Конгресът в Мецукей Даргот, урок 3

Принципът на възпитаване си остава неизменен. Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох Тора като средство за неговото поправяне“. Първо трябва да се разкрие злото, а после то да се поправи. Такава е нашата работа, такъв е процесът, който трябва да  преминем.

Ние вървим напред от поколение в поколение, и във всяко от тях се появяват хора, считащи, че знаят как да възпитават децата и обществото. През 17-18 век е възникнала пресата, а след това – и другите средства за масова информация: радио, телевизия, интернет.

И ето че днес става ясно, че това са разрушителни инструменти, заради които нашето общество е разпокъсано, объркано и безпомощно. Ние не знаем как да стане, а нашите деца и не искат да се възпитават – дори и по начина, по който това е ставало по-рано, – и си създават алтернативи в интернет. Ако не днес, утре всичко ще се разпадне.

Къде е решението?

Както и целият свят, и системата на възпитание също трябва да формира от човека, Човек, подобен на Твореца. А ние получаваме нещо противоположно. Да отгледаш Човека, да повдигнеш всички нас на духовното стъпало – ето това е възпитанието. В това ние трябва да възпитаваме себе си и подрастващото поколение.

Кабалистите ни обясняват, че възпитанието се реализира само посредством правилната среда. Затова постъпвайки към възпитанието според съветите на кабалистите, ние трябва да организираме за себе си обкръжението, т.е. учителя, групата и книгите. На всичко това и се учим.

Учителят – този, който само те направлява към целта и постоянно се грижи ти да си устремен към нея. Обкръжението – такива хора като теб, готови да вървят ръка за ръка в устрема към целта. Всичко това заедно съставлява голямото обкръжение, изграждащо всеки.

В статията “Свобода на волята“ Баал а-Сулам обяснява, че човекът е длъжен през цялото време да “се продава“ на обкръжението, “да плаща“ на приятелите, за да му влияят те – да плаща с усилия, самоотрицание, така че те все по-вече и повече да възвишават целта в неговите очи.

Това касае взаимоотношенията на човек с обкръжението, но също така това се отнася и до възпитаването. Човек не може да се възпитава сам. Толкова доколкото той се свежда пред правилното обкръжение, дотолкова се прониква от неговото въодушевление, именно чрез групата получава светлината, възвръщаща към Източника.

Така и човек се движи напред, докато не достигне до подобие с Твореца. Преминавайки през многобройни действия, той постепенно разкрива своята противоположност с Твореца в цялата ѝ степен и необходимостта да се уподоби на Него. Като следствие човек изпитва падения и подеми – и посредством такива точно “радикални“ действия придобива подобие с Твореца.

Всъщност това е нашето основно занятие. Ние трябва да станем наставници на самите себе си, а освен това, да организираме цялата група за разпространение в Израел и в света, за да станем “светлината за народите“, т.е. да им покажем, как чрез обкръжение се привлича светлината възвръщаща към Източника. Така всеки ще достигне степента на Човека.

В програмата на Природата е записано да ни придвижва към това или по пътя на Тора, или по пътя на страданията. “Тора“ – това е учене (ораá). Цялата система на възпитание е включена в нея. И затова, както е казано в нея, ние трябва да станем “царството на свещенослужителите“, т.е. възпитателите, учителите на народа.

От 3-я урока на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37546]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: По време на урока аз постоянно мисля за предстоящия конгрес и ми е трудно се концентрирам. Губя ли нещо в резултат на това?

Отговор: Разбира се, че не. Ние винаги усещаме натиск в процеса на подготовка за такива масови събития. Веднъж в годината се събираме заедно на конгрес в САЩ и трябва да видим това като неповторима възможност да се обединим един с друг. Няма друга възможност да получим повече обкръжаваща светлина, подкрепа и сила да напреднем освен на подобни събирания като това.

Имено това аз лично очаквам. Спомням си как в началото, когато започвах да уча с Рабаш, буквално няколко месеца по-късно пътувахме заедно до Цфат. В не много голям двор с малка къща се събрахме заедно всички ученици на Рабаш, които са учили с него по различно време и изведнъж са поискали да се присъединят към нас. Около 40 човека се събраха, което беше доста голяма група преди да доведа при него нови ученици.

Аз виждах колко е развълнуван той от това пътуване и от това да бъде там. Аз го попитах: „Какво има толкова особено в това?”. Той ми обясни, че тези събирания са най-ефикасното средство в нашия свят за духовно предвижване, когато човек идва, за да се обедини с другите, работи заради това, прави усилия и желае да получи силите на другите, да ги събере и да ги поеме вътре в себе си, буквално да изпие тази мощ. Това зависи само от него и от неговата чувствителност.

Ако се подготвя за конгреса по правилния начин, тогава отивам там и получавам всичко, което мога. Всичко зависи от мен. Това е така, защото сме изправени пред Безкрайността. Аз мога да дойда на конгреса и да не получа нищо, да презра другите и да си тръгна от там с още по-голяма хладина отколко преди. Или аз мога да отида там и да бъда впечатлен, трогнат и вдъхновен. Аз мога да попия толкова много сила и обкръжаваща светлина, която не ще получа по време на години на учене. Всичко зависи от моята подготовка.

Затова ние трябва вече да се подготвяме за предстоящия конгрес. Преди такова огромно събитие, когато човек планира да се съедини с другите, той трябва да изпита вълнение и страх, усещане, че стои на прага на голяма вътрешна промяна. Това напрежение на очакване и подготовка се усеща дори физически.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 08.03.2011

[37452]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Женското желание е разгърнато на 360 градуса. Жената е като мултисистема, способна да се съсредоточи над многобройни неща – как тогава мъжът се фокусира само над едно нещо? Защо е така? И за какво е предназначено това?

Отговор: И това също произтича от Малхут, която съдържа в себе си всичките разбити келим от световете БЕА. Тя е готова да получава от тях всички желания, да ги напълва и да поражда целия свят, надарявайки го от щедрост. В нея има място за всички души, и затова жената е способна да се справи даже и с двадесет малки деца.

А мъжът ще полудее и с едно единствено. И това също е вследствие от духовната природа, защото той трябва да е загрижен за децата чрез жената, а не направо – докато не започне тяхното възпитание.

И изобщо всички наклонности са заложени в нас само за да създадем ние правилното семейство, да се обезпечим и да достигнем целта на творението. В сегашната епоха ние се объркахме от собствените си играчки, но природата си остава неизменна.

От беседата за жената, 08.03.2010

[37463]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Задачата на творението е да върви към нови неочаквани и предварително неизвестни състояния, организирайки си всички нужни  условия за привличане на висшата сила, която може да го промени.

Затова тези действия се наричат “чудодейно средство“ (сгула). Има точно определини действия, които творението трябва да изпълни: само да възбужда своето желание, да го подготвя,  да влезе в групата и “да си купи другари“ с това, че отдава на групата и принизява себе си.

Нужно е да се вдъхнови от тяхното величие към целта, “да си направи висшия“, тоест учител, при когото да е готов да се учи заедно с другарите, и да се съедини в едно общо желание, в един съсъд (“кли“), така че да поправи разбиването.

А вътре в разбиването ни се разкрива нашето поправяне – поправеното състояние и висшата светлина, напълваща нашия възстановен общ съсъд. Тоест тук има действия, които можем точно да опишем и да изпълним практически, оставайки в нашата егоистична природа, във все още не поправеното състояние. И такъв етап съществува на всяко стъпало на подема, дори и на духовните стъпала.

А действието от страна на висшия – това е висшата светлина (светлината АБ–САГ или обкръжаващата светлина), приходяща по непонятен за нас начин и въздействаща ни неусетно и незабележимо. Ние чувстваме само последствията от нейното въздействие.

И затова съществува този разрив между действията на творението и въздействието на Твореца в отговор на тези действия на творението, ако те са правилно организирани. Тоест от страна на творението не се проследява никаква причинно-следствена връзка, и ние не разбираме как и кога става този пробив. Затова цялата тази работа се нарича “чудодейно средство“.

Но всичко това става, защото творението възнамерява да получи нова природа, каквато сега то няма. И затова ние не можем да видим и чувстваме тези изменения, които трябва да станат в нас. Ето защо това се нарича чудо.

Когато човек получава свише тези изменения в себе си, на него му става понятен целия порядък действия, през които той е преминал, и тогава за миналото той може да каже: “Аз прилагах усилия и намерих!“

И точно находката означава чудо (сгула). Всеки път трябва да се стараем да направим всичко възможно, както е казано: “Направи всичко, което е по силите ти!“ – и ще намериш! Точно с това и се определя несъответствието между двете стъпала: моето днешно стъпало, над което аз властвам – усещам го, разбирам го, всичко устройвам сам – “правя всичко, което е по силите ми“.

А след това “намирам“ съвършено ново състояние, което идва като чудо. Защото аз получавам съвършено нова природа, която по-рано не съм могъл да очаквам и предчувствам.

