчета, незнаещи накъде да помръднат, как да се справят с бедствията, възникващи повсеместно. И това е само началото.

От 1-я урок на конгреса “We!”, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39591]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→