Баал а-Сулам, „Същност и цел на религията”: Колкото по-сладък е плодът на края, толкова по-горчив и грозен е в по-ранните етапи на развитието си.

Никой не e толкова мъдър колкото преживелият човек. В началния етап той вече вижда крайното съвършенство. А как да сме мъдри, ако не виждаме края?

Трябва да учим от примерите на кабалистите и да намираме доказателства за тях с всяка следваща стъпка, която правим. Трябва да намалим всички състояния, през които преминаваме, до едно, като ги постигнем с малкия си духовен опит.

Всичко се случва постепенно, чрез изкачвания и спускания: малко горчиво, малко сладко. Ние трябва да преодоляваме проблемите всеки път, за да напредваме все повече и повече. Целият ни напредък се основава на преодоляването на горчивите състояния на плода, докато започнем да разпознаваме сладостта.

Да се развиваме не означава да усилваме нашето първоначално състояние, защото тогава то ще става все по-горчиво. По-скоро трябва да обърнем горчивото в сладко, да създадем обратното, като придобием качеството отдаване над качеството получаване, така че то да започне да расте. Тогава подслаждаме първоначалното състояние, етапите на съзряване на плода, духовния съсъд.

Във всяко състояние ние трябва да се фокусираме не на количеството на растеж, а на качественото подобрение. Обръщаме всичко горчиво в сладко чрез силата на разбирането, че горчивината ни е дадена, за да я преодолеем. Ние работим над нея и тогава в нас се появява по-голяма сладост, от нарастващата горчивина, докато плодът (съсъдът) узрее.

От урок на тема „Глобално образование“, 24.03.2011

[39007]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Изучавайки Книгата „Зоар”, ние трябва да пристъпим към нея с намерението да разкрием истината. Защото не виждаме нищо от духовния свят, напълно не усещаме духовното свойство.

Трябва да дойде светлината и да ни освети, като с лъч от прожектор къде, всъщност се намираме: свойствата, усещанията, пространството, в което ние пребиваваме, а и сега се намираме в единственото съществуващо място/желание, егоистично/алтруистично, всичко в едно, наложени сякаш едно върху друго. Но не го разкриваме, тъй като то съществува в духовното измерение – не в нашите свойства.

Ние се намираме в същото пространство, но възприемаме от него със своите свойства, само материалната част/съставляващата реалност. Трябва да дойде лъч светлина, под определен „ъгъл”, подобно на поляризираната светлина и тогава в друга нейна насоченост, плоскост, изведнъж разкриваме целия свят, намиращ се тук.

Затова на нас така ни е нужна висшата светлина, за да ни освети и разкрие света, в който и сега съществуваме.

От урока по Книгата „Зоар”, 25.03.2011

[39076]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

По пътя ни се разкриват различни неизправности. Така и трябва да бъде. Но съвсем друга работа е, когато имам възможност да ги приема с разбиране, благодарение на подготовката и поддръжката на обкръжението. Тогава в неизправността аз виждам нещо като упражнение. А упражнението – това вече съвсем не е беда.

Сблъсквайки се с проблема, аз не се хващам за главата от безсилие и неразбиране. Напротив аз знам, че този проблем са ми го дали, за да го преодолея и да получа възнаграждение. Той не ме обръща с краката, не запречва пътя към доброто.

Цялата работа е в подготовката, която ми позволява във всичко да видя шанс за предвижване, а не град от напаст, от който ти се иска да избягаш в небитието или дори да се разделиш с живота. Курса към целта решава всичко. Ако се намирам в грижовно обкръжение, то ми „промива мозъка” и ми обяснява, че всички недостатъци се разкриват като упражнение за човека, желаещ да расте. И тогава ги използвам, за да напредвам. Нещо повече, аз се радвам на разкриващите се недостатъци.

И обратно, без съответното възпитание, без поддръжката и помощта на обкръжението аз не мога да поправя и да превърна всеки недостатък в трамплин за скок напред. Вместо това, аз през цялото време съм потопен в зло.

Тук пред човечеството стои свободата на избора: как да приема всичко, което се разкрива по пътя?

Защото, ако аз по-отрано разпозная проблема, ако подготвям за себе си обкръжение и искам да напредвам, тогава недостатъците се проявяват меко. Аз вече ги разбирам, готов съм за тях и ги приемам като признак на придвижване.

Въпрос: За какви недостатъци става дума? За осъзнаване на злото в себе си или за цунами и други природни катаклизми?

Отговор: Ако си се подготвил, на теб цунами вече не ти е нужно. Тогава недостатъците няма да бъдат за тебе бедствия, а призиви, не неразрешими проблеми, а задачи. Точно като за укротеното дете не се налагат строги мерки, а вместо това му даваме да събере конструктор или пъзел и т.н. От наша страна то не получава тежък живот, а упражнения, които му харесват. Нека те го изпотят, но за сметка на това ще му доставят удоволствие.

Така и на духовния път всичко зависи от началното желание, от подготовката, от това, как приемаме текущите етапи. Подготвеният човек вижда, че Природата си играе с него, за да го развие. Именно в това е смисъла на думите: „Творецът играе с китовете”. Ние се включваме с Него в завладяваща игра, в диалог и тогава Го побеждаваме. Казано е: „Победиха Ме синовете Мои”. Сега човек сам стимулира своето развитие, от воден, става водещ.

Ето защо ни е толкова необходимо да построим правилно обкръжение – „духовен инкубатор”, „оранжерия”, в която ще работим правилно с недостатъците.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 24.03.2011

[39000]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да помогнем да другарите, които си тръгват от групата?

Отговор: Трябва да им помогнете да разберат, че цялото зло ни се разкрива преднамерено. А ние зацикляме на лошите усещания и освен тях не виждаме нищо друго. Но трябва да изясним източника на злото: откъде идва то и защо, какво иска то да пробуди в мен?

Но когато се разкрива злото, човек забравя за всичко. Аз мога да си призная, че с мен се случва същото, независимо, че съм с 30 годишен опит в кабала. Защото става разкриване на нова, следваща степен, за която е казано: „Няма праведник на земята, който да би изпълнил заповед, без преди това да я е нарушил”. Отначало ти грешиш, т.е. изчезва всичко, което по рано си постигнал и се нахвърляш в този свят, сякаш не съществува никаква духовност.

Написано е за Рав Шимон, че преди да се повдигне на Края на поправянето, той така паднал, че се почувствал като прост Шимон, като търговец от пазара. Т.е. човек пада и усеща само зло – и не усеща нито Твореца, нито духовния свят. Затова този свят и съществува, защото всеки път сме принудени да се спускаме до него.

Дори ако се намираш във висшите степени на света Ацилут, то между степените ти падаш чак до нашия свят, до същото това животинско ниво, както всички – и наново започваш да се набираш нагоре.

Затова трябва да се обясни на човека, че всички наши усещания ни се дават свише с определена цел. И ако му се разкрива злото и ненавистта по отношение на останалите – това е същата тази планина Синай (сина – ненавист), на която ние трябва да се повдигнем. Всичко се разкрива само заради целта и нищо не е случайно.

Какъв е смисъла просто така да ни дават някакви преживявания – любов към нещо или ненавист? Ние всички се намираме само в процес и всички проблеми и войни в света, са ни дадени само, за да се разкрие мястото на нашето разбиване и да ни задължат за неговото поправяне.

От урока по статия на Рабаш, 25.03.2011

[39043]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако желанието за получаване е материал на творението, тогава какво означава отдаване заради отдаването? Къде е работата с желанието?

Отговор: Работата е в това, че самото желание за получаване работи за отдаване. То поддържа ближния, помага на ближния, произвежда различни действия по отношение на него.

А въобще, за да разберем отдаването заради отдаване, трябва първо да разберем какво е това получаване заради отдаване. То означава, че аз работя със своите желания за получаване, за да може чрез тях да развивам ближния и да му отдавам, подобно на Бина, работеща в своя АХАП.

В моите желания за получаване аз включвам желанията за получаване на ближния и го напълвам с всичко, което той иска – а той иска безкрайността. Тогава с моя помощ неговите желания нарастват до безкрайна величина, а светлините идващи към него чрез мен, строят до безкраен размер НаРаНХаЙ.

Всъщност аз така работя, получавайки за да отдавам: грижа се да дам на ближния всичко, което не му достига, като използвам своите възможности и изобщо не се замислям за собствената си изгода.

Но за това ми е нужна Висша сила, каквато нямам в своята природа. Вродената природа ми позволява да осъществя само такива действия, които влекат зад себе си лична изгода – а тук става дума за абсолютно безкористни действия, които не носят никакъв доход на моите получаващи желания.

И така, аз приемам потребността на ближния в моите желания и чрез тях напълвам ближния. Най-общо става дума за желания, които се отнасят до взаимовръзката между нас, доколкото духовната работа се води на ниво на обединение на душите, където напълваме себе си с висшата светлина.

Tака че тук има още една възможност: да не задействам желанията си за получаване, а само да предавам цялото благо от себе си към ближния, да участвам в неговото напълване, а не напълване на собствените си желания. Това е чисто отдаване. Като правило, такива действия предхождат взаимното отдаване. Те поправят нашето обединение. Благодарение на тях ние анулираме егоизма си, за да се издигнем над него, към единството.

А самото единство се активизира вече чрез непосредственото използване на нашите получаващи желания.

По такъв начин отдаването заради отдаването е междинно, малко, слабо, „бледо” състояние. Но друг изход няма, трябва да преминем през него, доколкото чрез това ние очистваме в себе си желанията и се приповдигаме над всички свои егоистични свойства. Без това е невъзможно да пристъпим към работа с тях. Преди всичко, трябва да ги „почистим” – да ги напълним със светлина хасадим.

От урока на тема “ Принципи на единното възпитание“, 23.03.2011

[38899]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз ще отида на конгреса, както и много други хора. Искам да се съсредоточа върху това, да проникна във вътрешната мрежа на връзката между нас.

Има ли някакви правила, към които трябва да се придържам постоянно в мислите и вътрешното отношение, за да вляза в тази мрежа?

Отговор: Главното е да се стараеш да усетиш вътрешното състояние, царящо между всички. Да се стараеш! Това зависи от чувствителността на душата.

В книгата „Вяра и увереност” (автори – Хазон Иш, А. Карелиц) е написано: „Вярата е фината склонност на деликатната душа”. Всичко това са толкова неуловими понятия, че нито една дума няма типично, земно тълкуване. Но в нашия случай, то може да се изясни.

Всичко зависи от това, доколко се старая, доколко е възможно без да се намесвам със своите свойствата, да вляза в общото усещане на хората, които се съединяват заедно, желаейки да усетя тяхното вътрешно единство, състоянието между нас.

Творецът е казал: „Вътре в Моя народ, се намирам Аз”. В единството ни, искам да разкрия Шхина, царуваща там, в скриването на Твореца, защото Той се намира вътре, в добрата връзка между нас – в групата желаеща да се съедини.

И въпреки, че моите другари все още не могат явно да почувстват това и не разбират напълно за какво и защо го правят, а просто следват съветите на кабалистите, но всеки, със своето усилие, с деликатността на своята душа, доколкото постига тази деликатност в усилията си към единението, може да влезе и да започне да усеща Твореца, царящ вътре в „своя народ”.

Там, вътре, се крие състоянието (духовното място), наречено „Шхина”, нашите стремежи един към друг – мястото, което запълва Творецът – „Кадош Барух Ху” (Свят, Благословен от мен, защото светостта е свойството бина, пълното отдаване и аз я благославям).

Шхина са всички желания, стремящи се едно към друго, намиращи се в мрежата на връзката между тях. А Творецът е висшата светлина, която ги напълва. Тази мрежа иска да отдава и в отдаването си, в светлината Хасадим, тя разкрива светлината Хохма – висшата светлина, Твореца.

Ако човек се стреми да усети това състояние, да го изпита, да живее в него, той може да го разкрие, независимо от никой в света. Тази е работата, която трябва да се стараем да извършваме – особено на такива конгреси, защото това е времето да се съединим с вътрешното състояние на високото единство между нас.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 24.03.2011

[39082]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как може да се ускори темпото на нашето напредване? От какво зависи?

Отговор: Първото, което определя правилното темпо на напредване – това е моята способност постоянно да чувствам вътрешната система, в която всички мои другари в групата са взаимосвързани. Единствено аз се намирам извън тази връзка и трябва да реша, че съм длъжен да се свържа с тях и там да намеря силата за поправяне.

А после аз трябва да проверя всички свои желания и мисли, за да разбера, ще мога ли, като паяк, да оплета всички нас с хиляди паяжинки, за да се свържа колкото се може по-здраво с другарите.

Въпрос: А кой определя темпото?

Отговор: Твоите усилия определят темпото. Тъй като същият миг, в който завършва едно духовно действие, става началото на следващо действие. В духовното няма прекъсване.

От урока по писмо на Рабаш, 11.03.2011

[39125]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Докато изследваме природата, ние изучаваме много явления, които се случват пред и вътре в нас. За да ги приведем към общ знаменател, ние виждаме, че всеки вид и всяка част в природата се грижат за собственото си съществуване. И колкото повече се грижат за себе си, толкова по-високо е нивото на тяхното развитие. Така растителното ниво произлиза от неживото, животинското от растителното, а човешкото от животинското.

Ние разбираме от науката кабала, че това не се случва от само себе си, а благодарение на решимот, „развиващите гени”, които успешно са реализирани едно след друго в рамките на изначално зададения модел.

Всичко това съществува вътре в стремежа за собствено благо. Програмата, заложена във всички природни елементи, поставя пред нас една задача: какво трябва да направя, за да се чувствам добре? Било то осъзнаване на злото, съзнателно придвижване към добро, сила, скорост, съединение, чувство или разум – в зависимост от своя потенциал, всеки вид се стреми към доброто и се отделя от злото. Това е нашата природа.

На неживото, растителното и животинското ниво тази природа е „еднопосочна улица” – подтиквайки ни да действаме за свое благо. Но на човешкото ниво има още едно особено действие. Човекът е способен да чувства своя ближен и затова той е готов да му даде нещо, очаквайки по-късно да получи възнаграждение и наслаждение. Ние сме научили различни начини, по които да използваме своя ближен, които не съществуват на по-ниските нива.

На неживото, растителното и животинското ниво съществува само получаване. Но човекът знае също как да отдава на своя ближен, за да получи изгода за себе си. Нещо повече, взаимодействието с ближния трябва да му даде много по-голяма изгода, отколкото обикновеното получаване. Иначе той просто е неспособен да получи нещо директно. Но по единия или другия начин – и в двата случая той действа за себе си.

По принцип, директното получаване е примитивен метод за човека. Пораствайки, детето получава възпитание, където го учим как да взаимодейства със света и обикновено това означава как да използваме ближния, така че да избегнем вреда и и да извлечем собствена изгода накрая. Това е човешкото възпитание. Ако нещата са по такъв начин, тогава е най-добре да включим в разчета и ближния. В крайна сметка, често ние искаме просто да вземем, да завладеем и да откраднем без да оставяме следа.

Такъв е нашият свят и затова само възприемаме това, което получаваме вътре в нас. Нашето желание е ограничено и накрая то ни довежда до пустота и отчаяние.

Но съществува също и друга, противоположна възможност – отдаване: от мен нагоре към ближния, а също и извън себе си, надолу към себе си, а след това нагоре към ближния. В първия случай аз отдавам заради отдаване. (Бина, хафец хесед), а във втория случай аз получавам заради отдаване (степента на любовта). Това се нарича точно обратен разчет и съществува само в човека.

Така ние имаме две възможности: получаване с помощта на отдаване или отдаване с помощта на получаване.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 23.03.2011

[38902]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Едно духовно действие зависи изцяло от подготовката. Затова самото действие е предварително предопределено. Нищо не може да се измени в цялата програма от началото до края на творението. Всички тези етапи са вече еднозначно определени.

В определена част от тази програма човек може да се намеси само за да промени нейната скорост. Но има също така и една част, в която той може да промени характера на програмата, която се разкрива в него, т.е. да определи как той ще усети своето развитие.

През тази част на програмата той установява своята независимост и има възможност да изрази себе си. Така той се издига като независима личност, властваща, цялостна, разбираща и постигаща цялата програма на творението, която е била замислена само за тази цел.

