На творението са му необходими две страни, две свойства, без които не може да направи разлика между себе си и Твореца. То усеща само онова, което се намира в него – и затова няма Творец извън творението.

Само първото действие – създаването на „съществуващо от нищото”, е било един вид външно, изхождащо от вечната, съвършена същност. Кабалистите разкриват това по следния начин: свойството отдаване създало черната точка на творението – нещо извън себе си.

Всички останали действия се извършват вече в творението – в същата тази точка. В нея започва да се разпространява светлината, започва да се проявява свойството отдаване, и спрямо него, тя познава себе си, разбира разликата между получаване и отдаване.

Постигайки своята природа, творението изпитва много силен порив за поправяне, за постигане на максимално равенство, за подобие с изначалното свойство отдаване.

Част от този процес се осъществява принудително. Двете противоположни свойства, въздействащи си едно на друго, предизвикват слизането на световете, докато техните взаимоотношения не породят нещо особено – средното свойство, което е неутрално и не се отнася нито към получаването, нито към отдаването – нито към свойството на Твореца, нито към свойството на творението.

Вътре в творението, между лошото и светостта, възниква клипáт нóга – неутралната част. Тази нова реалност дава независимост на творението, способност да изразява себе си. Нещо повече – сега творението не само е способно, но и длъжно да реши какво представлява само по себе си, към какво отнася себе си.

Това изисква особена работа. Защото творението трябва да приема наравно двете противоположни сили. Но как тогава да реши кое е добро и кое лошо?

Тази дилема оказва влияние и върху нас – проявява се като светлина и тъмнина, като помътняване на чувствата, като вяра над знанието, като нещо възникващо и изплъзващо се. Това средно свойство намира израз в нашите мисли и желания, докато накрая не придобием независима позиция, за да разкрием в нея своята самостоятелност според собственото си решение.

Това не е никак лесно – природата ни подготвя, за да станем самостоятелни извън нея, извън творението. Тогава и Творецът, и творението, и цялото мироздание ще наблюдаваме отвън. Ето за какво ни подготвят двете противоположни сили.

Използвайки като основа средното свойство, ние включваме в себе си и светостта, намираща се над него, и лошото, намиращо се под него – за да изградим пълноценен духовен парцуф. В него Творецът и творението се сливат в едно – благодарение на това, че правилно използваме тези две сили и поемаме в себе си цялото мироздание.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание”, 27.03.2011

[39231]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: С какви действия можем да се избавим от мислите за самия себе си?

Отговор: Единственото действие, което ще ми помогне да се отделя от мислите за самия себе си – това е включването в група. Аз трябва да направя всичко, което е по силите ми, докато не разкрия вътрешната сила на обкръжението, към която да се прилепя – а дотогава, нищо няма да ми помогне.

Отначало аз възприемам обкръжението, точно като зърното, попаднало в сух пясък. Но след това аз започвам да виждам, че това е почва, в която има някакви минерали и влага, която може да бъде полезна за моя растеж. Тази „влага” може да размекне моя егоизъм, за да поискам свойството отдаване. А „минералите” – това е вече светлината Хохма, която може да ми даде храна за моя растеж. Така аз започвам да получавам от обкръжението светлините Хасадим и Хохма и да раста, в тази степен – доколко  се отменям пред тях.

И тогава аз вече разбирам, че отмяната ми, на себе си, пред обкръжението – това е егоистически полезно и правилно решение. За сега това следва от моя егоизъм, и аз не възнамерявам да им отдавам безкористно. Аз искам да се отменя пред тях, аз да се храня от тяхното обкръжение и да раста. Ако да се расте може само от отдаването, то аз съм готов да мисля за него – но засега това е разчет за своите собствени интереси.

Аз искам да получа свойството отдаване и да стана отдаващ – това е такъв особен вид егоизъм, но вече по пътя към духовния свят. На нас още много пъти ще ни се наложи да изменяме тези облекла, докато не достигнем до истинското отдаване без разчет за самия себе си. А засега ние не знаем какво е това – само светлината, възвръщаща към източника, може да ни придаде такава форма. А по пътя ние ще сменим още множество форми, обратни на окончателната форма, все повече и повече хитри, и егоистични.

