Entries in the '' Category

Питам за другарите

Въпрос: Физическите действия помагат за обединението. Без тях ми остава само мисленно да си представям какво е единството  с другарите. Как да премина от външното към вътрешното?

Отговор: Това ще дойде. Има различни състояния. Естествено, началото на пътя е свързано с физическите действия, по време на които ние да можем да си представим общото обединение.

Тук е важно да се помни, че нашето напредване не се основава на  усилията  на един човек. Защо ти помагат само общите физически действия? Защо не чувстваш сега вътрешното единство? Защото другите не са загрижени за това, ти да почувстваш това единство. И самите те са в същата ситуация.

Започни да бъдеш загрижен за другите, а не за това, колко правилно или неправилно си представяш ти нашата взаимовръзка. Тъй като така или иначе в абсолютно всички нас работи егоизмът. Започни да мислиш за това – другите да почувстват нашето общо обединение. Започни да се загрижваш за тях – и твоята работа ще ти се върне към тебе стократно. Точно и това е молитвата на многото, молитвата за многото.

От урока по статията от брошурата към  “Песах”, 14.04.2011

[40659]

Желано и действително

каббалист Михаэль ЛайтманИзлязохме на нов етап и започваме да разбираме, че изолирани хора просто няма, че цялото човечество всъщност е едно цяло. В това единство е включена неживата, растителната и животинска природа и само вътре в него възприемаме реалността.

Вече се приближаваме до такова разбиране за света. Необходимо е само да запазим неговия проблясък и да се стараем през цялото време да гледаме света през тази призма.

Заобикаля ни многобразие от хора и действия, частите на реалността ни се струват раздробени и независими една от друга, а ние трябва да ги обединяваме, да ги спояваме в едно цяло. В това се състои нашата работа, изискваща големи усилия. А освен това, необходимо е да търсим своето място в тази реалност, да се грижим за себе си и отново да се връщаме към единството…

Лошо е, ако човек не гледа на всичко това като на един завършен „слайд”. В такъв случай той несъмнено греши. Преди всичко, необходимо е състоянието да се види, колкото се може повече поправено и вече после, през тази призма, да погледнеш своята картина – реалността, развиваща се пред теб в усещанията. По този начин създаваш два екрана, две картини: желана и действителна.

Първата картина е цялостното съвършенство, което си представяш. А втората е несъвършенството, представящо се в твоите усещания. Защото ти виждаш света така, а другите иначе. Между тези две картини са и твоите вложени старания, водещи към последващата молитва за поправяне.

От урок по статия от брошурата за Песах, 14.04.2011

[40695]

Възприемане на действителността: поправяне на отклонението

Човек много греши, ако невярно си представя общата картина на действителността. В нея сметката се води не с отделния индивид, а с единния механизъм, какъвто е той всъщност.

Всички ние сме едно цяло, и не съществуват никога единични молитви, а има само молитва на множеството за общата система, която е невъзможно да се раздели на части.

И затова човек трябва постоянно да работи срещу своята въображаема обособеност, срещу целта, която му се струва лична.

Той трябва непрекъснато да се бори с пречките, рисуващи пред него разбитата действителност, вместо единната душа, пълна с висша светлина, според закона за подобие на свойствата.

Ако човек не коригира отклонението от истинската картина – тогава, разбира се, неговите действия са лоши и неправилни. Те само го карат да описва все нови кръгове, докато не открие грешка в диагностиката на истинското положение на нещата и не дойде до истинската молитва.

Цялата ни работа е да различаваме погрешността, отклонението от това, което съществува в действителността. Ние се вслушваме в думите на кабалистите или сами се опитваме да си представим действителността, за да открием разминаването, над което трябва да работим и да молим за поправяне.

Ние трябва да си представяме единството на Исраел, Тора и Твореца, да се стремим да изпълняваме съветите на кабалистите. Това е необходимо, иначе се отклоняваме от истината и попадаме във властта на лъжата, без дори да го съзнаваме.

От урока по статия от брошурата за Песах”, 14.04.2011

[40698]

Залежите на моите желания

Въпрос: Външният свят създава множество пречки за вътрешната работа. Защо той все пак е необходим?

Отговор: Ако ти не би бил свързан с външното общество, ако ти не беше “разпръснат“ сред хората, твоето поправяне би заело много повече време, стотици години.

Отвън на теб ти разкриват пластовете на твоето собствено егоистично желание,  все още много далечни от поправянето. Хората, с които ти работиш и се сблъскваш в живота, техните желания и намерения – това всичко са “слоеве“ от твоите желания, които още не са достигнали до етапа на поправянето.

Нима не съществуват извън теб? Не. Ти виждаш себе си. Те изобщо не са странични – в теб са всичките тези свойства, изглеждащи ти чужди хора.

Няма нищо извън човека. Трудно се съвместяват различните ракурси, те никак не се съчетават в единно изображение – и така ще бъде дотогава, докато ние не встъпим в духовния свят. Но все пак когато ти се стараеш да си представиш единството на противоположностите, това ти помага по пътя. Объркванията сами по себе си са голямо поправяне. Не се страхувай, да се объркваш: всички части се събират заедно, а после светлината ги съединява.

От урока по статията от брошурата към “Песах”, 14.04.2011

[40688]

Египет, където тече мляко и мед

За хората Песах е исторически празник, свързан с излизането от Египет: „Някога сме били роби, построили за Фараона няколко града и пирамиди, а след това сме се освободили”.

Но в действителност ние не празнуваме датата от календара на историята. Защото днес ситуацията е много по-лоша от тогава.  Достатъчно е да сравним положението на народа на Исраел в Древния Египет със сегашното му състояние – и веднага ще се втурнеш да целуваш ръцете на Фараона, само и само да те пусне да се върнеш обратно.

Евреите живеели в земята Гóшен – най-благодатния край на Египет, с най-плодородните земи и охранени стада. Прави каквото искаш, защото Фараонът не само властва, но и те пази. Никой няма с пръст да те докосне – каците са пълни с месо, мрежите – с риба, а в хранилищата има плодове. Ти си „роб”, само защото трябва да слушаш Фараона. А това означава: действай така, както ти заповядва твоят егоизъм и нищо повече.

Евреите живеели добре и неслучайно роптаели пред Моше: „Къде са месото и рибата, лука и чесъна, които ядяхме в Египет!? Беше ни добре, къде ни заведе?

За какво си спомняме на този празник? Нима тогава сме били заобиколени от ненавистници, както е сега? Напротив, възползвали сме се от всички блага, а властта на Фараона ни е защитавала от враговете. В своята страна той ни е позволявал да живеем както искаме – на отделна територия, според собствените си закони. Какво лошо има в това, в сравнение с настоящата ситуация?

Днес, както пише Баал а-Сулам, ако евреите можеха да се преселят в други страни, в Израел нямаше да остане почти никой.

Трябва да разберете: Египет се превръща в затвор, когато се замислиш за духовното изгнание, когато не ти достига Твореца. Ако не е необходимостта от духовно спасение, Египет, сам по себе си, е земя, в която текат мляко и мед. Тук имаш всичко, освен Твореца, освен отговора на въпроса за смисъла на живота. Всичко останало е в изобилие – живееш царски живот, но не ти достига само едно: „Искам отдаването и любовта към ближния”.

Когато започнеш да искаш точно това, тогава ще видиш Египет като изгнание. Само това го няма тук – любовта към ближния. И ето, излиза, че празнуваме Песах в памет на хубавия живот в Египет, а не за спасението, от което никой няма нужда. Защото да излезем от Египет означава, да захвърлим всичко, което имаме, освен любовта.

Усещаме ли в себе си изгнанието? Напротив – хората не разбират за какво става дума. А любовта към ближния трябва да стане единственото ти желание. Моше иска от Фараона:

– Пусни моя народ! Искам да напусна!

– Какво не ти достига, Моше? Израсна в ръцете ми. Остани принце египетски. Защо правиш революция? Заради любовта към ближния ли? Да не си полудял!

Само в края на пътя Египет става за нас страна на изгнанието. А дотогава имаме достатъчно от всичко, освен отдаването.

Излиза, че празнуваме в чест на това, че някога не ни е достигала любовта към ближния. Само ако можехме действително да го обясним на народа и да покажем истинското положение на нещата в наши дни. Нима днес сме съгласни да оставим сития живот заради любовта към Твореца, към ближния, към другарите, заради взаимното отдаване, взаимното участие? Близо ли сме до това? Заслужено ли празнуваме празника на освобождението!

Защото става дума за освобождаването от егоизма, когато той има всичко, а аз искам да избягам от това, ненавиждам изобилието, не го искам. Не ми е нужна обилната храна, нито безопасността, нито комфорта и здравето – нищо. Готов съм да се задавя с водата в Граничното море или да изсъхна от жажда в пустинята, само и само да се измъкна от оковите.

Така че искаме ли да бъдем на свобода?

От урок по статия на Рабаш, 13.04.2011

[40588]