Всемирен конгрес “We!“, Ню Джърси, урок №6

В рамките на масовото разпространение на науката Кабала, темата за възпитанието се оказа много необходима. Този канал изведнъж се откри широко пред нас: всички са готови да установяват контакти, и да се вслушват:  “Само ни посъветвайте какво да правим с подрастващото поколение, към което ние не сме в силите си да се обърнем“.

В работата с нашите деца става нещо съвсем друго:

по техните въпроси и отговори, по тяхното отношение към живота се вижда, че те представляват съвършено друго поколение. Ние сме вложили в тях големи усилия – ще се надяваме, че това ще послужи на всички нас.

Текущата година, ние обявихме за година на възпитанието. Третата част от сутрешните уроци посвещаваме на разработката на принципи, на чиято основа по-късно ще сформираме методиката. Материалът вече започна да се оформя, така че всички вие скоро ще го получите на всички езици.

Освен това, много е важно да включим децата към нашия детски сайт, да се стараем де ги подтикваме, давайки им различни призиви за участие. За нас е нужно да развиваме връзката между тях – и това обезателно ще донесе успех. Ние ги приобщаваме към кабалистичните източници, и така по много лесен начин и в проста форма ги обучаваме на обединение, а в това време от тези източници струи светлина – и така разкриваме колко са се развили всичките чеда.

За пример ще кажа, че в Израел, ние записваме 13-14 годишни деца в университети. Тях все още не са готови да ги приемат на курс по психология, предполагайки, че те са нормални деца – така че те ще се изучават в  специалности като образование, комуникация и други. По такъв начин на 17-18 години младите хора вече ще са получили атестат за зрялост и университетска диплома. И те са готови за това.

Освен това и нашите наставници и някои от родителите също ще се изучават заедно с тях. Тъй като става въпрос за диплома за преподавател,

а образованието – това е и нашата специалност. Ние трябва да станем учители, възпитатели на целия свят. Надявам се, че вие ще приемете това като добър съвет.

Ние обсъждаме съвместни програми с ООН и Юнеско. В течение на една година вие ще получите от нас множество книги, филми и игри по възпитението. Ще се постараем да създадем в интеренет голям детски портал, разпределен за поетапното напредване, а също и виртуално съобщество, което ще позволи на децата да почувстват себе си много по-сплотени, отколкото сме ние. И целият свят ще бъде на тяхно разположение, така че те да се сплотят по цялото Земно кълбо, въоръжени с методиката, знанието, образованието и да станат хора – в пълния смисъл на думата.

От 6-я урок на конгреса “We!”, Ню-Джърси, 02.04.2011

[40955]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - No Comments→

Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок №5

Въпрос: Не може ли едно от препятствията в напредването по духовната стълба да стане самото обществено устройство?

Отговор: Иначе казано, как да преминем от егоистичния свят в духовния или в свят с уравновесено потребление?

Тук има много нива. Ние сега стоим пред първото от тях, когато човечеството започва да разбира, че то трябва да се ограничи, защото богатствата в земните недра и природата като цяло не принадлежат нито на отделните хора, нито на държавите.

Но за да се направи съществуването на 7 милиарда души възможно и да не се „изядем” един друг, на нас ни е необходимо да достигнем до равновесие, както между себе си, така и между нас и природата. Това вече е ясно на всички здравомислещи хора. Проблемът се състои само в това, как да достигнем до това?

Самият преход всъщност е егоистичен. Може би ние ще съумеем да помогнем в това, но аз смятам, че такъв преход ще се случи подобно на това, което се случи в много страни. Защото ние сами виждаме, как на улицата излизат милиони хора, и сменят обкръжението, обществото и правителството.

Ние тепърва ще видим какво нашествие от емигранти ще има в Европа, и как те напълно ще я погълнат. Мислите, че САЩ се намира далеч от Африка или от Южна Америка? Съвсем не. И доколкото природата ни задължава да установим равновесие помежду си и равновесие с нея самата, – то няма друг изход за нас. Природата се стреми към хомеостаза – нищо не може да се направи с това.

Засега това все още няма отношение към духовното поправяне, а самият процес е необходим за нашето съществуване: за да не изпитвам страх пред съседа, че той може да дойде и да ме убие, а следователно, аз трябва да споделя с него безизходността.

И надеждата за това, че въоръжението и силата, които имат развитите страни, ще им помогнат – е илюзорна. Рим е паднал, бидейки по-силен. Въпросът е в това как да достигнем до следващия етап, когато ние ще открием, че не е по силите ни да постигнем справедливото разпределение, което изисква природата?

Каква компенсация ще дадем на човека, на неговото егоистично желание да стане по-голям, по-силен, по-богат? С какво ще го поддържаме? Хората не могат през цялото време да останат на животинското ниво на развитие, защото нашето его се развива и ще изисква още повече.

Човечеството няма решение на въпроса: Какво възнаграждение ще получат хората, дошли до разпределението, основано на исканията за справедливост, с какво ще напълнят своето его?

Получава се, че ако искаме всички да останат животни, еднакви – с това сами разрушаваме човека, защото нивото „човек” е по-високо от нивото „животно” във всеки от нас. Тук е задължително да има духовна компенсация, и това е подвластно само на науката кабала.

Преди 90 години, това са искали да постигнат в Русия, извършвайки революцията. На всички е известно, какво се получи три тях, в резултат. И всичко е, защото обикновеният човек не получи компенсация за това, че е трябвало да бъде равен с останалите. Защо трябва да се удовлетвори със стандартна квартира, със средна заплата, обезпечаваща му пенсионните отчисления, отпуск и нормално съществуване? Защо трябва да се задоволява само с това?

А засега, ние напредваме в съответствие с програмата на природата, за да може постепенно да я представим на човечеството в тази степен, в която то започва да разбира, че няма друг изход, и стигне до относително равно разпределение.

Затова, ако ние не дадем на човека духовна компенсация, то няма да можем да реализираме закона за равновесие с природата. И за това, на нас ще ни потрябва знанието на науката кабала.

От 5-я урок на конгреса “We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40864]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

Настъпи особен период – празникът Песах. Сякаш ни обгръща лека мъгла, предизвикана от умората и излизането от привичното състояние. В целия свят сега е особено време, когато действат обкръжаващите светлини, съгласно реда, произтичащ от закона за клоните и корена.

А освен това, ние встъпваме в празника, който има най-непосредствено отношение към нас. Няма духовен корен, който да ни е по-близък и необходим, от Песах. Само това искам аз. Излизайки от егоизма, ние отново и отново си напомняме за изхода от Египет и само го поправяме още, и още през целия оставащ път, до самия край на поправянето. В крайна сметка трябва напълно да се откъснем от Египет, до такава степен, че да го обърнем в противоположност – в отдаване.

Сега можем да направим откъсването – тази задача и стои сега пред нас. И не е важно, че сме малки, че не разбираме всичко. Нека не ни достига много – така ще бъде винаги. Усещането на тъмнина, обърканост, размътване на чувствата и разума – всичко това е необходимо. Трябва да ни отвличат – и в това сякаш няма недостатък. Всички ние чувстваме себе си смутени, объркани, слаби и т.н., всеки е готов само да спи. Това е най-доброто, оптималното състояние за нас.

И заедно с това, трябва да прилагаме добре контролирани и изострени усилия в направлението на нашето единство. Ако ни влече към сън – може и да поспим, но с правилното намерение, че даже и в това действие да сплотяваме точките в сърцата, и да заспим, неразделяйки се вътрешно един с друг.

Единството трябва да се „пробива”. Да се влезе вътре, независимо от сънливостта, – и ти започваш да получаваш пробуждане от другите.

На всеки от нас не му достига взаимовключване. Защото, ако аз съм включен във всички, а всички – в мен, това ще ми даде силите на стотици хиляди души. Това е резултат от поръчителството и ако не го изпълним, нищо не постигаме. Ние трябва да направляваме себе си към реализацията на единството.

Тази вечер с целия свят ще направим празнична трапеза, и главното ще бъде не това, че ядем и пием, не самият пасхален седер. Всичко това са обичаи, а главното е: възнамеряваме ли да се издигнем над своя егоизм към любовта и обединението?

Това е изходът от Египет. Всичко останало са тълкувания. Всички празнични атрибути – тава са само знаци, признаци на единното усилие. Ако аз оказвам натиск върху себе си, заедно с останалите, то с този натиск преминавам целия пасхален седер. Той ми се разкрива.

И затова сега на нас ни е необходимо мощно пробуждане. И ние действително сме способни да пробием. Защото виждаме как висшата сила ни подтиква напред, постоянно ни организира, грижи се за нас. Сега е необходимо да окажа натиск от своя страна и аз не виждам никакви прегради за това. Неголямо размътване на чувствата – нима това е Фараонът?

Не трябва да очакваме, че някога ще бъде по-лесно. Ние винаги се движим срещу желанията и помислите. Винаги ще те надвива съня, винаги ще те отвличат странични неща, винаги ще се объркваш. Такъв е пътят.

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40985]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Молитва - No Comments→

Цялото развитие става по четирите стадия на АВАЯ, които се получават от комбинацията на двете свойства: желанието за наслаждение и желанието за отдаване, започващи да се свързват едно с друго.

Отначало преобладава желанието за получаване, след това желанието за отдаване, след това те действат заедно, и в крайна сметка се получава последният стадий Малхут, желаещ в своите егоистични желания да властва над всичко.

Затова, когато светлината въздейства на желанието, предизвиква неговото развитие по 4-те степени – до „стадий далет”. Такъв е законът на духовната физика. В резултат става развитие по стъпалата: нежива, растителна, животинска, човешка. И самият човек също се развива по тези 4-ри стадия: неживо, растително, животинско, човешко ниво вътре в човека.

И затова, ние всеки път трябва да влизаме в някакво състояние, да постоим в него, и да усетим неговия недостиг. Ние стоим на някакво стъпало на развитие, докато не разберем неговата недостатъчност и започваме да търсим следващото стъпало. Всичко това става съгласни закона за 4-те стадия на развитие, по който вътре в текущото стъпало винаги е заложена обратната страна на следващото, притегляща ни към себе си.

Затова ние отначало се наслаждаваме на всяко ново достигнато състояние, а след това започваме да усещаме себе си в него като в „изгнание” – то става недобро, недостатъчно. Така в „мъртвото” състояние на нас не ни достига „растителният” живот, на „растителното” стъпало – не ни достига животинското, а на животинското стъпало – не ни достига човешкия живот. А какво не достига на човека? – Творецът!

Така ние преминаваме тези 4-ри етапа, които се наричат 4-те изгнания, и всеки път усещаме себе си в „изгнание”, за да пожелаем да излезем от това състояние. И всеки път, когато вече не сме в състояние да останем в това състояние, защото усещането за недостиг става непоносимо, ние преминаваме в ново състояние – и този преход се нарича „освобождение”.

И така, съществуват 4-ри изгнания и 4-ри освобождения. До днешния ден, в нашата човешка история сме преминали 4 изгнания и 3 освобождения и стоим на прага на 4-тото, последно освобождение.

В нашето днешно състояние ние имаме всичко, освен Твореца – усещането за Него, връзката с Него, за да почувстваме Неговото свойство – отдаване и любов към ближния! Ако на човек не му достига именно това, значи, той е достигнал последния стадий – усещането за недостиг от разкриването на Твореца.

Не съществува по-голям недостиг – това е последният! Вижте, какъв недостиг трябва да достигнем в своите усилия, упражнения, съвместна работа. Човекът трябва да провери – действително ли му липсва именно това? Ако не – той все още не се е доближил до освобождението.

Макар, че е възможно, ако около него има силно обкръжение, за което вече е определено да излезе от изгнанието към освобождение, то те ще го изнесат заедно със себе си – като старец, жена или дете. Преди всичко, излизат мъжете (гварим), тоест тези, които са способни на преодоляване (медгабрим) и изтеглят след себе си всички останали – някак им помагат и ги водят. Главното е останалите да бъдат готови да се присъединят към тях и да не се съпротивляват – искали сте да излезете, но просто сами засега сте били слаби и не сте притежавали достатъчно сили, за да се съедините. Но не сте били против това!

Тоест, на нас ни е необходимо да достигнем състояние, когато ще усещаме недостиг, именно на свойството отдаване и любов, единство, поръчителство – това е състоянието, което се предшества от духовното раждане!

От урока по статията на Баал а-Сулам “За Йехуда”, 18.04.2011

[41019]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо преминаването от едното робство – на Фараона (властта на егоизма), към другото робство – на Твореца (властта на светлината), се нарича свобода?

Отговор: Робство или свобода се определя от това, как аз мога да използвам своята природа. Ако аз нямам избор и съм принуден да я използвам така, както тя ми диктува – това означава, че се намирам във властта на своята егоистическа природа, под гнета на Фараона. Тогава моето отношение към тази власт зависи от моето стъпало.

Ако установявам, че властта на егоизма над мен – това е зло, то започвам да усещам изгнанието. А усещането на изгнание има 4 стадия или „400 години”, в течение на които аз се развивам, докато не започна да осъзнавам, че изходът от изгнанието е възможен само с помощта на висшата сила, таяща се вътре в егоистичната природа. Аз я разкривам в последния 4-ти стадий. След това излизам от изгнанието.

Ако в своите вътрешни изяснявания разкривам своята зависимост от Твореца, който се крие вътре във Фараона и е ожесточил неговото сърце, ако откривам Твореца вътре във Фараона и разбирам, че Той специално ми устройва тези спънки, а Фараонът е само Негово облекло, зла маска, ако виждам през тази дреха Твореца, то се отнасям към тях двамата с разбиране.

Разбирам за какво ми е необходим Творецът, а за какво – обличането и как обличането ми помага да разкрия Твореца, защото иначе не бих могъл да Го разкрия. При това трябва да пазя това външно облекло, защото без него няма да мога да видя вътре висшата светлина, свойството отдаване. Именно, с помощта на обличането аз правилно се отнасям към светлината, към свойството отдаване, към Твореца.

Ако построявам в себе си правилно отношение, зрял подход, като не желая обличането да изчезне, разбирайки, че Фараонът ме приближава към Твореца, че именно чрез него мога да видя Твореца, и по никакъв друг начин, то напредвам по стъпалата, наречени „400 години”.

И ако работя правилно, то мога да изляза от Египет преди изтичането на 400 години, преди окончателния срок на изгнанието. Защото Тора говори за напредване по пътя „беито” (в своето време). И защото, там се споменава различна продължителност на изгнанието – 400 или 210 години, в зависимост от контекста.

Главният признак на моята готовност за изход от Египет – това е моето правилно отношение към Фараона и към Твореца, когато аз знам как реално, по правилен начин трябва да се издигна над Фараона и намирайки се между тях двамата, да определя своето напредване.

Защото свободата не означава, че се покорявам на Твореца, вместо на Фараона. Но аз предпочитам, ценя свойството отдаване, то е важно за мен, само по себе си, а не по силата на изгодата от него, в сравнение с получаването.

Творецът е велик не затова, че за мен, Той е предпочетеният пред Фараона, макар че само по такъв начин започвам да Го разкривам, като „преимуществото на светлината пред тъмнината”.

Осъзнаването на величието на Твореца – това е резултат от въздействие на светлината. Аз започвам да разкривам, че изключителността и ценността на свойството за отдаване, само по себе си е над всичко, без всякакво сравнение с получаването. Творецът е велик, не на фона на Фараона, а сам по себе си. Но, това настъпва в резултат от въздействието на светлината.

От урока по Книгата „Зоар”, 14.04.2011

[40668]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - No Comments→