Отначало на нас ни се струва, че ние добре напредваме, съвсем сме се приближили към отдаването и почти влизаме в духовния свят. А след това изведнъж се разкрива, че всичко това е още скрито получаване – и така ние се развиваме. Главното е през цялото време да получаваме поддръжка от обкръжението, отменяйки се пред него, и да не се боим от никакви състояния – защото ти се намираш на пътя.

Необходима е обществена молитва – тоест, моите мисли и желания да станат такива, като вътрешните желания и мисли на групата, когато аз навлизам все по-дълбоко вътре в групата и искам да плувам заедно с останалите по едно течение. До такава степен, че където са те, там и аз, без всякаква критика от моя страна. Това се нарича обществена молитва – което искат всички, това и аз.

Защото за мен обществото – това е вътрешното желание на групата, а не нещо отвън. Макар че, после аз ще разкрия, че и във външните хора действа тази сила.

В крайна сметка: ако аз искам правилно да напредвам, аз трябва да направя всичко възможно, за да се включа в група. И да гледам не на външните лица – а на вътрешните мисли и желания, да се стремя да се обединя с тях. Това означава обществената молитва: каквото иска това общество, към каквото се стреми – аз се присъединявам към него и се стремя към същото!

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 27.03.2011

[39190]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Всичко зависи от това, с какво намерение човек, от самото начало, идва към обкръжението: към учителя, книгите и групата. Идва ли той, за да заработи егоистично от тях и да получи знания, статус, да удовлетвори своята гордост. Или той иска да получи от обществото свойството отдаване, формата на Твореца, който се скрива вътре сред обществото.

Ако човек правилно пристъпва към обкръжението, към обществото, той ще намери там свойствата на Твореца. Това се нарича: „Творецът се намира вътре в своя народ”. Това е най-главната проверка на отношението на човека.

Естествено, че когато ние, току що започваме своя път, то идваме с обикновените егоистични желания, приети в този свят. И макар че, сме готови да слушаме красиви думи за любовта към ближния и отдаването, ние все още пресмятаме какво можем да получим от това за своя егоизъм.

И само при условие, че човек дълго време се намира в правилното обкръжение и попива от него външните форми на отдаване, прекланяйки се пред учителя, книгите, групата, той постепенно ще получи от тях силата за разбиране и за усещане, силата за съединяване. За да разбере той, че съединяването се осъществява не чрез външни действия: да вика, да скача, да се весели, а трябват непрекъсната, скрита вътрешна работа – невидима за очите.

Тази работа, която прави, се казва „през нощта”. И тогава той постепенно започва да придобива свойството отдаване. А преходът става в този момент, когато той започва да вижда в обкръжението, в неговия вътрешен потенциал – силата, която може да го поправи. Той разбира, че без тази сила  ще пропадне. Оттук започва неговата „обществена молитва”.

Когато той разбира, че трябва да се молиш за обществото – това означава, че той придобива намерение заради отдаване, обличане в светлината Хасадим – правилното облекло на своето желание за наслаждение.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в НюДжърси“, 27.03.2011

[39177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как егоистичното сърце може да моли за отдаване?

Отоговор: Ясно е, че егоистичното сърце не е способно за моли за отдаване. То се моли за нещо, което смята за най-добро за себе си. По друг начин не може да се моли.

Но едно нещо е природата, в която се намира човекът, а друго е как използва този механизъм. Независимо, че е егоист, неговата молитва и отношение към другите са егоистични. Той настройва целия този механизъм така, че с негова помощ да привлече към себе си светлината, която връща към Източника.

Как действа Тора – светлината, връщаща към източника? Аз, егоистът, възнамерявам да я използвам егоистично, но по този начин включвам механизъм, който привлича към мен светлината, превръщаща ме в противоположност на онова, което съм днес. Това означава, че тази светлина връща към своя Източник.

Ако сам, вече съм поискал отдаване, нямаше да бъде необходимо да се върна към Източника – всичко вече щеше да бъде ясно. Но всичко е направено така, че дори когато крещя за отдаване – това все още е скрито получаване.

И така става на всяко стъпало. Когато се издигна на него, проверявам: за какво съм се молил, какво съм правил, за каква любов към ближния съм говорил – изяснява се, че всичко това е било егоистично. Онова, което е изглеждало като святост на по-ниското стъпало, при поглед отгоре изглежда като „отпадъци”.

Но, съществува специален издигащ механизъм – връзката между АХА”П на висшия и Г”Е на нисшия. Ако съм изправен пред тъмнина и неразбиране, и се прекланям пред обществото, което ми помага да се преклоня, тогава привличам към себе си светлината, която връща към Източника. Аз смесвам Малхут с Бина – милосърдието, царящо във висшето със силата на съда, която се намира в мен. И така постигам своето поправяне.

Тоест от нас не се изисква да бъдем изначално свети, а само да организираме всичко в зависимост от своите сили, за да привлечем към себе си светостта. А дотогава, аз съм противоположен на нея! В противен случай, как е възможно да се поправиш след разбиване?

И всеки път, когато получаваме някакво ново състояние, всички предишни състояния се изтриват от паметта ни, за да не се объркаме. Текущото състояне също не ни е много понятно и трябва от цялата тази тъмнина, да започнем да правим всичко така, че да привлечем към себе си въздействието на висшата сила – на по-високото стъпало, свойството отдаване, което го няма в нас. Всеки път, ние получаваме нова сила и ставаме ново творение.

На това е посветена обществената молитва – молитва за това, да придобием сила да се включим в обществото и да почувстваме грижата за ближния.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 27.03.2011

[39196]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как може групата да ме накара да не прекъсвам своите вътрешни усилия?

Отговор: Ти трябва напълно да се потопиш в групата и там да разкриеш вътрешна мрежа от взаимна връзка. Представи си, че съществува определена система, наречена твое обкръжение, с която си свързан сякаш е неразделима, интегрална част. Ти зависиш от всички и напълно те контролират: твоите мисли, желания, намерения и действия.

Но това да бъдеш под тоталната, абсолютна власт на другите, напълно да се изгубиш в тази вътрешна система, като се свържеш с всички като един човек с едно сърце е твое желание. Ти си готов да бъдеш хипнотизиран от тях.

Подобно на това, как едно семе, посято в почвата, се подчинява на нейните правила, като се храни от това обкръжение, придобива сила да расте и да се развива.

От урок по писмо на Рабаш, 11.03.2011

[39122]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво пречи на човек да достигне молитвата за обкръжението, ако вече вижда, че всяко негово намерение е за собствена изгода?

Отговор: Проблемът е, че човек разбира, че неговите намерения са егоистични, но той е готов да ги понесе. Тоест понеже вижда само колко са грозни тези намерения, но не разбира каква вреда му нанасят. Това е целият проблем!

Ако аз просто приема факта, че съм егоист, тогава какво от това? Трябва да усетя как това ме убива. Само тогава ще мога да се отделя от егоистичните си намерения. Егоизмът ми ще ме отдели от това, което ми нанася вреда.

Така че първо аз се отделям от егоистичните си мисли чрез силата на самия егоизъм. Това се има предвид с това, че Фараонът довежда синовете на Израел по-близо до Твореца.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси“, 27.03.2011

[39193]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Сега е време, в което се случва сериозен икономически процес. Надига се нова кризисна вълна и това изисква от световния елит да вземе решение, за което той не е готов. Това е така, защото всеки ще трябва да ограничи своята потребност.

Потребителското общество свърши! Земята не разполага с ресурси за неограничено развитие. Златният милиард не може да предложи своя начин на живот и своите идеали на останалите шест милиарда. С това той предизвиква силна омраза към себе си, както и желанието на другите да го ограбят.

Природата не разполага с енергийни запаси за продължително нарастващото потребление, а освен това ние ще трябва и да се откажем от атомната енергия. Ние по неволя ще станем общество на „разумни” потребители, т.е. ще консумираме в зависимост от необходимостта. Необходимост означава „достатъчно за съществуване” в съвременните условия.

Съвременният политически и икономически елит са оправдали легитимността на своята власт, обещавайки на хората все по-високи степени на консумиране. Имено това е причината, поради която те не могат да променят посоката от увеличаване на потреблението към „разумно потребление”.

