Световен конгрес “We!”, Ню-Джърси, урок №4

Зоар е особена книга. Тя е написана на езика на иносказанията /мидраш/, в поетична форма, а Баал a-Сулам е добавил към нея своя кабалистичен коментар. Затова ние изучаваме и иносказателното повествование Зоар и същият разказ в кабалистично изложение, на научен език, където се говори за сфирот, парцуфим и светове.

Баал a-Сулам пише, че е назовал своя коментар „Стълба” (”Сулам”), тъй като, ако желаеш да достигнеш високо, прекрасно стъпало, не ти достига единствено стълба. Ако са ти приготвили стълба и ти умееш да я използваш, знаеш как да се изкачваш по нея, – ти вече се издигаш към този прекрасен връх. Какъв е този връх?– Пълно поправяне (Гмар Тикун).

Всички кабалистични книги, които изучаваме, в крайна сметка трябва да ни доведат до въодушевление от книгата Зоар. Трябва само да се обръща внимание на намерението по време на обучението. Когато четем книгата Зоар това наистина е жизнена необходимост, защото е жалко да пропуснеш шанса и да не получиш светлината, намираща се в нея в такава концентрирана, силна форма, предназначена именно за всички души, които ще могат да се поправят чрез тази светлина.

Затова авторите на Зоар – раби Шимон със своите ученици, са написали в тази книга, защото само това поколение, което започне да се пробужда към духовното, ще се удостои да разкрие тази книга, ще започне да се издига с нейна помощ и ще успее да се поправи.

И така се е случило, всъщност: в продължение на почти две хиляди години книгата Зоар е била скрита, за нея нищо не се е знаело и е била разкрита едва преди няколко столетия. Но и тогава хората не са знаели, какво да правят с нея, – докато Баал а-Сулам не написал коментар към тази Книга. Четейки я заедно с този коментар, ние можем да разберем за какво говори Зоар.

Оттук следва да разберем колко тази Книга е важна, ценна и особена. Пристъпвайки към изучаването на Книгата Зоар, ние сме длъжни да се отнасяме към нея много деликатно, защото светлината в нея е толкова велика, че може да донесе както полза, така и вреда.

Ако пренебрегваме намерението и я четем не за да се поправим, не заставаме под нейната светлина като под поток от жива вода, която ни умива, в постоянно очакване, че тя ще ни очисти и поправи, – ако ние не мислим за това, още повече огрубяваме душата си, добавяйки и авиют (дебелина) на желанието. И обратно, ако я четем правилно, чувстваме много силно въздействие.

От 4-я урок на конгреса “We!”, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39861]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Молитва, Намерение | Add Comment →