От урока на тема „Чудодейната сила на ученето“, 08.03.2011

[37438]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как е най-правилно да се разрешава конфликта между съпрузите? Да го покрием с любов или открито да го обсъдим?

Отговор: Да го обсъдим открито, за да го покрием с любов. Ако само това правим, ако само покриваме – не е правилно. Трябва в някаква степен да проявим ситуацията и да се спрем в определено място. При това да се спрем така, че от този момент и нататък повече нищо да не проверяваме и да не се връщаме – да забравим.

Опитваме се да се примирим. Разбира се, ние и двамата сме несъвършени – егоисти. Но винаги има общ знаменател, под който можем да се обединим един с друг.

Такъв е светът: не е по силите ни да живеем като двойка гълъби. В някои неща се съгласяваме, в някои – не. Главното е да държим целта. Любовта трябва да бъде целеустремена, в противен случай тя няма да устои. И затова отначало трябва да установим връзка с целта и едва тогава, по пътя към нея, да отглеждаме любов.

Рабаш винаги е казвал, че любовта е като домашен любимец, който отглеждаме. При това го отглеждаме като правим отстъпки. Разбираме, че трябва да отгледаме между нас това отношение, този трети фактор, който се нарича „любов“, който ни свързва, но и съществува сам по себе си. И можем да направим това само по пътя на отстъпките: аз отстъпвам и партньорът отстъпва.

Тъй като сме егоисти и любовта между нас означава, че всеки е готов в нещо да отстъпи на другия, а в някои неща не е готов. Нека сме реалисти: така трябва да отглеждаме любовта.

В съвременния свят е прието да съдим по външната красота, по стереотипа. Но постепенно те ще загубят важността си и хората ще започнат да се съгласяват с целта. Оправяйки връзките си, те ще решават кой на кого подхожда, за да достигне целта, като най-близък партньор по пътя към нея. Съобразно с това, те ще развиват помежду  си отношения на любов, единство и съпружество.

От беседата за жената, 08.03.2010

[37480]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Женската природа е домашното огнище, женското желание е да ражда деца. Тогава защо толкова много майки – домакини страдат от депресия? И как се съчетава това с реалността на 21 век? Защото, ако днес жената не работи, семейството не може да се издържа?

Отговор: Нашият свят се намира в криза. Достигнахме до неестествено състояние – достигнахме до него, за да осъзнаем: обслужвайки егоизма си, ние вървим против всички закони на природата до такава степен, че се докарваме до ситуация на глобална криза. Във всички сфери на нашия живот, на всички нива на нашия свят ние се намираме в разбиване, в криза и търпим фиаско. Това се отнася и до взаимния статус на половете.

Дойдохме до такъв резултат, защото искахме да се развиваме егоистично. И ето, днес от безизходност ще си дадем отчет за случващото се и ще започнем развитие в ново направление. Такъв е пътят – чрез осъзнаване на злото. Първо то трябва да се прояви и тогава хората накрая ще изпитат нужда от кабалистичната методика.

От беседата за жената, 08.03.2010

[37504]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Решимот (информационен ген) е картина, форма, която определя бъдещото състояние, но което идва от миналото. Да допуснем, че вчера съм бил на ресторант и съм платил 100 шекела за вечеря – поръчал съм пет блюда, пълен НАРАНХАЙ. А днес имам само 50 шекела вместо 100, и сервитьорът казва, че мога отново да поръчам пет ястия, но този път те ще бъдат различни: котлет вместо пържола, херинга вместо сьомга…, но ще имам пет блюда.

Аз изисквам в зависимост от това, което съм получил преди, тъй като не различавам друг вкус. Но моят екран (покритие) съответства единствено на това, което мога сега да получа. Аз правя изчисления относно това, което се е случило. Очевидно, в края получавам нещо напълно различно от това, което съм имал преди, но това не е важно!

Как мога да искам светлината, която все още не е в мен и за която нямам никакви данни? Как правя разчет на новото състояние – в крайна сметка това е ново стъпало, огромна, несъизмерима разлика?

Но аз правя разчет за максимално отдаване на Твореца, и затова това, което съм получил днес не е важно за мен. Дори ако това е варен котлет вместо печеното агне, с което са ме нахранили вчера – това е максимума, на който съм способен и аз съм доволен, че съм успял да извърша този максимален разчет заради Твореца. Затова аз се съгласявам с това, което ми е било разкрито, като най-желаното напълване.

В действителност има значение моето намерение за отдаване, а не какво съм получил, какво парче месо на масата. Всичко, което Той ми даде, ще бъде максималното, на което съм способен и затова ще бъде прекрасно!

Затова ние можем да направим точен разчет на състоянията, които още не са били разкрити в нас. Ние извършваме разчет не на качеството получена светлина, а на качеството на своето отдаване.

От урока по „Учение на Десетте Сфирот”, 03.03.2011

[36950]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Преди около две години светът се оказа в икономическа криза. Днес светът се оказва в политическа криза. Все едно живеем по разписание, в общи тенденции и даже в общи мисли. Как възниква тази глобална синхронност?

Отговор: Всички ние сме взаимосвързани в обща система. И работата тук не е в нашите „измислици”, не е в интернета и в мобифоните. Ние се намираме в мрежа от сили и сме разхвърляни по нея като малки топчета. Тази мрежа вътре в нас ни свързва едни с други.

Дали го искаме  или не, но всичките ни мисли, желания и действия си взаимодействат и взаимно си въздействат. Като следствие, едни или други явления се проявяват в едни или други места, съгласно заложената програма в мрежата.

Кои сме ние? Производни, сътворени. И затова не трябва да съдим за света по външната картина – все едно ние правим нещо сами. Телефонната мрежа не е причината за нашата взаимна връзка, а неин признак. Тя свидетелства: сега сме готови мрежата на силите да ни задейства още повече. Световната паяжина също означава нов стадий на нашето егоистично желание, предизвикващо по-силни отзиви в общата мрежа.

Така или иначе, ние сме активирани от мрежата, а не я изграждаме. Не си струва да се лъжем, че ние сме създали интернет и сега сме обединени от него. Може да се създаде какво ли не и това няма да добави нито капка единство. Става дума за проекция, за признак на тотална и сто процентна интегрална взаимовръзка, част от която се е проявила явно – да кажем на 5%.

Тези връзки по целия свят, несъмнено само ще укрепват. Светът ще стане неразривен, здраво свързан, и ще сме свидетели на неща, които още никога не са се случвали.

От урока на тема „Време”, 09.03.2011

[37589]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Казвате, че съпружеската двойка трябва да играе, поправяйки  семейството си. Но какво да се направи, ако злото се разкрива постоянно между съпрузите, ако те често се карат, не се уважават и не се разбират?

Отговор: За съжаление, никой от нас не е получил нужното възпитание, не е бил подготвен за семеен живот. Длъжни сме да възпитаваме мъжа и жената, да ги учим на установени правилни взаимоотношения един с друг и с децата.

Това е проблемът на егоистичното развитие: на всеки му се струва, като че ли той знае какво да прави. Никой не подготвя човека за живота. Вместо да възпитаваме човека, ние с усилие се обучаваме на някакви специалности. Ето защо съвременната криза е толкова дълбока.

Семейната криза става нетърпима. От опитите за съвместен живот целият свят потъва в общо тотално отчаяние. При това не си даваме сметка, че семейната клетка е основа на целия живот. Без нея животът няма да продължи.

На човека ще му се наложи да търси отговор и отговорът звучи така: „Мъж и жена – Шхина между тях”. Трябва да разберем: това егоистично развитие ни е довело до безизходица – повече не можем да се понасяме един друг.

Ще ни помогне единствено важността на целта, която можем да достигнем само ако имаме поправено семейство, правилно възпитаващо децата. Само при това условие ние се уподобяваме на природата, на Твореца, разкриваме Го, сливаме се с Него и достигаме вечен живот на духовното стъпало.

Само духовната цел ще обвърже човека да създаде правилно семейство – с деца и с правилни взаимоотношения между съпрузите.

От беседи за жените, 08.03.2010

[37500]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Как жените трябва да поддържат обединението на мъжете?

Отговор: Това е много важно и много силно действие от страна на жените. Те могат да подбуждат мъжете към духовно напредване, към обединение, към обучаване и разпространение.

По същия начин в духовния свят Зеир Анпин се задвижва и започва да действа едва когато Малхут, женската част го пробужда към това, издигайки МАН към него и искайки поправяне.

Мъжа няма да се пробуди без жена, без женско желание – и в къщи и в групата. И затова женската част е длъжна да се пробужда и да буди мъжката – защото иначе мъжете няма да достигнат целта.

Ние се обръщаме към всички жени от световното кли с молба да се обединят помежду си и в различни форми да оказват натиск върху мъжете. Тогава мъжете ще почувстват, че са длъжни да вървят напред и че не бива да се успокояват.

От беседата за  жената, 08.03.2010

[37470]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→