Творецът е създал желанието като точка и желае чрез последователност от действия да приведе това желание към самопознание. А да се познае нещо е възможно само чрез неговата противоположност.

Следователно, желанието за получаване трябва да познае себе си и да познае Твореца – едното чрез другото. С други думи, то трябва да познае първичната, базовата природа на желанието за отдаване, а също така и природата на творението – желанието за получаване, което е създадено с намерение противоположно на отдаването.

Изначално творението е лишено от разбиране и познание на каквато и да е друга природа. То представлява точка, която съвсем малко се отличава от Твореца и затова се нарича „съществуващо от нищото”, докато Творецът е „съществуващ от съществуващото”. Няма нищо друго в творението. Всичко останало то може да постигне, изхождайки от тази точка – в сравнение с Твореца. Развивайки се по отношение на Твореца, висшата светлина, свойството отдаване, творението в крайна сметка вижда себе си максимално противоположно на Твореца.

Неговият растеж е все по-задълбочено познание, разбиране, постижение. Точката си остава същата, тя не се променя в нищо, освен това, че все по-дълбоко осъзнава своята противоположност на светлината. Постигайки тази дълбочина, тя става ужасно „чудовище’, зло начало, достигащо величината на светлината в своето противостоене.

Всичко това точката постига в дълбочина, разкривайки бездънният разрив между себе си и Твореца. Над тази бездна е невъзможно да се прокара мост. По същество, точката постига доколко тя е отделена от светлината. Това означава, че тя расте в своето усещане, разбиране, постижение – расте негативно, проявява собствената си противоположност на отдаването.

От урока на тема “Принципи на единното възпитание”, 27.03.2011

[39234]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →