Завърши конгресът в Америка, и още на момента трябва да започнем подготовка за следващия конгрес, който ще се проведе в Москва. Няма време да изпадаме в униние, а после да се чудим как да се измъкнем от падението. Нямаме това право.

Да допуснем – аз съм настинал, но в къщи имам и малко дете, което също се е разболяло. За какво ще мисля аз – за своята болест или за неговата? Разбира се, че ще положа всички сили да излекувам него.

И тук е същото! Пред нас сега стои много по-сериозен проблем, и нима ние можем да си позволим да униваме?!  Няма време за това, за подготовка остават само два месеца! А времето ще се компеpсира още повече, затова трябва да се подготвим отсега за това. Точка!

А вие ми разправяте, че се намирате в някаква меланхолия, като в мъгла.. За какво изобщо говорите?! Няма нито миг за губене! Аз веднага след конгреса започнах да мисля за следващия, още по пътя от Ню-Йорк към Торонто.

Нашата работа е съвсем проста: да укрепваме връзката между нас, докато вътрешното ѝ напълване – взаимното отдаване един на друг не се отъждестви с  отдаването на Твореца, да стане съвършено подобно с Неговото и равно по големина и качество.

От урока по статията “Предисловие към Птиха”, 08.04.2011

[40212]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →