Въпрос: По пътя към целта човечеството преминава през противоположни състояния: природни катастрофи, войни, терористични актове и т.н. Ние трябва да ги приемаме като целенасочени, но какво да правим с простия човешки страх пред тези заплахи? Да слушаш за тях на урок е едно, а да ги преживяваш на собствения си гръб – е друго.

Отговор: Засега все още ни се струва, че опасностите се крият на разни места, при определени обстоятелства. Но работата може да дойде до това, че всяка секунда ще усещаме злото, проявяващо се явно или тайно прокрадващо се.

Въпросът е в това, разбираме ли, че всичко зависи от нас? Със своето несъотвествие на природата, на единството, ние създаваме подобни условия. Влизайки в противоречие с висшите светове, пребиваващи в абсолютен покой ние сами предизвикваме тези ужаси, които след това се прехвърлят на нас.

Съществува програма на развитието, задължителна за изпълнение, но ние не я изпълняваме. И затова няма кого да виним. Причината е в нас. Това е написано във всички кабалистични книги.

Няма смисъл да призоваваме природата към абсолютно добро. По такъв начин тя ни подтиква, „разтърсва ни“, за да можем в края на краищата да заприличаме повече на хора, за да се замислим за живота и неговото предназначение. Разбира се, че това е неприятно, но именно това ни се полага. Заслужихме си го!

„Как могат да стават такива ужасни неща!“ – крещим ние. Хайде да покрещим на самите себе си: защо достигнахме до такъв живот? Хайде да открием книгата Зоар и да прочетем, какво пише тя за това. Свише на нас ни се разкриват не страдания, а недостатъци, които трябва да поправим. Ако не ги поправим, то те се превръщат в страдания.

Така възпитават детето. Отначало му казват: „Направи така. Ако го направиш ти ще се научиш на нещо, ще разбереш нещо. Трябва само да приложиш усилия и да го направиш“. Но то се отказва. Ние му крещим, но то пак не се помръдва от мястото си. Тогава го шляпваме, и в отговор на това то казва: „Лоша майка!“

Така че, в случващото се няма нищо удивително. Ние стоим пред абсолютно добро, а всичко глупаво, което сме направили в света, сме го направили сами. И като добавка към това заради нас страда неживата, растителната и животинската природа.

От урока на тема “Принципи на единното възпитание”, 25.03.2011

[39551]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →