Книгата „Зоар”. Предисловие. Статията „Цел на благословията”, п.16: „… И затова в благословията, с която човек благославя Твореца, пробужда благословия свише, напълваща всички светове.”

Въпрос: Какво е „благословия”?

Отговор: Благословията е особена сила свише – сила на Бина, въздействаща на Малхут. Творецът се нарича „Благословен”, ако се обръщам към Него от Малхут, с молба да дойдат силите на отдаване, да проникнат в мен и да станат моя част.

Когато ги включа в себе си означава, че получавам благословия – свойствата на Бина, които се включват в Малхут. Съгласно свойствата, които получавам от Твореца, мога да Го нарека Благословен. Иначе не притежавам тези свойства, за които мога да Го ценя и да Му благодаря.

Защо искам да получа тези свойства от Бина? За да не проклинам Твореца, а да Го благославям. Тоест всички поправяния, които се старая да придобия, са не заради собствената ми изгода, а само за да обичам, да почитам – да благославям Твореца.

И затова, думите „Благословен си Ти” в благословиите на молитвите означават, че вече съм преминал през поправянията, позволяващи ми да работя заради отдаване, получил съм Неговата благословия и сега, самият аз се намирам в отдаване и любов – и благославям Твореца за тази възможност.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 09.03.2011

[37564]

Filed under: Духовна работа, Език на кабала, Зоар, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Конгрес в Мецукей Даргот, урок 3

Възпитанието е най-важното. Виждаме, че то е вкоренено в природата: дори животните възпитават своето потомство, докато  порасне.

И въпреки това, то е важно за човека, на който е нужно време, за да се изправи на краката си и да придобие всички навици, необходими за живот в света.

Той не ги придобива по естествен начин, а посредством сложни системи, които всяко поколение строи за себе си. Тъй като човек се различава от животното по това, че трябва да придобие мъдрост, а това отнема много време. Тук трябва истински да се обучава и да се възпитава.

Виждаме, че всяко поколение се различава от предишното, преди всичко по нарастналия егоизъм. Съответно, ние трябва да надстрояваме възпитанието в тази му част, в която е нарастнала в човека. В това се крие и нашият проблем: ние не разбираме много от това какво трябва да правим.

Природната част ние разбираме в съвършенство. Наистина, днес и това вече не е точно така, но майките допоследно се грижат за малките деца и ги отглеждат.

Но когато работата опре до изкуствени неща, които трябва да подготвят човека за живота, да му помогнат да намери своето място в обществото, тук, за съжаление, не са много методиките, от които човек да избере, тази която му хареса, а в крайна сметка нито една от тях не му носи успех.

А природата ни е оставила именно сферата на възпитание на наше усмотрение, предоставяйки ни свобода на действие. Всъщност, няма нищо по важно от това: какъвто отгледаме човека, такъв и ще бъде. И затова е толкова важно да обясним на света възгледите на кабала по този въпрос.

От 3-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37550]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Защо развитието на човечеството с времето се ускорява? Като пример, в 20-тото столетие се случиха толкова събития, колкото не е имало през цялата история.

Отговор: Така е, през 20-ти век ние преживяхме повече промени, отколкото през цялата ни история. Темповете нарастват по експоненциална крива, която става почти вертикална. И няма съмнение, че този процес в най-близките години ще набира ход.

Понякога ни се струва, че времето е спряло за няколко месеца и тогава недоумяваме: какво става със света? Т.е. в нас вече е заложена основата на измененията, ние сме готови за бързо развитие.

И то не заставя себе си да чака дълго: вчера – финансова криза, днес – революции, които още не са завършили. При това, независимо от нашата вътрешна готовност, всичко се случва неочаквано.

В бъдещото развитие, събитията ще се развиват по-бързо, но с прекъсвания. И всеки скок ще ни изненадва. Защото всъщност, сегашния етап е вече по-близък до духовното, а в духовното винаги трябва да се обръщаме към развитието на основата на желанията по отдаване: „Каквото и да се случва, всичко е за по-добро. Пред мен е подем на ново стъпало, за което се готвя според нивото на силата си, във взаимовръзка с ближния, с групата.”

Но ако не се подготвим също така и в глобалната, интегрална връзка с цялото човечество, то всяка една промяна, стоварвайки се върху нас съвсем неочаквано, ще се окаже много трагична и драматична.

От урока на тема „Време“, 09.03.2011

[37606]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Аз не мога да се стремя към отдаване, защото изобщо не си представям какво е това. Какво е отдаване?

Отговор: Всяко духовно свойство: отдаване, любов – се разкрива от противоположното му състояние. Защото ние не знаем, какво е това. Тъй като, ако знаех какво е отдаване, аз щях вече да притежавам това свойство.

Но аз го нямам… Тогава как ще мога да го разкрия? Само чрез механическите действия: аз въздействам на групата, а групата – на мен. И всички тези действия изобщо не са свързани с духовното, затова и ние усещаме, че се намираме сега в този свят.

Това е въображаема от мен реалност, в която има някакви желания и дори физически тела, тоест не желания, а нещо, което не проявява собствена воля. Тъй като в духовния свят действат желания, стремежи, сили: любов, ненавист, страст – прояви на желанията на творението. А без тази проява на желанието – няма духовен свят, той не съществува.

Това е като някаква лазерна картина – аз включвам лазера, и тя се появява във въздуха. А ако не го включа – няма да я има. Така е и духовният свят в нашето възприятие.

Но материалният свят съществува даже без моето желание. И в тази действителност аз преминавам жизнените кръгообороти (преражданията), и тя ме изменя, практически неволно, не изисквайки моето участие. Затова тази действителност ми се вижда „материална“, тъй като всички изменения в нея стават без моето осъзнато участие, без моя стремеж към отдаване. А просто се развиват по естествен път, под управлението на висшата сила, която тласка всички към развитие.

Но когато в материалния свят аз достигна до такова състояние, че вече сам искам да взема участие в своето развитие, то се пробужда в мен във вид на въпрос за смисъла на живота. И от този момент аз започвам да търся.

Но всичко това е, за да започна сам да задействам тази реалност. В мига, когато бъда готов за това, ще ми се разкрие частта, която съм задействал. Тя представлява моето първо духовно стъпало. 

Затова всички наши действия трябва да започнат от материалното – с това, че аз се заставям да въздействам на обкръжението, а обкръжението – на мен, във всевозможни форми, използвайки всички сили и възможности, с които разполагам. Както е написано: „Направи всичко, което е по силите ти!“ – улавяй всяка възможност, независимо каква е тя.

Защото, ако изпълняваш всички тези действия в материална форма, тоест, без правилно съзнателно участие, ти все пак пробуждаш тази реалност. Така е устроена тя.

От урока на тема „Какво е молитва“, 09.03.2011

[37662]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Може ли кабалистът да измери точно, също като в научен експеримент “чудотворната сила“ на висшата светлина, или и за него това е ”аксиома”, също както и за нас?

Отговор: Не, ние никога не знаем, как се издигаме на следващото стъпало. Както в примера с Раби Шимон, който преди да постигне най-високото стъпало на окончателното поправяне, паднал толкова ниско, че се превърнал в най-обикновен човек, просто Шимон – търговецът от пазара.

Относно следващата степен, ние винаги действаме с вяра над знанието и не знаем какво ще стане там. Аз вече имам опит и затова мога да кажа, че мен ме чака там голямото отдаване, голямата любов и съединението. Но тъй като, засега не усещам това реално, нямам никаква възможност да предскажа дори 1% какво ме чака там.

Това е винаги нещо съвършено неочаквано и ново – пълен „подем“, пълна промяна на всички мои съставни, усъвършенстване на всичките 10 сфирот. И нормално, това се усеща като такова силно обновление, чепросто поразява – толкова всичко се преобръща в сравнение с това, което е било.

Променя се цялото възприемане на действителността, всяко усещане и разбиране. И така става на всяко едно стъпало, не е важно къде се намира човек. Всеки път това е ново творение.

От урок на темата „Чудотворната сила на ученето“, 08.03.2011

[37433]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Жената иска мъжът да я разбира, слуша, цени. Защо е нужно на нея това?

Отговор: На жената е нужна съпричастност. Тя иска мъжът да се вслушва в нея, да разговаря с нея, да обсъжда проблемите на техните взаимоотношения. На мъжът всичко му е ясно, на него му е нужна чаша кафе, вестник и телевизор, а нищо не е ясно на жената.

Това е вследствие на потребността от присъединяване: Малхут е длъжна да се присъединява към Зеир Анпин. Той сам по себе си е цялостен, а всичките потребности носи в себе си именно Малхут. Мъжът трябва да разбира това.

Но, трябва да се помни, че което и да е обсъждане трябва да е устремено към целта – в такъв случай то може да премине много бързо. А без посока към целта мъжът няма какво да даде на жената. Защото нейното желание е много по-голямо от неговите възможности. Ние сме устроени по такъв начин, че докато мъжът не предаде на жената духовно напълване, тя ще продължава да е неудовлетворена.

Малхут на света Ацилут заставя Зеир Анпин да расте. Така и в нашия свят всички претенции на жената към мъжа се свеждат до това, той да обезпечи нейната дълбока същност и душа. А това е възможно само, ако той се възползва от кабалистичната методика.

От беседа за жената, 08.03.2010

[37461]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Конгрес в Мецукей Даргот, урок 1

Въпрос: Как можем да удържим правилното намерение в нашето ежедневие? И как човек трябва да реагира на неприятностите, които му поднася съдбата?

Отговор: Написано е, че човек трябва да приложи всички усилия, за да разкрие връзката си с Твореца и връзката си със света, каквото и да се случва: „Ако не аз на себе си, то кой на мен?”.

Той все още не разбира причините, но всичко случващо се в крайна сметка трябва да възприема като необходимо и най-добро за неговото духовно развитие. Трябва да моли своята и цялата световна група да мислят за това, нито един от нас да не се откъсва в своите мисли от висшата сила: „Няма никой освен Него”.

В момента, в който се съединяваме, във връзката помежду ни заедно с Твореца, с никой от нас не може да се случи нищо лошо. Защото тогава ние встъпваме в процес, наречен „изпълнение на заповедите”, а изпълняващият заповедите – не може да пострада.

Ако човек извършва поправяне, на него не могат да му причинят никаква вреда. Даже ако е в падение – това ще бъде падение за целите на подема, на поправянето. Падението, без което подемът е невъзможен!

От 1-ия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 24.02.2011

[37540]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как изглежда правилното в духовен смисъл семейство?

Отговор: Казано е: „Мъжът и жената – и Шхина между тях”. Ако ние живеем заради духовното постижение, ако ние поначало сме заложили това в основите на своето единение, ако такава е нашата цел на всеки етап, ако и на двамата ни е ясно, че именно за това ние и съществуваме в света, че това е „венецът” на семейството, че заради това ние раждаме деца и работим, ако чувстваме, че нишката, която ни свързва един с друг и с децата ни, минава през Твореца, ако искаме Той да царства между нас, в цялото семейство да се усеща Неговото присъствие, – такъв подход поправя всички наши взаимоотношения. И тогава ще имаме успешно семейство.

От беседата за жената, 07.03.2010

[37313]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: В групата мъжът скланя глава пред другарите си. Но може ли да напредва духовно, ако вкъщи се държи като мачо?

Отговор: Аз мисля, че в крайна сметка едното ще поправи другото. Защото, обединявайки се с групата, човек привлича светлината, връщаща към Източника. А това все пак създава в него някакво усещане за това какви искания предявява природата. Като следствие, ще се измени неговото отношение към семейството – по необходимост.

Въобще, човечеството няма да успее да се поправи в нищо: нито във възпитанието, нито в културата, нито във взаимоотношенията в дома, на улицата и на работа – докато не започне да се съединява все повече и повече с висшия Източник. Тогава висшата светлина ще дойде към всеки и ще му даде правилното чувство и разбиране, за да се разбере с близките си, с домочадието, с колегите си в работата и т.н.

Възпитанието не може да бъде принудително. Списъкът на задълженията, закачен на стената, тук няма да помогне. Правилното възпитание се заключава в това, че ние привличаме светлината посредством обкръжението, – и тя ни възпитава. Истинският възпитател е Твореца. А в нашата материална плоскост Министерството на просветата може само да мечтае за промени към по-добро.

От беседата за жената, 07.03.2010

[37316]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Темповете на развитие стремително набират обороти. Как да пробудим в себе си желание, за да осъществим промените в съответствие с тези етапи?

Отговор: Сами ние не можем нищо да изменим, можем само да се подготвим за промените. Както в духовното, така и в материалното. Трябва да работим над обединението между нас – това е единственото действие, благодарение на което ние ще бъдем готови за големи и бързи промени, за да се окажат те в нашите усещания добри и желателни.

Нужно е да се разбере: светът все повече се приближава към глобалното и интегралното обединение. Ако в съответствие със случващото се ние обсъждаме това, тревожим се, готвим се, ако пожелаем да приемем това, то в нас ще се сформира правилната основа за промените, и ние ще изпитаме по-малко беди. А в идеалния случай те ще ни се сторят като подарък.

Но ако ние поемем друг курс, ако се занимаваме с протекционизъм, ако всеки се опита да се обособи от другите, тогава градящите промени за нас ще се окажат бедствия.

Тъй като ние се стремим към изолация, нямаме работа един до друг, или пък в ход са силовите принуждения. Егоизмът ръководи балът, но в същото време светът е скован от неразривни връзки. Свише се установява все по-тясна връзка между всички части, а ние отдолу се опитваме да ги „разделим”.

В крайна сметка това ще доведе до взрив – но не към безпорядък в малък мащаб, а към световни войни.

От урока на тема „Време“, 09.03.2011

[37602]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→