Картината на „външния свят”, както пише Баал а-Сулам, се създава от „камерата” в обратната част на мозъка ми, който прожектира моите свойства върху това, което изглежда като външен екран, като тези свойства са поправени или непоправени в различни степени. Вътре в мен те съществуват във формата на различни сили. Комбинирайки се или разделяйки се по различни начини, те формират съсъда на моя душа.

Но аз не мога да различа тези сили, и затова те се прожектират на екрана на моето съзнание по начин, който ми позволява да ги видя. Затова аз виждам различни форми на неживото, растителното, животинското и човешкото ниво. Всички тези форми са в движение, преминават промени, и благодарение на това аз мога да поддържам връзка с моите вътрешни сили.

Как тогава мога да постигна правилното състояние? Това може да се направи по принципа на любов към ближния както към себе си. Трябва да направиш цялата „външна” реалност да стане твоя. В крайна сметка, тя наистина си ти, но в твоето заблудено възприятие ти изглежда като нещо външно. Така че, се върни към себе си, върни тази външна картина вътре, отдели поглед от прожекцията на „камерата”. Как можеш да направиш това? Като доближиш своите части до себе си и като ги почувстваш като свои.

Засега ние възприемаме проблемите на света като бедствия, които се случват на други хора. Обратно на това, Рабаш беше много разтревожен в такива случаи, защото той усещаше, че бедствието се случва на него. Човек, който се движи към подобие с Твореца, накланя целия свят към чашата на съда или към чашата на оправданието. Тук е решението на проблема.

И така, поради духовното разбиване моето възприятие се разделя на вътрешно и външно, на аз и света. Поправяйки се, аз приближавам към себе си цялата реалност, която ми изглежда външна, за да я почувствам в себе си. Тогава аз преминавам към духовно възприемане на света: няма нищо извън мен. Всичко е в мен и се случва в мен. Аз живея в моето кли и само една „камера” създава външната картина за мен.

Базирайки се на това, ние трябва да решим веднъж завинаги, че точно хората, които са получили пробуждане свише, желание да се поправят, са тези, които са способни да променят света, като променят неговото възприятие в своите усещания. Всичко зависи от това доколко те се опитват да приближат света към себе си, за да го усетят като неразделна част от себе си. Това е реализацията на принципа на любов към ближния като себе си. Ние трябва да приближим към себе си всички нива, които ни се струват външни, включително и неживото, растителното, животинското и човешкото ниво, и да ги видим като неразделна част от нас.

Следователно, нашето отношение към цялата реалност трябва да бъде поне същото както към себе си, въпреки че Баал а-Сулам обяснява, че аз трябва да издигна желанията на другите над моите собствени желания. Бидейки егоист, аз мисля за себе си вместо за ближния. Но когато съм алтруист, аз трябва да мисля за другите вътре в себе си.

Затова поправянето на света зависи точно от хората, които са получили свише зов да поправят себе си, към истината. Никой друг не е усетил това пробуждане и затова те няма какво да изискват.

Това означава, че ние трябва да се чувстваме отговорни за всички бедствия в човечеството. И ние имаме сила да ги поправим – и не само след като те вече са факт, а дори преди всички беди да се случат. Ние трябва да се погрижим това да не се случва на неживото ниво, както и на всички други нива до човешката степен.

Засега катастрофите се проявяват във формата на природни бедствия на неживото и растителното ниво (като цунами, земетресения, наводнения и пожари), както и в човешкото общество под формата на икономическа криза и т.н. Но други форми също не са изключени, като египетските наказания, които са били много неприятни, много по-опасни и ужасни за усещанията от тези, които се случват сега.

На нас е възложено да извършим поправянията и да предотвратим проблемите на света. Баал а-Сулам пише за това в края на „Предисловие към книгата „Зоар””. Цялото страдание на света е причинено от факта, че Исраел не се поправя навреме, като „Исраел” (което означава направо към Твореца) е всеки човек, без значение от произхода му, който има възможността да се поправи, защото е бил пробуден свише. И няма значение на какво стъпало е той.

По този начин, всеки един от нас и всички ние заедно сме отговорни за това, което се случва.

От урок на тема „Екологичните проблеми и пътя за тяхното решение”, 13.03.2011

[37952]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →