Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок №4

Въпрос: С какво се различава нашето намерение по време на четене на „Зоар” от намерението да спечелим от лотарията, нали и в двата случая то е егоистично?

Отговор: Малкото дете, играейки с играчките, не знае какво прави. То разглобява, сглобява, разваля и между другото се учи, става голямо и умно. Ако на него не му даваха развиващи игри и то живееше сред горските обитатели, то би израсло като животно.

Колко мъдрост ние влагаме в играчките, постоянно усъвършенствайки ги съответно за всяка възраст, за да предоставим възможност на родилият се човек в течение на няколко години да се включи в съвременния свят!

Играта е много сериозно действие, цялото наше развитие става чрез игра. Играта означава, че аз се старая да бъда на по-високо, отколкото сегашното ниво. На мен не ми е известно това стъпало, но аз се стремя към него.Играта – това е развитие, просто думата „игра” ни въвежда в заблуждение.

Същото се отнася и за нас. Ако ние се занимаваме с нещо сериозно, но не разбираме бъдещото състояние, то това се нарича игра. Въпросът е само в това, има ли в нашата игра развиваща сила или не?

Ако аз ще играя в гората с животните, то там няма светлина, възвръщаща към източника, няма развиваща сила. Затова аз ще си остана в разреда на животните, защото такава е моята среда.

Но ако аз взема в своето обкръжение средата на раби Шимон – с помощта на обкръжаващата светлина, която ми свети по време на четене на „Зоар” – то се отнасям към по-високото ниво. Тогава аз напредвам към стъпалото Човек.

От 4-я урок на конгреса “We!”, Ню-Джърси, 01.04.2011

[40178]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Конгреси и събития | Add Comment →