Въпрос: Какво да направя, ако очаквам с нетърпение да бъда поправен, но не съм готов все още да получа това от Твореца?

Отговор: Това са състоянията, през които преминаваме по пътя. Когато в началото достигнем до кабала, ние въобще не разбираме къде се намираме. В крайна сметка, ние сме водени от вътрешния еволюционен ген (Решимо), който обикаля като заредена частица в електромагнитно поле и ни води към място, където можем да достигнем някакъв временен баланс.

По този начин се придвижваме напред в силовото поле и в крайна сметка стигаме до групата, източника на Светлината. Все още не разбираме къде сме; просто усещаме, че сме намерили нещо много интересно за нас и че бихме искали да чуем повече за него. Но човек все още не осъзнава какво се случва с него и какво е това място, където се намира.

Цялото човечество постепенно се развива в продължение на цялата земна история и от поколение на поколение нашето желание се развива. И сега сме достигнали последното решаващо въплъщение. В крайна сметка, ние никога преди не сме разбирали какво се е случвало с нас. И днес за първи път се доближаваме до реализацията на нашата душа.

Обаче човек се губи и не разбира какво се случва с него. Не вижда, че е в крайното състояние на много дълъг и изключителен процес, през който преминава цялото човечество: има хора, които са най-отпред, и такива, на които още не е дошло времето, но и техният ред ще дойде. Въпреки това, истинската работа започва, когато човек разбере, че трябва да работи за обединяване с другарите.

И това е, когато той открива много пречки, които той не може да оправдае. Той се съгласява да се предаде на това течение и на омразата към всички, докато попада в безкрайни претенции и изчисления. Това е най-проблематичната точка, която ни спъва и отказва – до следващия път, в който ще получим тази възможност още веднъж, може би след няколко години или може би дори в следващия живот.

Никой не може да избегне това, тъй като душата трябва да достигне поправянето и това няма нищо общо с желанието на човек. Това, което човек може да направи, е да осъзнае какво представлява неговата свободна воля, тоест да извърши  това поправяне сега или след известно време.

Следователно, истинската работа започва веднага след като почувстваме отблъскване от групата. В този момент успехът на човек зависи от това, колко добре разбира, че това е просто игра, която Висшият играе, а не е реалност.

Няма нищо истинско в живота ни; дори този живот по себе си е обикновена игра. А най-сериозната игра е, когато човек започне да усеща отблъскване и омраза от тези специални другари, с които е предназначено да достигне единство и заедно да влязат в духовността!

Тези другари, които се събират с него в групата, са части от неговата душа, най-близо са до него. Но му е дадена възможност да почувства омразата точно към тях, така че да поиска да бъде обединен с тях от Твореца. И това е обединението, където той действително ще намери Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 25.03.2011

[39055]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →