В материалния живот действа правилото: „следвай мнозинството”. Това трябва да ни е ясно! Тъй като според логиката на нещата, ние трябва да говорим с човека съгласно неговото ниво и да се обръщаме към масите според това, колко те могат да понесат.

Ние обясняваме само реално изпълнимите условия, посредством които хората могат духовно да се развиват. По такъв начин именно мнозинството определя нашия подход.

Точно така на малките деца между 3 и 5 години не трябва да им поставяме условия, подходящи за деца от 10 години и нагоре.

И затова, що се отнася до обикновения живот ние трябва да „следваме мнозинството”. Например, в нас винаги възниква проблем как да обясним насъщно необходимата потребност. Баал а-Сулам казва, че всички трябва да бъдат обезпечени с насъщното в живота и никой не трябва да получава свръх това. Не е важно дали човек е велик или малък, преуспяващ или не – какъвто и да е, в материалния живот ние разглеждаме животинските потребности на всеки. А животното употребява напълно определени неща.

Да кажем един е привикнал да употребява 10 кг хляб, а друг – 5 кг. Съответно, на всеки трябва да бъде обезпечено толкова, колкото е привично за него, колкото изисква неговото тегло. Разбира се, всеки си има своя големина на порцията, но по принцип, става дума за нужда на тялото, а за не нещо повече от това.

Ето защо ние следваме „мнозинството” – с други думи, следваме материалните нужди. На всяко „животно” трябва да се обезпечи нужното препитание.

От друга страна, в духовния живот няма ограничения. Там всеки от нас е човек, пред който е открит безкраен, безпределен свят. Моля, развивай се колкото можеш и вземи всичко, което ти е нужно. С това няма да ощетиш останалите. Главното е – расти колкото можеш по-нависоко.

По такъв начин, в духовния живот действа правилото: „следвай личността”. Става дума не само за лидера, вървящ пред тебе, не само за Твореца или за наставника, който те обучава как да станеш като Него. Между другото, наставника винаги трябва да насочва ученика към Твореца, а не да поставя себе си вместо Него.

Така, че всеки има собствен, свободен избор, свой път, свои възможности и способности за постижение, свой темп. На никого тук не налагаме никакви изисквания – това е избор на всеки от нас. Обществото само ни тегли напред чрез общо, „фоново” влияние. Но не трябва да оказваме върху човека личен или групов натиск, тъй като с това не му предоставяме свободно място за духовна самореализация, за свобода на избора и свободен духовен напредък.

Свобода за себеизява, свобода на избора, способността на човек да бъде свободен – това е възможно само в духовното. А тук, в материалния свят, желанието за свобода е просто фалш, лъжа. Тук не сме способно на това и никога не ще бъдем способни.

Ние виждаме как природата ни води към все по-голяма и по-голяма взаимозависимост. Аз с радост бих избягал от нея, аз не искам да се женя, не искам да имам деца, не искам да бъда свързан с никой. Оставете ме на мира, дайте ми отделна кола, отделна квартира, за да мога да се скрия надеждно от всички зад компютърния екран.

Само че това не помага. Заемам защитна позиция, предпочитам гласова поща, е-мейли и смс-и, съкращавам до минимум всякакви контакти – но напразно. Природата, Творецът искат да ми покажат сякаш напротив, точно обратното. Опитваме се да издигнем между себе си колкото се може повече прегради – бетонни, виртуални, електронни и т.н. Всеки се е скрил в дома си, в колата си, в работния си ъгъл, но никакви стени и щори няма да ни спасят от света.

Наред с всичко това, независимо от влечението към уединение, природата ни затяга така, че няма къде да се денем един от друг. В крайна сметка дори и да издъхна не мога, без това да не се отрази на някого. Възлите, които ни свързват ще станат истински вериги. И какво ще правим тогава?

Ето защо е толкова актуално днес да идентифицираме и разграничим закона за следване на множеството и закона за следване на личността.

От урока по статията “Свобода на волята”, 08.04.2011

[40115]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята | Add Comment →