Всяко изказано решение неизбежно ще предизвика остър конфликт в обществото и най-вече ще създаде недоверие в елита, защото при всички случаи обществото ще разбере, че доходите повече няма да растат, че предстоят много тежки времена пред нас и че това ще продължат за дълго време. Още повече, последиците от този натиск върху обществото са непредсказуеми…

Необходимо е да се появи нова идеология, но вече не по посока на консумиране. Под новата идеология трябва да бъде издигнат нов политически елит, който да може да измени системата. Но предишният елит няма да изчезне. Той ще се съпротивлява. Затова е необходимо да се даде широко обяснение на разкриващите се обективни закони, на ограничените ресурси на природата и на интегралното общество. Това ще създаде широк кръг от обществена подкрепа и критическа маса от заинтересувани хора.

Необходимо е да се развие широка обществена дискусия за обективна необходимост от изменение на егоистично развиващото се обществено потребление с глобално, интегрално развитие, което е в баланс с природата, т.е. такова, в което обществото консумира от природата до степента, до която обезпечава всеки човек с необходимото и заслужено съществуване. Интензивното обществено обсъждане ще доведе бързо до появата на голяма група от хора, които постепенно ще разберат как да изградят обществото на основата на новите принципи.

Това ще предизвика ново разбиране на методите на управление на бизнеса и правителството, как да се обедини идеологичната с управляващата схема, а също и да се развият концепции на новото управление и пътища към неговата промяна.

Завършващ коментар: „Най-простият” метод на ограничено потребление може да бъде илюстрирано чрез забрана на рекламите, които са „двигателят на търговията”. Необходимо е постепенно да се забранят рекламите, които принуждават хората да купуват огромно количество продукти, които изобщо не са необходими, с изключение на продуктите, които обществото определя като необходими.
[39039]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направя, ако очаквам с нетърпение да бъда поправен, но не съм готов все още да получа това от Твореца?

Отговор: Това са състоянията, през които преминаваме по пътя. Когато в началото достигнем до кабала, ние въобще не разбираме къде се намираме. В крайна сметка, ние сме водени от вътрешния еволюционен ген (Решимо), който обикаля като заредена частица в електромагнитно поле и ни води към място, където можем да достигнем някакъв временен баланс.

По този начин се придвижваме напред в силовото поле и в крайна сметка стигаме до групата, източника на Светлината. Все още не разбираме къде сме; просто усещаме, че сме намерили нещо много интересно за нас и че бихме искали да чуем повече за него. Но човек все още не осъзнава какво се случва с него и какво е това място, където се намира.

Цялото човечество постепенно се развива в продължение на цялата земна история и от поколение на поколение нашето желание се развива. И сега сме достигнали последното решаващо въплъщение. В крайна сметка, ние никога преди не сме разбирали какво се е случвало с нас. И днес за първи път се доближаваме до реализацията на нашата душа.

Обаче човек се губи и не разбира какво се случва с него. Не вижда, че е в крайното състояние на много дълъг и изключителен процес, през който преминава цялото човечество: има хора, които са най-отпред, и такива, на които още не е дошло времето, но и техният ред ще дойде. Въпреки това, истинската работа започва, когато човек разбере, че трябва да работи за обединяване с другарите.

И това е, когато той открива много пречки, които той не може да оправдае. Той се съгласява да се предаде на това течение и на омразата към всички, докато попада в безкрайни претенции и изчисления. Това е най-проблематичната точка, която ни спъва и отказва – до следващия път, в който ще получим тази възможност още веднъж, може би след няколко години или може би дори в следващия живот.

Никой не може да избегне това, тъй като душата трябва да достигне поправянето и това няма нищо общо с желанието на човек. Това, което човек може да направи, е да осъзнае какво представлява неговата свободна воля, тоест да извърши  това поправяне сега или след известно време.

Следователно, истинската работа започва веднага след като почувстваме отблъскване от групата. В този момент успехът на човек зависи от това, колко добре разбира, че това е просто игра, която Висшият играе, а не е реалност.

Няма нищо истинско в живота ни; дори този живот по себе си е обикновена игра. А най-сериозната игра е, когато човек започне да усеща отблъскване и омраза от тези специални другари, с които е предназначено да достигне единство и заедно да влязат в духовността!

Тези другари, които се събират с него в групата, са части от неговата душа, най-близо са до него. Но му е дадена възможност да почувства омразата точно към тях, така че да поиска да бъде обединен с тях от Твореца. И това е обединението, където той действително ще намери Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 25.03.2011

[39055]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→