Затова подготовката за бъдещото действие изменя своя характер от началото до самия край. Всичко зависи от подготовката и затова отделяме толкова голямо значение на нея.

Сега, в очакване на конгреса в Ню Джърси, в толкова особено време за целия свят, е изключително важно нашата подготовка да бъде правилна и да ни донесе добри резултати от нашето обединение на конгреса.

Нека мощните вълни да се разпрострат от това място в покрайнините на Ню Йорк, от центъра на Америка като добра вълна цунами, която ще измие целия свят с любов и сила на отдаване. Това ще позволи на хората да разберат как да се отнасят един към друг в очакване на новия свят и промените, през които трябва да преминем, съгласно програмата на природата.

Това ще помогне на света да премине през тези промени спокойно, бързо и по-добър начин, подготвяйки се за тях и реализирайки случващото се, а не като пребити животни, пришпорвани напред от камшика на историята и не разбиращи какво да правим.

Затова всичко зависи от нашата подготовка за конгреса, благодарение на който ще подготвим света за промените, през които при всички случаи трябва да премине. Подготвяйки се добре за тях, светът ще може правилно да ги приеме и да види, че те са за добро.

През следващите 10 дена в оставащи часове до началото на конгреса ние трябва да извършим огромна работа. Трябва да видим всеки един момент като подготовка за изключително важно събитие и да разграничим как искаме да преминем през тези моменти, за да се сдобием, ние и целият свят, с очаквания резултат.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 22.03.2011

[38799]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Всеки човек трябва всеки ден да чувства въздействието на обкръжението върху себе си, а не една вечер по време на конгреса, когато е толкова въодушевен, че се издига над себе си, излиза от себе си навън и се включва в общото добро, забравяйки за егото си. Трябва да дадем на целия свят това усещане на увереност, въодушевление, подем и устременост към целта. Иначе как можем да предложим на света да се „присъедини към доброто”?

Но аз чувам от много хора, че те преживяват упадък и разочарование. Това означава, че ние очакваме да получим нещо за своите действия, а ние не го получаваме и тогава настроението ни е лошо. Но човек, който желае да отдава (хафец хесед), е щастлив със своята съдба. Какво има той? Нищо! Той няма дори риза на гърба си като в притчата за праведника, който живеел в гората – т.е. без обличането на светлината Хохма.

Той няма светлината Хохма или друго напълване, но въпреки това той е щастлив, защото се е издигнал над своето его. Това е поправянето, което трябва първо да постигнем. Очевидно Творецът няма никога да се откаже пред нашата упорита настойчивост и Той няма да се разкрие. Неговото разкриване означава нашето поправяне. Ако постигнем поправяне, което се нарича „получаване заради отдаване”, тогава ще започнем да Го разкриваме.

Аз съм действията на Твореца. Ако получа заради отдаване, тогава това действие, което извършвам, се нарича Творец – силата на Водещия, която действа вътре във водения. Така трябва да работим всеки път, отделяйки се все повече и повече от своето егоистично желание, от разчета: колко съм заработил?

Тогава само обществото може да ме поддържа, така че всеки път да се рея във въздуха и да не падам. Само то може да ми даде силата и стабилността да оправдая пътя, въпреки че не получавам нищо. Аз ще се гордея, защото нямам нищо и въпреки това продължавам. Аз мога да съм щастлив именно защото не получавам нищо за себе си и съм устремен към отдаване! Аз проверявам всичко това и го оценявам съобразно с обкръжението. Затова трябва да изградим това обкръжение, така че постоянно, без прекъсване да чувстваме въодушевление, така както на най-вълнуващата вечер на конгреса, а с времето дори и много повече.

От една страна, трябва да правим конгреси и срещи, но от друга – трябва да се стремим това въодушевление да остава непрекъснато в нас, вместо да се издига и пада. Написано е за съботния ден, който завършва седмицата, че целта е да постигнем състояние, което ще бъде като съботния ден, т.е. че няма да има повече падения, а ще има само един непрекъснат подем, краят на поправянето (Гмар Тикун).

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 21.03.2011
[38676]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→